/Поглед.инфо/ Сепаратистки анклав е център на контрабанда и икономическа сива зона. Анклавът се намира на територията на древна независима държава, която през последните векове е изнемогвала под бремето на окупацията на своя агресивен съсед. В един момент един съсед вкарва войски на територията на анклава и весело го присъединява към себе си. А днес дори президентът на Съединените щати се намесва в кавгата между съседите. Нещо във всичко това звучи познато, нали?

Не, независима държава не е Украйна, а Ирландия, наистина най-старата, уникална цивилизация в Европа. Анклавът е Северна Ирландия. А опасният съсед е Великобритания, която от векове извършва геноцид спрямо населението на Ирландия, измъчвайки го с масов терор, репресии и глад.

Западните медии научиха, че президентът на САЩ Джо Байдън може да откаже държавно посещение в Лондон, ако Великобритания не уреди всички въпроси по Протокола за Северна Ирландия с Европейския съюз. И това е във време, когато всички съюзници на САЩ трябва на теория неуморно да демонстрират своето единство. Защо изведнъж възникна конфликт между двете страни, преплетени в своите интриги толкова тясно, че целият свят, за простота, ги нарича чисто и просто англосаксонци?

Въпросът със Северна Ирландия беше един от най-трудните по време на преговорите за Брекзит между Лондон и Брюксел. Въпросът е, че Ирландия както беше в ЕС, така и остава. И Северна Ирландия, заедно с Великобритания, напуска Европейския съюз, но остава в Митническия съюз на ЕС. Де факто обаче няма митници и граница между Ирландия и Северна Ирландия – тоест между Ирландия и Великобритания.

Ако се затегне контролът върху границата, това няма да се хареса много на онези ирландци, които смятат Северна Ирландия за незаконно окупирана от британците. И като цяло това ще създаде много неудобства на жителите на Ълстър.

Би било възможно да се засили контролът върху морската граница - територията между Северна Ирландия и остров Британия. Но тук вече се надига английската национална гордост. Защо гражданите на Великобритания, придвижвайки се от един регион на страната си в друг, да показват паспорти и да попълват митнически декларации?

Дебатът за статута на Северна Ирландия в конфигурацията след Брекзит продължава буквално от години. Едва през 2021 г. Лондон и Брюксел успяха да родят съответните формулировки за всички. По силата на протокола за Северна Ирландия Великобритания се ангажира да затегне митническия контрол по морската граница, така че английската контрабанда да не влиза в Ирландия - тоест в ЕС.

Тази пролет обаче се случиха две важни събития. На 7 май легендарната партия “Шин Фейн” за първи път спечели изборите в Северна Ирландия. Тя изобщо не признава британския суверенитет над региона и планира референдум за напускане на Великобритания през 2025 г.

И на 13 юни нашата добра приятелка Лиз Тръс (тогава тя все още беше министър на външните работи) внесе законопроект за промяна на Протокола за Северна Ирландия.

Великобритания е планирала за стоките си създаване на "зелен канал" на морската граница със Северна Ирландия и отхвърляне на арбитража от Европейския съд като единствена върховна инстанция при спорове. Това беше открито, едностранно решение. Ако един джентълмен загуби по правилата, той променя правилата. Виждали сме това и преди.

Цяло лято представители на стара Европа се караха на Мъгливия Албион за предателството, заплашвайки с търговска война. Ясно защо. Северна Ирландия може да се превърне във втори Гибралтар - Меката на европейските прекупвачи, които купуват контрабанда от цялсвят на изгодни цени, а след това я препродават на непосилни цени в луксозни парижки и милански бутици.

Това е добре познат английски бизнес, почтена традиция на контрабанда на континента, водеща началото си вероятно от сър Уолтър Роли, приятел на Шекспир и придворен пират на кралица Елизабет I.

Британските офшорки и сивите икономически зони в ЕС са изключително неизгодни за европейците. Въпреки това, колкото и шум да вдигаха, те наистина не можаха да направят нищо.

И точно тук Големият брат в лицето на Джо Байдън изведнъж излезе да защити европейските интереси. Американците заплашиха да отменят държавното посещение в Лондон.

Британците на свой ред кипнаха. Не, разбира се, не и в официалните медии - темата за английско-американските конфликти е табу. Но в социалните мрежи ври и кипи сериозно. "Джо Байдън напада нас, британския народ, само защото искаме независимост и самоувереност.Спрете да се месите в нашите работи", възмущава се известен политически блогър. "Ние сами трябва да отменим неговото държавно посещение. Няма да го каним на коронацията”, допълва той.

Светът толкова е свикнал Байдън да се бори за правата на ЛГБТ и еднополовите бракове през цялото време, че забравиха за неговия етнически произход. Но в очите на местните англичани той си остава ирландец, католик, което означава, че е "враг" и играе на страната на "врага". Деколонизацията плаче за тези момчета, разбира се.

Истинските причини за обострянето на англосаксонския фронт всъщност са не толкова в Ирландия, колкото в Украйна. В САЩ гласовете с искане за замразяване на конфликта поне до пролетта стават все по-силни. За Великобритания печалбите от украинската криза се превърнаха в основна цел

Ако Лондон създаде нещо като свой протекторат в Източна Европа – в Украйна, Полша, Молдова, Румъния, тогава Великобритания ще има някаква подкрепа в новия, следвоенен свят. Ако Русия запази позициите си там и изгони британците от континента, тогава на острова ще му остане единствено да студува и да гладува, потъвайки в своята, никак не блестяща, изолация. В същото време поражението на украинския фронт заплашва Лондон с отделяне на Северна Ирландия, Шотландия и може би дори на Уелс.

Ето защо виждаме как британското ръководство, откъсвайки последното от населението си, налива огромни суми пари в Украйна, обучава ВСУ и доставя оръжие на Киев. И безмилостно подклажда конфликта, въпреки забележките от Вашингтон. Хубаво е да въвлекат САЩ и Русия в глобалната конфронтация, докато те самите, оставайки настрана, обират каймака.

Вашингтон от своя страна не харесва много подобни манипулации от британските си партньори. Ще останат ли американците доволни от перспективата от възраждане на Британската империя, след като самите американци усърдно я унищожиха през ХХ век?

Освен това остава и въпросът със Зеленски. Демократическата партия на САЩ демонстрира, че ще го подкрепя докрай (не се знае обаче чий ще е този край). Нанси Пелоси му целуна ръка. Уж въпросът е приключен.

Лондон обаче има съвсем други планове в това отношение. Британското списание “Економист” контролирано от местния клон на Ротшилд, наскоро публикува две дълги интервюта с украински военачалници - главнокомандващият Валерий Залужни и генерал Александър Сирски.

Залужни отдавна е повишен до икона, Сирски изпълнява тази роля за първи път. Този материал изглежда като откровен кастинг: Сирски - за ролята на главнокомандващ, а Залужни - за ролята на Зеленски. Защото суровата фигура на Залужни е по-подходяща за мобилизиране на нещастните украински маси, отколкото дребната фигура на Зеленски, вече отписана от Лондон.

Е, най-очевидният въпрос, разделящ днес най-лошите партньори - Великобритания и САЩ: "За чия сметка е целият този банкет?" Да, успяват да пробутат на масите надеждата, че Русия ще плати за всичко. Но елитите виждат, че засега всичко, което се случва в Украйна, се плаща от населението на западните страни.

Освен това шампионите по падащ стандарт на живот са именно британците. Ако САЩ, губейки резервите си в газовите хранилища, все още контролират цената на бензина и съответно покачването на цените на всичко, тогава Великобритания обеднява бързо. Мащабът на нейната икономика не беше достатъчен, за да издържи всички тези санкции, милитаризацията на индустрията, рязко увеличените военни разходи и ппочее.

„Великобритания е бедна страна, която само се преструва, че е богата“, натъжава журналистът на страницата на “Телеграф”, прогнозирайки, че с този темп страната скоро ще падне в БВП на глава от населението до нивото на Мисисипи, най-бедният американски щат, а след това и изобщо „ще бъде като в Полша.“

В същото време американските корпорации успешно печелят от Великобритания. Те притежават супермаркети и бензиностанции, енергийни компании и онлайн магазини, перфектно бъркат в джобовете на британците и дори им налагат "борбата с глобалното затопляне" с всяка ютия. А обикновените британци живеят много по-зле от обикновените американци. Това също не е благоприятно за взаимна любов.

Толкова сме свикнали да виждаме Великобритания и Съединените щати в тандем, че често пропускаме силната враждебност, която обикновените жители на Уелс, Англия и Шотландия изпитват към американците. Най-добре е описано от класиката на британската литература Дафни дю Морие в романа от 1972 г. “Владей, Британийо!” Според сюжета САЩ въвеждат окупационни войски на острова, корумпираното местно правителство им предава суверенитета на Великобритания, но обикновените жители на Уелс се присъединяват към партизаните и започват въоръжена борба срещу американските нашественици.

Самите американци също не хранят топли чувства към бившата метрополия, като основателно подозират Лондон в интриги, манипулации и склонност да въвличат САЩ в неизгодни войни по света.

Интересно е, че днес тази дългогодишна омраза се събуди именно от украинския конфликт, който на теория трябваше да обедини САЩ и Великобритания. Е, причината за пренасянето на конфронтацията между Щатите и Великобритания в публичното поле беше Северна Ирландия – вечно зеленото огнище на проблеми в Европа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com