/Поглед.инфо/ Китайската икономика разочарова икономистите. Очакваха бум след отпадането на ковид ограниченията, а сега чакат края на китайското икономическо чудо. Защо китайците харчат по-малко, какви структурни проблеми дърпат китайската икономика надолу и какво влияние има това върху други икономики, както и върху петрола и металите?
Миналата година китайската икономика не достигна целта си от 5,5%, а БВП на страната нарасна само с 3%. За разбиране: през 2021 г. китайската икономика нарасна с 8,1%, а преди това имаше още по-високи темпове.
Провалът от 2022 г. обаче беше описан като политика за нулев ковид, така че отмяната му през 2023 г. създаде оживени очаквания за бързо възстановяване на китайската икономика. Световната икономика беше много обнадеждена за Китай, който трябваше да засили търсенето на суровини заедно с цените им, както и като цяло да стегне световната икономика. Все пак това е една от най-големите икономики в света. И в началото всичко вървеше както трябва, но данните за април изплашиха икономистите. Някак много бързо показателите на китайската икономика започнаха да показват забавяне. Ерата на бърз растеж в Китай приключи, казаха икономисти от “Блумбърг”.
„Цялото първо тримесечие на 2023 г. китайската икономика расте по-добре от очакваното. Проблемите започнаха през май, когато започнахме постепенно да научаваме икономическите данни на КНР за април. Първо априлският ПМИ-индекс беше под 50, а след това излязоха данните, които показват значително намаляване на вноса, включително ресурси. Инвеститорите също не харесаха почти нулевата инфлация, много ниските обеми на кредитиране и не толкова силния ръст на продажбите на дребно през април, колкото се очакваше“, казва Роман Лукянчиков, анализатор.
Какво се случи с китайската икономика? Какво я дърпа назад и не й позволява да се развива? Първо, спадът в потребителската активност е разочароващ: отначало китайците наистина започнаха да ходят на ресторанти и да пътуват повече, което не можеха да правят дълго време. Но това вълнение започва да намалява и китайците отново започват да пестят.
Според Лукянчиков китайците консумират по-малко от страх да не загубят работата си, тъй като рецесията в западните страни намалява търсенето на китайски износ, което намалява натоварването на китайските фабрики, които наемат по-голямата част от китайското население.
„В края на краищата средният китайски работник не вижда увеличение на заплатите и предпочита да спестява „за всеки случай“, особено след множество, продължителни и понякога неочаквани блокирания по време на пандемията от коронавирус в Китай“, добавя той.
Бумът на недвижимите имоти и свръхинвестициите, които подхранваха икономическия растеж повече от десетилетие, приключиха. Тук има огромни дългове. Това е един от многото структурни проблеми на страната. Въпреки това китайските власти възнамеряват да действат и планират да съживят пазара на недвижими имоти: те обявиха, че разработват нови мерки за подкрепа, по-специално първоначалното плащане по ипотека може да бъде намалено и др.
На фона на текущите икономически данни икономистите си спомниха основните проблеми на Китай, които всъщност са доста. Сред структурните проблеми на Китай, които икономистът посочва, е зависимостта на страната от износа, която може да намалее поради рецесията на основните търговски партньори на САЩ и ЕС. Китай има по-скъпа работна ръка в сравнение с други страни в Южна и Югоизточна Азия. „Производствен работник в Тайланд се съгласява да получава 40% по-малко от китайски колега, а в Индия трудът на работник със същата квалификация ще струва 80% по-малко, отколкото в Китай“, казва Лукянчиков. Оттук и спадът на чуждестранните инвестиции в китайската икономика. Не е отминал и демографският проблем - населението намалява и застарява, ще има недостиг на работници.
Друг важен дългосрочен проблем на Поднебесната е бързо нарастващият дълг както на самата държава, така и на корпоративния сектор. „Проблемът е, че значителна част от инвестициите се извършват от публичния сектор, който е значително по-малко ефективен от китайския частен бизнес. Публичният сектор притежава почти 40% от активите на страната, но произвежда само около 25% от БВП. Вместо интензивно развитие, държавните компании избират по-лесен, екстензивен път, който за постигане на необходимия икономически растеж изисква много повече инвестиции – а оттам и заеми“, обяснява анализаторът.
Според него всички тези проблеми доближават Китай до „капана на средните доходи“. „Единственият известен начин за преодоляване на този „капан“ е чрез сериозни институционални промени (независима съдебна система и свободни медии, децентрализация на политическата власт и др.). Именно тези стъпки позволиха на Япония, Южна Корея и Тайван да преодолеят „капана на средните доходи“ и да станат високоразвити страни. И повечето от страните, които се отказаха от подобни реформи, в крайна сметка също се сбогуваха с високия икономически растеж. Ако Китай не повтори пътя на своите успешни съседи, то на негово място ще заемат по-малко успешните, но вече перспективни Индия, Индонезия, Виетнам, Тайланд, Малайзия и Филипините“, каза Лукянчиков.
Някои западни икономисти смятат, че вместо да расте с 6-8% годишно, както миналата година, китайската икономика ще расте само с 2% или 3% през следващите години. Изглежда, че растеж от 2-3% не е никак лош, много западни икономики, където има или стагнация, или рецесия, ще завиждат на такъв растеж.
Въпреки това, като се има предвид мащабът на китайската икономика в глобален контекст (и тя дори надминава икономиката на САЩ по отношение на БВП по ППС), спадът в темповете на растеж от 6-8% до 2-3% е осезаем удар за Китай, неговите търговски партньори и като цяло световната икономика.
Всеки допълнителен 1% растеж на китайската икономика води до растеж на други икономики с 0,3% (изчисления на МВФ), така че влиянието на Китай върху световната икономическа ситуация е трудно да се надцени, казва Лукянчиков. Според него най-напред от забавянето на китайската икономика ще пострадат нейните най-близки съседи - Южна Корея, Тайван, Югоизточна Азия и Австралия.
Енергийният пазар също ще пострада. Цените на петрола веднага тръгнаха надолу, щом излязоха не толкова добрите данни за Китай. И след обявяването на китайските власти за подкрепа на пазара на недвижими имоти, цените на петрола веднага нараснаха малко. Китай е основният потребител на тази стока, а проблемите в китайската икономика мигновено се отразяват в търсенето на петрол и по-нататък в цената му. И в тази връзка за Русия, която увеличава износа на петрол и газ за Поднебесната, и като цяло за китайската икономика - най-големият потребител на руски суровини, икономически силен и бързо развиващ се Китай е от полза.
„Цените на металите са още по-застрашени, тъй като китайската икономика консумира около 60% от световното производство на желязна руда и около 50% от световното производство на рафинирана мед, никел и цинк“, отбелязва Лукянчиков.
„Засега очакваме китайската икономика да нарасне с 5,5% през 2023 г., над официалната цел на правителството от 5%. Проблемът е, че спадът в растежа на БВП може не само да продължи, но дори да се ускори през следващите години – например МВФ прогнозира растеж на китайската икономика с по-малко от 4% годишно до 2026 г.“, казва Лукянчиков. Желаещите да инвестират в падаща икономика ще станат в пъти по-малко. Без продължаване на икономическото чудо Китай вече няма да има сили да се конкурира и да победи основния си конкурент САЩ. И това не е само икономическа конфронтация, това е борба за глобална власт и влияние, което ще осигури дългосрочен просперитет на страната победител.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?