/Поглед.инфо/ Вложенията на Китай в държавния дълг на САЩ паднаха под трилион долара за първи път от 12 години. Мащабните антируски санкции подкопаха доверието в основната резервна валута. Не добавя оптимизъм и инфлацията, която е рекордна от 40 години насам. В същото време не само Пекин рязко загуби интерес към щатските държавни ценни книжа - други централни банки също се отървават от тях.

По-малко от трилион

Според Министерството на финансите на САЩ през май китайският портфейл от инвестиции в държавния дълг на САЩ възлиза на 980,8 милиарда долара, което е с 23 по-малко от предходния месец и почти 100 от миналата година. Тоест психологическата граница от един трилион вече е зад гърба ни.

От няколко години Пекин намалява инвестициите в американски държавни ценни книжа. Спусъкът беше търговската война, отприщена от Вашингтон, а по-късно и технологичната. От връх от 1,32 трилиона през ноември 2014 г. инвестициите са намалели с повече от 200 милиарда. И към юни 2019 г. лидерството сред чуждестранните притежатели на държавния дълг на САЩ премина към Япония.

Любопитно е, че при Токио тази цифра е също на двегодишно дъно - 1,212 трилиона.

Подкопано доверие

Замразяването на международните резерви на Русия в размер на около 300 милиарда долара даде ефект.

Възможно заграбване на активи накара втората икономика в света да се замисли. Китайците се опасяват, че в случай на регионален военен конфликт или друга криза, американците ще направят същото с тях. На спешна среща през май финансовите власти обсъдиха как да защитят спестяванията на повече от 3 трилиона долара.

Препоръките се свеждаха до необходимостта от диверсификация на деноминираните в долари активи, ускоряване на международното признаване на китайската валута, увеличаване на използването на цифровия юан при трансгранични плащания и като цяло унищожаване на финансовата хегемония на САЩ по всякакъв възможен начин.

През последните 20 години делът на американската валута в националните резерви на Пекин вече е намалял с една четвърт - до 56 процента, докато златото се е утроило - до почти 2000 тона.

Икономисти смятат, че Вашингтон няма да посегне на китайските резерви. Това би причинило огромни щети на международните производствени и търговски вериги: КНР има огромни доларови активи и тесни икономически връзки със Съединените щати. Но Пекин ще продължи да тегли средства от американските държавни ценни книжа.

Трилионът, държан от Китай в държавни облигации на САЩ, постепенно се „разтваря“. Китайците активно разнообразяват инвестиционния си портфейл. По-специално те създават валутен резерв в юани, за да се конкурират с долара и да подкрепят други икономики, изправени пред нестабилност.

Неубоздана инфлация

Затягането на паричната политика на Федералния резерв, заедно с необузданата инфлация, също вреди на американския дългов пазар. Когато лихвите се повишават, доходността на облигациите пада и инвеститорите, които ги продават до падежа, губят пари. Няма смисъл да купувате ценни книжа с доходност от три процента с ускоряване на инфлацията на долара до девет.

През май Федералният резерв повиши референтните си лихвени проценти с 50 пункта, а през юни с още 75 пункта в опит да ограничи рекордните покачвания на цените. От предстоящата среща в края на месеца Уолстрийт очаква подобно решение.

През юни инфлацията в САЩ достигна 40-годишен връх. Основната причина е поскъпването на храните и потребителските стоки. Президентът на САЩ Байдън го нарече "проклятие". И каза: по-добре е да не разчитаме, че в близко бъдеще храната и горивата ще поевтинеят. И Русия е виновна за всичко.

Истинската причина беше посочена в “Блумбърг”. „Всичко поскъпна рязко заради рекордно високите цени на суровините, които скочиха до небето след зле обмислените санкции срещу Москва“, посочва агенцията.

Обща тенденция

Пекин не е единственият, който ще се откаже от долара. 30-те най-големи централни банки по света от април до юни всички активно разнообразяват активите си. Освен Китай и Япония инвестициите в американски държавни ценни книжа ги намаляват Саудитска Арабия и Бразилия. Експертите отбелязват: чуждестранните инвестиции в държавния дълг на САЩ намаляват толкова бързо през последните шест месеца, колкото след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. и след началото на пандемията.

„Виждаме постепенна ерозия на долара. Очертава се картината на многополюсна парична система", казва специалистът Масимилиано Кастели. Притежателите на американски държавни ценни книжа търсят алтернативи: акции, зелени облигации и защитени от инфлация книжа.

Доларът представляваше малко под 60 процента от световните резерви към края на първото тримесечие, в сравнение с 65 процента през същия период на 2016 г., според МВФ. Доларът все още е основната резервна валута. Но реакцията на САЩ на геополитическите вълнения може в крайна сметка да го лиши от господството му.

Има и друг проблем: ако интересът на чужденците към ценните книжа продължи да отслабва, лихвите по тях ще се повишат още повече. И ще стане много трудно да се обслужва неимоверно набъбналият държавен дълг. Както и да се намери решение за огромния бюджетен дефицит, който се покрива основно от продажбата на ценни книжа.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели