/Поглед.инфо/Към непрекъснатите спекулации относно китайските възможности и намерения, наскоро започнаха да се прибавят и въпросите относно нейната икономика. Пекин среща сериозни икономически и финансови проблеми. Въпреки това, китайското развитие е много по-дълготрайно, отколкото напоследък бива описвано. Имайки предвид изобилните ресурси на Пекин, растежът почти сигурно ще продължи.
Китайската стокова борса пое тежък удар, падайки почти с 40% за по-малко от месец. Застрояването създаде имотен балон, който сега се спуква. Растежът е спаднал от 10-12% преди няколко години до 7% днес, според статистиките. Напоследък се забелязват коментарите за „китайската 1929 година“. Скорошните загуби обаче са нищо, в сравнение със загубите от рецесията през 2008 година. Фактът е, че и тогава и сега стоковата борса има по-малко значение за китайската икономика, отколкото, например, за американската. Огромните китайски държавни фирми ще реагират много по-леко на спад в борсите, отколкото американските, било то големи или малки.
Междувременно, забавеният икономически растеж може да говори повече за икономическо здраве, отколкото за проблеми. Бързият растеж в предишни години отразява това, което Пекин дълги години знаеше, че не е поддържано доверие в износа и инвестициите и трябва да подкрепят това усилие. Дори по време на растежа, когато китайският износ се разшири до 12%, множество икономисти предрекоха, че трудно ще се достигнат 24% растеж. Правителството постепенно разви широка база за икономически прогрес, включвайки по-високо ниво на потребителско харчене. Такава икономическа преориентация ще произведе не само по-стабилни основи за бъдещи изгоди, но и ще осигури мир в страната, създавайки условия за просперитет на по-голяма част от населението. Но такъв растеж произлиза от по-бавно темпо, за разлика от първоначалните, ориентирани около износа печалби. Така че забавянето може да е просто първи стъпки към преориентацията.
Дори и икономиката да реагира зле на тези процеси, Пекин има огромни ресурси, за да се справи със ситуацията. Китай притежава 4 трилиона долара външни резерви, правителството няма висок дълг. Макар да има голямо количество частен дълг в Китай, публичният дълг е около 25%, сравнено със 100% при САЩ. Още повече, такова финансово състояние спомага правителството да контра-атакува ефектите от финансовата криза.
Правителството знае, че непрекъснатият поток от селата към градовете налага създаването на работни места, както и нуждата от социална и политическа стабилност. Пекин със сигурност научи през рецесията от 2008-9 година колко уязвима е в това отношение. Тогава липсата на социална сигурност в страната доведоха до бунтове. Лица от комунистическата партия бяха атакувани. Въпреки това, стимулите доведоха до връщане на предишните нива на растеж. Пекин показа, че е готова да действа при нужда.
Автор: Милът Езрати, икономист, стратег, писател, преподавател за списание The National Interest