/Поглед.инфо/ Западните изследователи са възмутени: Грузия изпада във все по-голяма зависимост от Русия. До известна степен Тбилиси дори се превърна в инструмент за преодоляване на антируските санкции и със сигурност отказва да се присъедини към тях. Има обаче редица много сериозни пречки пред по-нататъшното политическо сближаване между Русия и Грузия.

Грузия се превърна в може би най-голямото разочарование за Вашингтон сред всички страни от постсъветското пространство. Най-първата „прозападна демокрация“, която започна всички цветни революции в региона, напълно се дистанцира от „помощ на Украйна в борбата срещу руската агресия“. По-точно ограничи се до словесно осъждане. Но на практика грузинските власти категорично отказаха да приемат каквито и да е санкции срещу Русия, а също така осъдиха грузинските наемници, които отидоха да се бият в редиците на въоръжените сили на Украйна и бандите на украинските нацисти.

Нищо чудно, че западните политици и НПО бият тревога. Европейската комисия отказа да предостави на Грузия статут на кандидат-член на ЕС (въпреки че институционално тя беше много по-близо до получаването на този статут от Украйна и Молдова, които го получиха). А грузинският клон на “Трансперънси Интернешънъл” наскоро публикува огромен доклад, в който говори за руската експанзия в Грузия. Икономическа експанзия, разбира се.

Така според авторите на доклада през първите шест месеца на 2022 г. Грузия е получила от Русия около 1,2 милиарда долара (това включва парични преводи, приходи от туристи, както и износ на потребителски стоки). И това е 2,5 пъти повече от същия период на 2021 г., а също и с 36% повече от първото полугодие на 2019 г. (последното преди коронавируса). От май до юни близо 6400 руски компании са се регистрирали в Грузия, седем пъти повече, отколкото през цялата 2021 г., и около половината от всички руски компании, работещи в момента в Грузия.

И този приток беше в допълнение към вече съществуващата зависимост на грузинците от руския пазар (в частност, Русия представлява 95% от грузинския внос на пшеница и брашно, както и 60% от грузинския износ на вино). Съответно “Трансперънси Интернешънъл” препоръчва на грузинските власти „намаляване на зависимостта от Русия“. По-специално да се откажат субсидии на тези компании, чиято дейност води до увеличаване на тази зависимост, тоест на всички, които работят с Русия.

„Самият грузински клон на “Трансперънси Интернешънъл” изпитва и постоянно буди ужас и паника у съгражданите си просто от факта, че Русия е наблизо. Тя е тук, отвъд Кавказкия хребет - и трябва постоянно да се страхуваме от нея ”, обяснява Николай Силаев, водещ изследовател в Института за международни изследвания към МГИМО. Някои политически сили вече предлагат да се отиде по-далеч - те призовават управляващата партия "Грузинска мечта" да въведе контрол над руснаците, както и да отмени безвизовото влизане на руски граждани в Грузия.

Грузинските власти реагират изключително остро на подобни предложения. Те не само отхвърлят подобни идеи, но и предупреждават опозицията срещу проявата на всякакви враждебни действия срещу гражданите на Руската федерация.

Според Ираклий Кобахидзе, председател на “Грузинска мечта”, „от Михаил Саакашвили и неговите сателити може да се очаква всичко“. „Виждаме с какви сили си имаме работа. Всякаква провокация е очаквана. Изхождайки от това, ние, разбира се, призоваваме органите на реда да бъдат максимално бдителни, за да не се допускат инциденти и агресия срещу руснаци”, каза политикът.

Подобни изказвания и политика на официален Тбилиси вдъхновяват някои руски експерти да заключат, че Грузия се е "прагматизирала" и е готова да нормализира отношенията с Москва. Тези заключения са верни – но само отчасти.

“Да, сегашните власти в Грузия са много прагматични. “Грузинска мечта” има най-ясна и трезва позиция спрямо Русия, за разлика от правителствата на Шеварднадзе и Саакашвили. Ние сме добре запознати със заплахите, пред които е изправена страната“, каза Георги Хелашвили, заместник-председател на комисията по външни отношения на грузинския парламент. И тези заплахи са преди всичко от икономическо естество: за нормално икономическо развитие на Грузия е необходим руският пазар, който Тбилиси не възнамерява да съкращава заради Украйна.

„По въпроса за санкциите грузинските власти се опитват да останат неутрални и тяхната логика е доста убедителна. В крайна сметка, ако Тбилиси наложи икономически санкции срещу Русия, тогава Русия няма да забележи особено това, а икономиката на Грузия ще бъде много зле. И в името на някакви идеологически моменти няма смисъл да съсипваме и без това слабата икономика. Дори САЩ и ЕС не могат да направят нищо срещу тази логика“, казва Николай Силаев.

Ето защо Тбилиси толкова приветства руските бизнесмени и затова “Грузинска мечта” ще плесне през ръцете всички, които дори намекнат за някаква дискриминация срещу тях. „Ако Грузия е недоволна от притока на руски специалисти, те ще бъдат привлечени към други страни. Например в Армения, където всички са доволни от този наплив – това са пари в икономиката, нови квалифицирани кадри“, казва Николай Силаев.

Втората заплаха е въвличането на Грузия във война, която всъщност е война на някой друг. Тбилиси вижда, че Русия е сериозна за Украйна и че украинските власти (заедно със западните страни) биха искали да организират втори фронт за руснаците в Грузия. Властите не позволиха това – въпреки протестите срещу неутралитета, които опозицията организира срещу нея. Според Ираклий Кобахидзе „поради здравата и ясна реакция на обществото, хората, които тласкаха страната към война, бяха принудени да отстъпят и днес са в режим на самооправдание“.

И грузинското общество наистина подкрепя политиката на властите. Към юни около 70% от грузинците са против налагането на каквито и да е санкции срещу Русия, а 77% са против намесата на страната в руско-украинския конфликт.

Прагматизмът на Тбилиси обаче съвсем не означава, че грузинското ръководство е готово да нормализира отношенията. При това нормализиране той отдавна е изправен срещу стъклен таван, през който не може да пробие.

„Грузинските власти разбраха как да си взаимодействат с Москва след 2012 г. Външната политика на Грузия остава непроменена, докато икономическите връзки с Русия се поддържат, прекъснати при Саакашвили. Грузинските власти нямат нито желание, нито воля, нито стимули да търсят нов курс към Русия. Тяхната задача е да навиват тихо, което е съвсем разумно от тяхна страна“, казва Николай Силаев.

Да, чисто теоретичната икономическа нормализация може да се превърне в политическа. И дори има политически сили в Грузия, които са готови за тази нормализация. Те обаче нямат достатъчно аргументи, за да превърнат това искане в политическия мейнстрийм.

„Проблемът на всички политически сили в Грузия, които са за подобряване на отношенията с Москва, е, че няма предложения от Русия, които да дадат на тези сили достатъчно аргументи във вътрешната политика. И този отговор не съществува, не защото не сме го измислили ние, а по обективни причини. Основната болка на Грузия по отношение на Руската федерация са Южна Осетия и Абхазия. Русия признава тяхната независимост и няма да откаже това признание. Това означава, че всяка сила, която се застъпва за подобряване на отношенията, неизбежно се натъква на това. Те нямат решение за заобикаляне на проблема. Да, когато всички в Грузия свикнат с независимостта на Южна Осетия и Абхазия, вътрешнополитическият дневен ред също ще започне да се променя, но това не е въпрос на години, а на десетилетия“, казва Николай Силаев.

Сега териториалният въпрос е много болезнен за грузинското общество. След като грузинците бяха убедени, че Москва няма нито да отмени признанието, нито да „принуди“ Южна Осетия и Абхазия да се реинтегрират в Грузия, в обществото настъпи известно разочарование. „Удивително е защо хората в тази страна са изненадани, че там, където повече от 300 000 бежанци и хиляди хора загинаха в резултат на руско-грузинските конфликти, гражданите на Грузия могат да бъдат негативно настроени към руските власти и граждани“, казва омбудсманът на Грузия Нино Ломджария.

Властите, разбира се, веднага я обвиниха в ксенофобия, но в думите ѝ има зрънце истина. Тоест грузинците (е, поне лъвският дял от тях) разбират, че войната от 2008 г. е започната от Михаил Саакашвили - но все още се обвинява Русия. Освен това, въпреки че се противопоставят на държавната подкрепа за Украйна и желаят продължаване на руско-грузинското икономическо сътрудничество, те все пак тайно подкрепят Киев.

„Грузинското общество като цяло възприема изключително негативно руската специална операция в Украйна и в по-голямата си част желае победа на Украйна. В това няма нищо изненадващо - те имат конфликт с Руската федерация, смятат ни за враг, а врагът на вашия враг е ваш приятел”, казва Николай Силаев. Освен това грузинците виждат паралели. Според тяхното разбиране сега Русия се опитва да откъсне украинските територии - което според разбирането на грузинците също е направило по отношение на Грузия. И ако властите сега, на този фон, започнат някакво преформатиране на политическите отношения с Москва, това няма да бъде разбрано.

Следователно, както казаха в известния филм, няма нужда да бързате. Не очаквайте невъзможното от грузинските власти. Ако Тбилиси се стреми към нови отношения с Москва, това няма да стане до края на специалната операция в Украйна. Тоест, когато постсъветското пространство започне да живее по съвсем други правила.

Превод: В.Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com