/Поглед.инфо/ Bank of America предупреди, че има риск за повтаряне на глобалните фондови пазари на световната криза от 1997 и 1998 г. и тя далеч не е първа в тази прогноза. Действително ли световната икономика е подготвена за това, че глобалните спадове се повтарят веднъж на десет години? И ако това е истина, то от какво трябва да се опасява Русия.

Световната икономическа криза от 1997-1998 се разрази в Азия, но нанесе ущърб на много страни по света, в това число и на Русия. Нейният мащаб се спомня дори и от тези, които тогава все още не са активни участници в икономическата дейност, а за мнозина от тези, които вече са били, това става толкова страшен удар, че хората повече не рискуват да се върнат в бизнеса.

„Устойчивият ръст в САЩ, изгладил кривата на доходността на облигациите, съкращаващите се пазари на развиващите се страни – всичко това прилича на ехо от събитията  от преди 20 години“, смята водещият инвестиционен аналитик от Bank of America Майкъл Хартнет.

Bank of America не е първата структура, предупреждаваща за риск от нова глобална финансова катастрофа. Както по-рано се отбелязва, броят на аналитиците, прогнозиращи криза с една или друга степен на острота, расте неумолимо.

Джордж Сорос смята, че проблемите ще засегнат, на първо място Европа. „Всичко, което можеше да не се случи както трябва, не се случи както трябва. Това, че Европа се намира в опасност за съществуването си, вече не е фигура от речта, а сурова реалност“ смята известният финансист.

Разпоредителят на МВФ Кристин Лагард, напротив, смята за един от основните проблеми огромните суверенни дългове, а в този сфера именно САЩ са на първо място – се дължат на света почти 20 трилиона долара.

На свой ред германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ако настоящите търговски ограничения прераснат в търговска война, то и финансовата криза няма да чака дълго.

Руските анализатори също говорят за скорошен спад. Например ръководителят на направление „Финанси и икономика“ към Института за съвременно развитие Никита Маслеников обръща внимание на асинхронния ръст на световната икономика и на разгарящите се търговски войни. А президентът на консултационната компания „Неокон“ Михаил Хазин смята, че „срутването на пазарите е неизбежно“, след което ще „рухне механизма за стимулиране на частното търсене“ и „незабавно ще се разкрие, че на хората рязко им пада стандарта на живот“.

Двете предишни световни кризи, избухнали с разлика от 10 години, при това последната също се случва преди 10 години, са в значителна степен предизвикани от прегряла икономика – азиатската и американската. Сега не става дума за никакво прегряване. Криптовалутите можеха да станат новия „балон, който се спука“, както бе с ипотечните кредити през 2008 г., но обемите на подобните вложения, както и преди са неголеми спрямо общия обем на световната икономика.

Друг е въпросът, че точната дата и място на началото на глобалната криза не могат да се назоват докато не започнат. Това е като предсказването на земетресение в сеизмично опасен регион. Знае се, че рано или късно ще тресне, а виж, дали рано или късно, науката не може да предскаже.

Кризата от 1998 г. стана за Русия една от най-суровите. Но дори ако анализаторите от Bank of America са прави и новият спад ще напомня не толкова предишния, колкото този от преди 20 години, съществува ли риск, че Русия ще се сблъска с толкова тежки последствия? Напомняме, че тогава рублата падна по отношение на долара почти четворно, банките масово фалираха, погребвайки спестяванията на руснаците, а безработицата скочи рязко.

Разбира се, при настъпване на глобалната криза Русия едва ли ще успее ад стане „тих пристан“. Но засега ситуацията изглежда така, че последствията от възможния спад ще се окажат много по-меки както за гражданите, така и за икономиката на страната като цяло.

Всички кризи от последните години се съпровождат с рязък спад на цените на петрола. През 1998 марката „Брент“ струваше по-малко от 10 долара, а през 2008 г. падна от 134 до 41. А сега практически всички аналитици, в това число и предричащите криза, признават, че предпоставките за рязко спадане на черното злато отсъстват. Банка Morgan Stanley дори прогнозира ръст на „Брент“ до 85 долара за второто полугодие на 2018 г., а Bank of America до 100 долара, но едва през 2019 г.

В тези условия руската икономика едва ли е заплашвана от сериозни сътресения дори в случай на отток на чуждестранен капитал от руските борси.

Един от най-неприятните симптоми на кризата за Русия ще бъде падането на стойността на националните валути. Но рублата на практика няма накъде повече да пада. При настоящата цена на петрола курсът трябва да състава около 50 рубли на долар, но държавата купува валутни излишъци от акционерите и ги праща във Фонда за национално благосъстояние.

Ако петролът поскъпне още по-силно, то натискът върху рублата към нейното увеличение на стойността само ще се увеличи, на което едва ли ще попречат и изтичането на капитали, и вероятните нови санкции.

Това са външните фактори. Вътре в страната ситуацията също се отличава принципно от 1998 г. Тогава икономиката наистина е „разорана до камък“, златно-валутните резерви се стремят към нулата, финансовите възможности за изглаждането на ситуацията ги няма. Сега златно-валутните резерви са на най-високо равнище и съставят почти половин трилион американски долара.

Затова и шансовете за повторение на ситуацията от 1998 г. са крайно ниски. Но дори с отчет на готовността на Русия към сценарий за глобален спад, това съвсем не значи, че той няма да представлява заплаха за Русия.

Генералите често се готвят за вече преминала война, а в крайна сметка побеждава тази армия, чиито военачалници най-бързо са се ориентирали в новите условия. Така и икономистите с политиците оценяват бъдещите кризи, изхождайки от опита от предишните. Всички кризи в последните десетилетия се случват в условия на открити пазари, а не на търговски войни и това е принципната разлика в настоящата ситуация от предишните. Политическата нестабилност на Запад заедно с притока бежанци в Европа също допълва определени новости.

Накрая, структурата на световната икономика се е променила сериозно благодарение на широкото разпространение на интернет, мобилните връзки, роботизацията и другите нови технологии. Затова факторите, които можаха да предизвикат глобалната криза от 1998 г. след 20 години може изобщо да не сработят или да сработят по съвършено различен начин.

Най-малко ще пострадат от кризата тези, които ще бъдат най-добре готови за нея. Затова и независимо как ще се развива ситуацията по света, Русия следва и занапред да увеличава своите резерви. Поговорката „докато дебелия отслабне, слабият ще умре“ не съвпада със съвременните представи за здравословен начин на живот, но на равнище макроикономика този принцип си работи както и преди.

Превод: Поглед.инфо