/Поглед.инфо/ Под заглавието на тема китайските репресии “Вашингтон Пост” публикува фотографски репортаж за това как Хонконг е празнувал всяка година като траурна годишнина от потушаването на демонстрациите на площад “Тянанмън” в Пекин на 4 юни 1989 г.

Всичко на тези снимки е много ясно. Известният хонконгски парк “Виктория” през нощта: 90-те - целият свети със светлини, нулевите - има по-малко светлини, но светят. Централната поляна е два хектара, на нея има хиляди хора - всички със светлини. Но на 4 юни тази година - никакви светлини, само безмилостни прожектори, паркът е затворен за почистване и поддържка, а за тези, които искат да организират демонстрации срещу Пекин, там са поставени полицейски палатки. Тези, които са недоволни, са арестувани. Репресия, какво да кажем.

Въпреки че като цяло има много какво да се каже. И Западът казва: всяка година напомня на Пекин как преди десет, 20 или повече от 30 години главният площад на столицата трябваше да бъде освободен от студентите, протестиращи там в продължение на седмици. Особено като се има предвид, че те не само се подиграват на войниците от кордона, но и ги нападат, вярвайки, че ще изпълнят заповедта да не пипат протестиращите.

Хонконг, който престана да бъде британска колония през 1997 г., почти се превърна в зона на революционно бедствие - друг “Тянанмън” - преди четири години. И това беше само върхът на погромите, които вече постепенно унищожаваха икономиката и човешкия живот в тази специална територия на Китай. След дълги консултации с отчаяния местен бизнес и власти, Пекин въведе закона за националната сигурност на Хонконг през 2020 г. А предишната демокрация беше силно свита.

Например, ако областните съвети бяха бойно поле, където опозицията се опитваше да ръководи своите привърженици, сега има все повече и повече назначени, особено като се има предвид, че тези органи са необходими не за политика, а за решения като колко улични лампи да се монтират . И накрая, особено активните поддръжници на излизането на Хонконг от контрола на Пекин започнаха да бъдат арестувани и съдени. Повтаряме: на демокрацията са нанесени щети. Във всеки случай, така изглежда за читателите на съответните източници като споменатия “Вашингтон Пост” и други.

И от континента всичко се възприема малко по-различно. Ето един тъжен коментар в местен вестник не от някой си пекински служител, а от Майкъл Роуз, който живее в Хонконг от 1972 г., става китайски гражданин, всички го познават там (пише и говори по радиото, наред с други неща ). Той говори за скорошното саморазпускане на една от опозиционните партии – Гражданската. И е тъжен: хората там бяха добри, но защо например по-рано (преди 2020 г.) се опитаха да национализират едва ли не частните клубове и басейни?

И това е много интересна история. Партията реши да се бори за гласовете на левите изгнаници, борци срещу колониалното наследство и богатите като цяло. И смисълът на такава борба (и не само в Хонконг) винаги е в разхлабването на ситуацията, в настройването на хората един срещу друг.

И още нещо: защо беше необходимо да се изпраща делегация от партийни лидери във Вашингтон и Лондон през 2019 г., за да обсъдят там демокрацията в Хонконг? Столицата на страната е Пекин, припомня Роуз. Натам щяхме да стигнем, резултатите от диалога по тази тема при всички положения ще бъдат по-конкретни за хората, които са гласували за вас.

Трудно е да се каже дали Хонконг се превърна в последното място в света, където Западът се опита да използва технологията на цветния бунт и ескалация на кризата. Но поне Хонконг отново напомни на всички, че либералите нямат никакво мнозинство там, поради което са се занимавали с подстрекателство и унищожение, като са взели цялата територия за заложник.

Без значение колко хора са светили фенери в парка “Виктория”, там не е имало седем милиона души (цялото население на Хонконг). А на Болотния площад през 2011-2013 г. протестиращите нямаха мнозинство дори в столицата. По същия начин, без значение колко студенти присъстваха на “Тянанмън”, не целият Пекин беше там, още по-малко цял Китай. И тази проста аритметика липсва в продължение на няколко десетилетия за онези, които смятаха, че са разработили неустоимо оръжие срещу неприемливите режими. А сега ерата - да се надяваме - е различна.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?