/Поглед.инфо/ Очакването на ново разгаряне на търговската война, обещано от Тръмп на европейците, направи своето дело. Уплашени от напора на американския президент и в ужас очакващи рязък скок на митата върху автомобилите, чиновниците от ЕС изпратиха на 25 юли във Вашингтон делегация начело с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Основната задача бе откриването на начини за смекчаване на кризата и спиране на търговската война.

Срещата бе предшествана от своеобразна психологическа подготовка. Юнкер заяви пред целия свят, че европейците не чувстват своята вина и имат намерение да говорят като с равни, а Тръмп в своеобразния му маниер започна да тормози пристигащата делегация чрез „Туитър”: Това, което прави с нас ЕС, е невероятно. Много лошо”. „ЕС се възползва от нас с десетилетия, не трябва да показваме слабост”. Преди срещата той отбеляза, че със заплахата за повишаването на митата е принудил европейците към срочни преговори. „Те казаха: кога ще можем да се видим? Може би утре?”.

Самата среща американците имаха намерение да проведат доста хладно: 50 минути разговор, никаква пресконференция, делегацията на ЕС веднага напуска Белия дом. Но нещата не станаха по план. Първоначално прозвуча новината, че пресконференцията ще се състои, а след два часа преговори Тръмп и Юнкер се появиха пред пресата в добро настроение. Тук светът видя първия „туит” от Тръмп: „Очевидно е, че ЕС в този вид, в който го представя Юнкер, и САЩ в този вид, в който ги представях, се обичат взаимно”.

Американският президент все едно забравил за своите заплахи по адрес на ЕС, неочаквано заговори за „нова фаза на отношенията, тясна дружба и нова търговия, от която ние всички печелим”. След това в ефир излетя негов „туит” със снимка, на която Юнкер го целува по бузата. Самият Юнкер сияе, видимо смятащ, че е извършил исторически подвиг – спрял е търговската война с Америка.

От съдържанието на пресконференцията наистина възникна впечатление, че страните са се договорили за преговори по ликвидиране на митата на промишлените стоки. На срещата не е поставян въпроса за новите данъци върху европейските автомобили. Тръмп заяви, че ще бъде разрешен и проблемът с повишените мита върху европейските стомана и алуминий, а следователно и проблемът с европейските ответни мерки.

Но еуфорията не продължи дълго. Появиха се статии за това, че съвместното заявление за намеренията, прозвучало във Вашингтон няма много общо с плановете за начало на „нова фаза в трансатлантическите отношения”. Преговорите водят до някакво сближаване между позициите, но не и сделка. Реалното постижение на Юнкер се заключва в това, че той печели допълнително време за ЕС. На масата ще седи съвместна група експерти и ще обсъжда в какви области могат да се ликвидират търговските бариери.

Нещо подобно се е случвало в миналото, когато текат преговорите по Трансатлантическото споразумение, прекъснати от Тръмп. А сега страните са се договорили да разговарят за значително по-малко – само за промишлената продукция, уравняването на нормите и стандартите. А най-актуалният въпрос с повишаването на митата на автомобилите и земеделската продукция не влязоха в графика. Не е ясен графика на преговорите, не се знае кога е предвидено да приключат. Всичко това, както се изразяват немците , е „музика от бъдещето” предвид непоследователността на американския президент. Никой не знае, накъде ще обърне нещата след месец-два.

А засега статуквото се запазва. Американските мита върху стоманата и алуминия остават в сила. През юни те се увеличиха съответно на 25% и а 10%. Остава в сила и ответното повишаване на митата върху мотоциклетите, уискито и джинсите от САЩ от страна на ЕС. Търговската война не е прекратена. Страните просто са си взели пауза. В близките седмици министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос трябва да представи на Конгреса за това какъв ефект трябва да произведе въвеждането на повишените мита на автомобилите. Така че въпросът не е свален от дневен ред. Натискът е смекчен, на решението е отложено за неопределено време.

Реалното движение в преговорите се състои в това, че Евросъюзът е съгласен да увеличи покупките на американски втечнен природен газ (ВПГ), за да разнообрази енергийното снабдяване” на Европа, където ще строят нови терминали. Има ли всяка отделна държава от ЕС интерес в този скъп проект? Ще има ли единодушно мнение в ЕС? Какво означава това решение за доставките на газ от Русия, особено за строителството на тръбопровода „Северен поток-2”? Всичко това са открити въпроси, изпъстрени с нови конфликти.

Другата отстъпка на Юнкер се отнася до соята от САЩ. Той заяви: „ЕС може да внася от САЩ повече соя”. Тръмп реагира възторжено: „ЕС бързо ще започне да купува много соя, на първо място от фермерите в Средния запад”. Макар в съвместното заявление формулировката да бе по-сдържана: „Ще работим над това, за да разширим търговията с услуги, химическа продукция , лекарства, а също така и соя”.

В сух остатък преговорите изясниха поредното преимущество за Тръмп:

  • Той постигна съгласие да се облекчи достъпа на американските фермери на европейския пазар.

  • Ще се увеличат доставките на американски втечнен газ в ЕС, което ще позволи на САЩ да започнат конкуренция със „Северен поток-2”.

  • ЕС не получи нищо, освен обещанието „засега да не се повишават митата върху автомобилите”.”.

  • Повишеното обмитяване на европейската стомана и алуминий остава в сила.

За вътрешнополитическото положение на Тръмп решението на въпроса за соята е принципно важно. „Соята е голяма работа. Благодаря ти, Жан-Клод”, написа той в своя „Туитър”. А обръщайки се към своите привърженици-фермери, съобщи: „Митат са голяма работа”, давайки ясно да се разбере с какви средства е постигнал тези отстъпки.

Като цяло преговорите на Тръмп с делегацията на Евросъюза стана нагледен пример за това как успешно действа добре организираният шантаж, целящ получаването на едностранни преимущества.

Превод: Поглед.инфо