/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон заяви за пробив в напрегнатото противопоставяне между Русия и Украйна, като си приписа заслуга, след като уж получи гаранции от руския си колега Владимир Путин, че ситуацията няма да ескалира повече след критична среща на върха между двамата държавни глави.
Говорейки пред журналисти в Киев преди разговорите с украинския президент Владимир Зеленски във вторник, Макрон заяви, че е осигурил това, което вижда като обещание от Москва по въпроса.
„Получих [обещание], че няма да има деградация или ескалация“, каза той.
„Целта ми беше да замразя играта, да предотвратя ескалация и да отворя нови перспективи... тази цел за мен е изпълнена", заяви френският лидер.
Изявлението му идва малко след като Путин и Макрон се срещнаха в Москва за директни дискусии относно кризата в Украйна, европейската сигурност и двустранните въпроси, които продължиха близо шест часа.
Френският президент подчерта важността на диалога с Русия, като настоя, че това е „единственият начин да се гарантира сигурност и стабилност в Европа“.
Междувременно Путин намекна, че е „възможно“ да се придвижи напред по „редица“ предложения, представени от Макрон, които биха могли да помогнат за намаляване на напрежението около Украйна.
Въпреки това, отговаряйки по-късно същия ден, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков отрече да е била формализирана сделка от какъвто и да е вид на срещата на върха.
„Това просто не е възможно… Франция е член на НАТО, но не е лидер там – ръководството принадлежи на съвсем различна държава от блока. И така, за какви сделки можем да говорим тук,“ каза той
Двамата лидери проведоха по-рано телефонни разговори с високи залози в края на януари и обсъдиха исканията на Москва от САЩ и НАТО.
Според отчет на Кремъл, „отговорите на Америка и НАТО не са взели предвид фундаменталните опасения на Русия, като предотвратяване на разширяването на НАТО, отказът да се разполагат оръжейни системи близо до границите на Русия, както и да се върне военният потенциал и инфраструктурата на блока в позициите от 1997 г. в Европа, когато беше подписан Основополагащият акт Русия-НАТО."
По-рано през януари Макрон започна председателството на страната си в ЕС, като призова за нов „европейски ред“, без заплахи, принуда и сфери на влияние. Това беше широко интерпретирано като ход, че Париж иска да играе по-активна роля в дискусиите за европейската сигурност, вместо да позволи на Вашингтон да води пътя.
„И за нас, и за Русия, в името на сигурността на нашия континент, който е неделим, имаме нужда от този диалог“, каза френският президент и добави, че това трябва да бъде „откровен и изискващ диалог в лицето на дестабилизация, намеса и манипулация", заяви той.
През декември Русия подготви два проектопредложения: едното е адресирано до Вашингтон, а другото е до НАТО. Една статия в документите изисква членството в НАТО на Киев да бъде отказано и блокът да се въздържа от военна дейност на територията на бившите държави от Варшавския договор, които бяха приети след 1997 г., след падането на Съветския съюз.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче отказа да направи компромис по въпроси, които блокът счита за свои основни ценности, за да отговори на исканията на Русия.
Той каза също, че Москва няма право на вето върху усилията на Украйна да се присъедини към редиците и че няма да приеме „двустепенна“ система за членство, която й пречи да разполага войници в определени държави.
Превод: СМ