/Поглед.инфо/ На 12 февруари 1942 г. 76 мм дивизионно оръдие ЗИС-3, което е разработено от легендарния конструктор Василий Грабин, официално попълва арсенала на съветските войски. В Червената армия го наричат „оръдието на Грабин“, „Зося“ и „залпа на Сталин“. Съветската индустрия произвежда десетки хиляди единици от това оръжие, което става най-масовото в своя клас през Втората световна война.

Основните предимства на съветското оръдие бяха неговата мощност, надеждност, гъвкавост, непретенциозност при работа и лекота на производство. По мнението на експертите, идеята на Грабин има значителен принос в борбата срещу танковете, бронираната техника и артилерия на Вермахта.

Преди 80 години 76-мм дивизионното оръдие ЗИС-3 беше прието на въоръжение от Червената армия, което го превърна в най-масовото оръдие, произвеждано по време на Великата отечествена война. В най-кратки срокове производството му беше разгърнато в три предприятия: Горкиевския артилерийски завод № 92, завод № 235 във Воткинск и завод № 13 в Уст-Катав.

ЗИС-3 започна своя боен път в условия, когато СССР беше на прага на военна катастрофа, и го завърши в освободената от нацистите Източна Европа, достигайки Виена и Берлин.

„До края на войната ЗИС-3 твърдо поддържаше статута си на основно дивизионно оръдие, а от 1944 г. де факто се превърна в основно противотанково оръдие. Той отговаряше напълно на всички изисквания за мобилност, огнева мощ, непретенциозност в ежедневната експлоатация и технологичност на производството “, се казва в материалите на руското Министерство на отбраната.

Данните за броя на оръжията, произведени от съветската индустрия, варират. Така, уебсайтът на Министерството на отбраната казва, че заводите на СССР са дали на фронта повече от 100 хиляди единици от това артилерийско оръдие, а музейният раздел на уебсайта на парк „Патриот“ съобщава за повече от 48 хиляди броя.

Както обясниха експерти, интервюирани от RT, несъответствието в статистиката се обяснява с броя на пуснатите базови проби и общия брой на различните модификации, прехвърлени на Червената армия. По-специално, известно е, че повече от 18 хиляди оръдия (над посочените 48 хиляди) са произведени за инсталиране на съветските самоходни оръдия СУ-76.

Качествено съвършенство

ЗИС-3 е разработка на екип, ръководен от Василий Гаврилович Грабин. Известният съветски конструктор започва да проектира оръдието през май 1941 г. Преди това в същия калибър 76 мм той създаде дивизионното оръдие F-22, което беше високо оценено от военното ръководство и включено в арсенала на Червената армия. Въз основа на пленени образци от тези оръдия германците направиха свое собствено, оръдието Pak36 (r), което придоби голяма популярност.

На базата на F-22 е създаден и ЗИС-3. Индустрията произвежда първия прототип на изделието на 22 юни 1941 г. Още през декември 1941 г. експериментална партида оръдия Грабин пристигна на фронта, където получиха бойно кръщение.

През януари 1942 г. оръдието е представено на народния комисар на отбраната Йосиф Сталин. Той определи ЗИС-3 като „шедьовър в проектирането на артилерийски системи“ и даде официално разрешение за промишленото му производство.

„Раждането на ЗИС-3 е естествено: той най-пълно реализира творческия потенциал на КБ (конструкторското бюро), нашия дългогодишен опит, който беше добиван малко по малко на всички етапи по пътя ни“, - така говори за своята рожба Василий Грабин.

ЗИС-3 се състои от лафет, чиято конструкция включва устройства за откат, механизми за наводка, устройство за прицелване и редица други механизми, както и доста дълга цев, която осигурява на снаряда необходимата висока начална скорост. Също така, оръдието е оборудвано с дулна спирачка, което значително намалява отката при изстрел.

Както е посочено на уебсайта на „Патриот“, въпреки относителната простота на дизайна и скромната маса, ЗИС-3 превъзхожда по мощност повечето подобни чуждестранни оръжия.

Общата дължина на оръдието в прибрано положение е 6 м, тегло - 1,116 тона, обхват на стрелба - 13,3 км, скорост на стрелба - 20-25 изстрела в минута, боен екипаж - шест души.

ЗИС-3 беше в състояние да стреля с много разнообразен арсенал - от осколочно-експлозивни гранати до кумулативни снаряди, които изгаряха брони с дебелина 90 мм. Оръдието е използвано за борба с бронирана техника, артилерия, инженерни съоръжения и дълготрайни огневи точки на противника.

Войниците са наричали ЗИС-3 „оръдието на Грабин“, „Зося“ и „залп имени Сталина“, а германците нарекли съветското оръдие Ratsch-Bumm („тресчотка“) поради факта, че звукът на снаряда се чувал малко по-рано, отколкото достига рева на изстрела.

„Оръжието се превърна в гръмотевична буря за бронираните сили и пехотата на противника. Благодарение на изключителните си бойни, оперативни и технологични качества, много експерти признават това оръжие за едно от най-добрите оръжия от Втората световна война “, се казва в материалите на „Патриот“.

Преди появата на тежките танкове "Тигър", "Пантера" и самоходните оръдия "Фердинанд" във Вермахта, оръдието на Грабин лесно пробива челната броня на немските машини от разстояние 700-900 м.

Новите нацистки танкове обаче челно "Зося" не можеше да пробие отдалеч. В тази връзка съветските артилеристи се опитваха да устройват засади, стреляйки отстрани, по ходовата част и цевта на „непробиваемите“ вражески танкове. Тази тактика, например, беше активно използвана по време на епичната битка при Курск. Количественото превъзходство в артилерията понякога позволява на Червената армия да концентрира до десет оръдия, за да унищожи един тежък танк на противника.

Въпреки факта, че ЗИС-3 принадлежи към класа на буксируемата артилерия, оръдието беше доста мобилно и не се забиваше в земята при изстрел. Благодарение на това оръдейния разчет може бързо да реагира на всякакви опасности, възникващи от различни посоки.

"Фантастично изпълнение"

Както подчерта Василий Заболотни, заместник-директор на Музея на руската военна история, в разговор с RT, лекотата на производство на ЗИС-3 е от голямо значение. Това стана първото артилерийско оръдие в света, пуснато в масово производство и конвейерно сглобяване.

По мнението на експерта, е било възможно да се оптимизира производството и да се намали обемът на технологичните операции поради намаляване на общия брой части и успешния подбор на компонентите - лафет от противотанково оръдие ЗИС-2, цев от Ф-22 УСВ.

„ЗИС-3 се превърна в най-технологичното и евтино оръдие. То беше буквално щамповано, като се пускаха общо десетки хиляди оръдия от конвейрната линия. Благодарение на създаването на широкомащабно серийно производство, Червената армия получи много ефективни и надеждни оръжия. Естествено, това не можеше да не повлияе на баланса на силите на фронта “, каза Заболотни.

Той обърна специално внимание на факта, че качеството на изработка на ЗИС-3, като правило, не куца. Например, във Военно-историческия музей на артилерията, инженерните и свързочните войски на Министерството на отбраната на Русия (Санкт Петербург) е изложено оръдие ЗИС-3, произведено през 1942 г., което е било на въоръжение в 5-та въздушно-десантна дивизия и е посетило бойните полета в Украйна, в Молдова, Румъния, Югославия и Унгария. От него са изстреляни почти 10 хиляди изстрела.

Друг образец от това оръдие, съхраняван в същия музей, е попътувал от района на Курск до Берлин, покривайки повече от 6 хиляди км път. Този екземпляр на ЗИС-3 е произвел над 3,9 хиляди изстрела, унищожавайки 33 танка (главно тежки тигри и пантери), 21 самоходни оръдия и 74 вражески автомобила.

„ЗИС-3 може да се нарече границата на съвършенството на оръдията с калибър 76 мм. По отношение на комбинацията от ключови характеристики, идеята на Грабин надмина западните и немските образци от подобен клас. Това беше универсално оръжие, воюваше почти през цялата война, почти никоя операция на Червената армия не можеше да мине без него “, обясни Заболотни.

Както подчерта експертът, масовото появяване на ЗИС-3 позволи на съветските войски да компенсират острия недостиг на артилерийски оръдия, които през 1941 г. бяха загубени в битка или останаха в складове в окупираните от немците територии.

„В този момент помогна така наречената високоскоростна технология за проектиране, разработена от Грабин, и преструктурирането на завода в Нижни Новгород за производството на ЗИС-3, което даде фантастична производителност“, каза Заболотни.

В коментар за RT кандидатът на военните науки Сергей Суворов каза, че оръдието на Грабин има огромен принос за поражението на нацистките нашественици и въпреки относително скромния си калибър, помогна за унищожаването на значителен брой вражески танкове.

„Ясно е, че с Тигрите и Пантерите на ЗИС-3 му беше по-трудно, но от 500 м можеше да поразява доста уверено отстрани. Важно е също така, че това оръдие е монтирано на самоходното оръдие Су-76, което също е произведено в грандиозни количества “, каза Суворов.

Той нарече надеждността и непретенциозността ключовите предимства на ЗИС-3. В много отношения тези качества определят успеха на Червената армия на бойните полета с Вермахта.

„Разбира се, както преди Великата отечествена война, така и вече по време на войната съветското командване се стреми да използва оръдия с по-голям калибър. Но те са по-трудни за производство и, естествено, с по-лоши характеристики по отношение на маневреността. В тези трудни условия изборът на калибър 76 мм под формата на ЗИС беше най-оптималният “, обобщи Суворов.

Превод: ЕС