/Поглед.инфо/ В големия кратер на Марс в недалечно минало е могло да се намира езеро. Орбиталният апарат на НАСА „видял” на неговите стени редуващи се слоеве глина и карбонатни минерали, които се образуват само при контакт с вода. Тези свидетелства подкрепят хипотезата за Марс като за планета, годна за примитивни форми на живот.

Кратерът Маклафлин с диаметър 92 км. и дълбочина 2,000 метра е един от най-дълбоките на Червената планета. Около него няма явни следи от това, че някога отвън е текла вода. Значи езерото се е захранвало само за сметка на подпочвени води. Благодарение на три пъти по-малкото тегло, отколкото на Земята, водоносните слоеве на Марс са могли да бъдат по-дебели и по-рохкави. А това според учените са едва ли не идеалните условия за обитаване на бактерии.Места, подобни на Маклафлин като че ли са създадени специално за научни изследвания, смята експертът по космоса Евгений Черняков:

- Наличието на естествен отвор на такава дълбочина до голяма степен премахва необходимостта от сондиране, а това е енергетика и разходни материали, които е много сложно да бъдат доставени на Марс. Компактно автоматично устройство би могло „да погледне” в този отвор и да открие нещо там. И от само себе си кратерът е интересен. Там са открити породи, които не могат да бъдат доставени от повърхността.

На Земята микроорганизми са откривали в образци от почвата, извадени от дълбочина 5 км. Дори там те могат да живеят, ако има вода. Вероятно и първият земен живот се появил в подземните водоносни слоеве. Там той е била надеждно защитен от удари на комети, които в древността често „бомбардирали” нашата планета. На бактериите там не е нужен кислород, такъв не е имало и на ранния стадий на Земята.

Ако в подобни слоеве на Марс бъдат открити следи от органика, то това би могло да хвърли светлина и на процеса на зараждане на земния живот, казва биологът Елена Воробьова:

- Първоначално Марс се е развивал паралелно със Земята. Там е могъл да възникне живот в началото на еволюцията. След това е станала рязка смяна на условията, загуба на атмосфера и еволюционното русло се променило. Но може да се гледа на Марс като на Земята на по-ранни етапи на развитие. Дори ако на Марс няма живот, ние можем да изследваме Марс, да разглеждаме по-ранните етапи на Земята.

Учените смятат, че езерото на дъното на кратера Маклафлин е пресъхнало преди около 3 милиарда и 800 милиона години. В онази епоха се образували минерали, от които са изградени стените на кратера. Възрастта им съответства на възрастта на най-древните породи, които някога са били намерени на Земята. И затова не само за биолозите, но и за геолозите кратерът Маклафлин е многообещаващо поле за изследвания.

Но учените са убедени, че издирване на следи от живот трябва да се извършва и в други места на Марс. Мнозинството специалисти смята, че за това не е необходимо дълбоко сондиране. Лабораторното моделиране показало добра издържливост за оцеляване на земните бактерии само на 10 см. под повърхността на марсианската почва. На Марс на такава дълбочина има неголям процент вода, което неотдавна беше открито от руския неутронен прибор на марсохода „Сuriosity”.