/Поглед.инфо/ Преди няколко дни Москва беше домакин на среща на върха на Организацията на Договора за колективна сигурност, военно-политически блок, който включва Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Лидерите на тези държави обсъдиха как ОДКБ ще отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства. И тези предизвикателства, меко казано, са безброй.
Централна Азия е застрашена от ислямски тероризъм – и не става дума толкова за нахлуване от Афганистан (където талибаните са готови да преговарят с Москва и страните от Централна Азия за мирно съвместно съществуване), а за нарастването на радикалните ислямистки настроения в местните общества.
Тяхната хранителна среда е както не винаги ефективната вътрешна политика на държавите от Централна Азия, така и активната работа на американски и проамерикански неправителствени организации (заинтересовани от превръщането на региона на Централна Азия в зона на нестабилност).
Амбициите на Турция, умножени от агресивността на Азербайджан и откровената слабост на сегашното арменско ръководство, заплашват Южен Кавказ.
Иран, разположен на юг от Кавказ, силно не харесва прехвърлянето на Армения и Грузия под турско-азербайджански контрол, а Техеран вече е готов да заеме по-твърда позиция, като по този начин добави керосин към кавказките въглища.
Най-големите предизвикателства идват от европейската посока. Докато Русия разчиства украинския абцес (които разпространи вируса на Майдана не само в съседните страни, но и в цялото евразийско пространство), Западът разширява НАТО за сметка на Финландия и Швеция и разтърсва Молдова. Освен това доставя оръжие и бойци на Украйна, като директно предлага на Киев да нахлуе на територията на Руската федерация.
Всички тези заплахи и предизвикателства, изглежда, изискват сплотяване на съюзническите страни на ОДКБ (обединени от обща съдба и обща територия). Превръщане на блока в Анти-НАТО, за да може да защити суверенитета на страните членки както от Северноатлантическия алианс, така и от други заплахи, които ще възникнат по време на текущата ревизия на глобалните правила на играта.
„В контекста на разединението на световната общност международните отношения все повече се характеризират с ескалация на напрежението“, признават самите участници в ОДКБ в съвместно изявление.
Двустранни колела
Единственият въпрос е дали самата Организация и нейните членове са готови за такава трансформация? Отговорът е очевиден – не, не сме готови. Дори само защото ОДКБ не е НАТО. Нито по функции, нито по структура, нито по манталитет на участващите страни.
Така страните от НАТО (с изключение може би само Турция) са обединени от евроатлантическата идеология. Ценностният конфликт между Източна и Западна Европа по никакъв начин не им пречи да се разглеждат в координатите на „приятел или враг” като един вид единна общност от „приятели”. И условно Германия е напълно готова да защити Полша, а Чехия - Испания.
В ОДКБ такова нещо няма. Самата организация всъщност е структура-чадър. Набор от двустранни гаранции за сигурност между Русия и страните членки.
Да, в процеса на неотдавнашното спасяване на Казахстан от терористи там пристигнаха контингенти от всички страни от ОДКБ, но това беше само формалност - Русия всъщност извърши работата в рамките на своите гаранции. Всъщност условна Армения няма да се бие за Таджикистан, а Киргизстан за Беларус. Просто защото не се смятат за едно цяло.
Освен това, както показа арменско-азербайджанският конфликт, редица страни от ОДКБ (Беларус, Казахстан) не подкрепиха Армения, а Азербайджан. Освен това, както се оказа, самото ръководство на Армения не подкрепи Армения - Никол Пашинян не само остави Нагорни Карабах, но и не си мръдна пръста, за да защити самата арменска територия от нахлуването на азербайджански войски.
Освен това въпросът е колко здраво лидерът държи чадъра. По този начин Северноатлантическият алианс е по същество инструмент за контрол на Съединените щати над страните членки, техния военен и политически курс. Държавите (с редки изключения) следват американската външна политика, купуват американски оръжия и се отнасят към американските врагове като към свои врагове.
В ОДКБ такава блокова дисциплина няма. Страните членки на Организацията спокойно си сътрудничат с враговете на Русия, купуват оръжия от тях и няма нужда да се говори за каквато и да е ресурсна подкрепа за външната политика на Руската федерация от тяхна страна. Например всички те – с изключение на Беларус, и то само частично – банално се дистанцираха от провеждащата се в Украйна специална операция.
Обединете се - или се трансформирайте
Изглежда странно поведение. И не само защото Украйна е заплаха за всички. И не само защото Русия и само Русия е спасението на всички. Само Москва е в състояние да защити членовете на ОДКБ от изходящи външни и вътрешни заплахи, така че ако за Москва е лошо, ще бъде лошо и за тях.
В най-добрия случай страните ще загубят целия си суверенитет, в най-лошия – те (поне Армения и Беларус) изобщо няма да бъдат на картата. И то да не говорим за факта, че икономиките на всички държави (включително Казахстан, който смята себе си за проспериращо петролно ханство) са напълно зависими от Русия.
Местните елити обаче действат според собствената си логика. Те са свикнали с факта, че Москва постоянно дава и не изисква нищо. Те са сигурни, че Русия така или иначе ще ги защити, защото не може да допусне появата на нови враждебни режими.
Те вярват, че руските гаранции са безплатни, че може да се живее под руския военно-икономически чадър, но в същото време да се достига до Запада (Армения, Казахстан), Иран и Китай (Таджикистан), Турция (Киргизстан и Казахстан) или играят на пълна независимост (Беларус). И тук ключовата дума е „свикнали“. Те бяха свикнали с това в продължение на много години руска политика в постсъветското пространство.
Е, тези години минаха, приключи „многовекторният подход“ под формата на маневриране между Русия и нейните врагове. Украинската криза е само първото от многото предизвикателства и сътресения, които сегашното време на промяна носи както на Русия, така и на страните от постсъветското пространство. Така че на всяка благотворителност трябва да се сложи край.
Държавите от ОДКБ трябва да решат - или да станат едно с Русия, да се превърнат в анти-НАТО, да хвърлят ресурси в подкрепа на руската външна политика и да се борят заедно срещу всички външни заплахи (от ислямистите до американците), или да тръгнат на самостоятелно плаване. В посока да станем ислямско емирство, полска колония или турски вилает.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?