/Поглед.инфо/ Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш на фона на изострянето на ситуацията в света заради пандемията от коронавируса направи необичайно романтично предложение за политик от това ниво. Той призова всички враждуващи страни на планетата да прекратят военните действия. Какви конфликти съществуват на планетата сега, колко са опасни и има ли шанс да се спрат?

„Нашият свят е изправен пред общ враг - коронавирусната инфекция КОВИД-19. Вирусът заразява всички, независимо от етническа или групова принадлежност, националност или религия. Той безмилостно удря всички. Междувременно в целия свят бушуват въоръжени конфликти. Бушуващият вирус ясно демонстрира яростта на войната. Ето защо днес призовавам за незабавно глобално прекратяване на огъня във всички краища на света. Дойде време за поставяне на край на въоръжените конфликти и заедно да се съсредоточим върху истинската борба на целия ни живот. Призовавам враждуващите страни: прекратете военните действия”, заяви генералният секретар на ООН. Гутереш добави, че неговите специални пратеници ще работят със страните в конфликтите, за да се опитат да осигурят конкретни стъпки за спиране на военните действия и създаване на условия за по-ефективна борба срещу КОВИД-19.

Сравнението, което веднага идва на ум, е героя от култовата съветска анимация, добронамереният и интелигентен котарак Леополд, който е тормозен от няколко хулиганстващи мишки и с известната си фраза „момчета, нека живеем в мир“, в случая е категорично неуместно. Антонио Гутереш казва това доста искрено, той смята така, мисли и чувства. Той е и социалист и практикуващ католик, работи 10 години като върховен комисар на ООН за бежанците и претърпява лична трагедия (първата му съпруга умира от рак). Той е видял много неприятни неща лично и се е сблъскал с много прояви на зло в работата си. Той е убеден, че войната е абсолютно зло, че заради нея убиват, цивилните страдат, а бежанците се множат.

Може би възгледите на генералния секретар на ООН за света и хората са донякъде оптимистични, той смята, че ще го чуят и освен това ще го изслушат. По думите му може да се види определена тенденция, която се разви през последните дни: в различни страни политиците и експертите наведнъж започнаха да говорят, че след коронавируса светът няма да бъде същият.

Вярно, има различни версии за посоката, в която човечеството ще мутира. Или проектът за глобализация да бъде тихичко погребан и всичко да се върне към ситуацията с няколко центъра на сила, формирани от общите исторически и културни ценности на няколко групи народи. Или, напротив, човечеството да се обедини въз основа на планетарните заплахи. Последната версия за развитието на събитията се поддържа естествено от ръководителя на най-планетарната от всички организации, добрият и честен човек Антонио Мануел де Оливейра Гутереш.

Разбира се, нито една война не е спряла след призива на генералния секретар на ООН. Дори в самата ООН те не могат да бъдат преброени. Объркването тук е чисто терминологично. Границите между понятията "война", "въоръжен конфликт", "гражданска война", "замразен конфликт" и други са толкова размити, че картината на воюващия свят се е превърнала в сюжет за абстрактен художник. Някои конфронтации са просто вечни, те се простират от тъмните векове и никога не свършват - къде да се впишат? Те тлеят на ниво кухненски спорове, след което изведнъж избухват до мащабни войни с оръдия и танкове.

Освен това тези противоборства на света са преобладаващо мнозинство. Нито един от въоръжените конфликти не започва в най-чистата си форма през XXI век, всички те могат да се проследят от Средновековието. И само няколко започват през ХХ век (например, ситуацията около народа Рохингя в Мианмар). Според Министерството на отбраната на Руската федерация (ще направим резервация - според старата оценка, около 2000 г.) на планетата има 160 зони на етнополитическо напрежение, на половината от които са присъщи атрибутите на нерешените конфликти.

С началото на 90-те години, тоест с разпадането на СССР и биполярния свят, се засилва тенденцията за използване на въоръжена сила за разрешаване на противоречията. Това обективно се свързва с разрушаването на системите за възпиране и появата на нови зони на конфликт. Тоест, сега броят на зоните на напрежение и открита конфронтация се е увеличил драстично дори в сравнение с оценката за 2000 г., а в периода от 1990 г. до 2000 г. се е увеличил многократно. И в някои особени случаи хората, въвлечени във въоръжен конфликт, може да не са наясно със съществуването на ООН, дон Гутереш с неговите предложения или дори да имат неясна представа за света наоколо.

Нека се опитаме да разберем какво се случва на планетата и колко реалистично може да бъде спрян този кошмар.

1. Конфликтите с висока интензивност са първото нещо, което хваща окото.

Сирия. Многополюсен и многофакторен конфликт, който през 2011 г. официално ескалира във война с висока интензивност. Предпоставките му бяха създадени през цялата независимост на онази част от арабския Шам, която сега наричаме Сирия. Сред причините му има не само политически, но и исторически, религиозни и дори географски.

Например, изграждането от Турция на поредица от ВЕЦ-ове на Ефрат доведе до падане на нивото на реката, а това от своя страна до земеделска криза в някога плодородните територии на Сирия от Ракка до Дейр ез Зор. Разорени селяни се втурнаха към големите сирийски градове, например, целият град Дума се появи близо до Дамаск, а тези квартали на бедни селски мигранти станаха място за размножаване на религиозните екстремисти.

Либия. След свалянето и убийството на главата на страната Муамар Кадафи, Либия се разпадна на няколко враждуващи единици и групи според географски и етно-племенни характеристики. Наличието на достъп до сериозни финансови ресурси за всички страни (с изключение на бедуинските племенни асоциации) позволява подхранването на конфликта с доставката на модерно оръжие. Краят му не се вижда.

Йемен. Племенният и религиозен конфликт в южната част на Арабския полуостров ескалира в разрушителна война, причинявайки големи страдания на цивилното население. Това засега е единственият конфликт през XXI век, по време на който хората наистина масово умират от глад. Прякото участие на Саудитска Арабия и прикритото на Иран придават на войната в Йемен характер на борба за регионално господство, подхранвана от религиозни противоречия. Няма - дори чисто теоретична - възможност за съгласуване на теологичните възгледи на шиитите и уахабитите. Те могат само за определено време да се отдалечат в ъглите на ринга.

Афганистан. Сега е невъзможно да се определи естеството на войната в тази многострадална страна. От една страна, става дума за пряка въоръжена намеса от страна на САЩ и техните съюзници под предлог на „борбата срещу тероризма“. От друга страна, първоначалният противник на талибаните вече е почти партньор за преговори. Вътрешните конфронтации в Афганистан са също толкова разнообразни, колкото и в Сирия. Между пущуните съществуват и религиозни противоречия, и междуетнически, и племенни, и политически, и регионални. Тази държава дори в най-добрите си времена не е обединена и всички нейни вътрешни конфликти редовно се превръщат във външни методи за управление от „великите сили“. Но никой не е измислил ефективен метод за справяне с всичко това. Дори и афганистанците да бъдат оставени на мира, то няма да има мир.

Арабско-израелският конфликт е разделен на няколко формално несвързани конфликта. Има го чисто палестински конфликт (Източен бряг), има я ситуацията около ивицата Газа и ги има израелско-ливански гранични разправии. Има проблем с евреите, окупирали Сирийските Голански възвишения, има въпроси, свързани с Йерусалим и еврейските селища в долината на Йордан. Това е цивилизационен конфликт, нелечим по своята същност. Религиозните възгледи на евреите изключват компромис с арабите относно разпределението на земите на Юдея и Галилея и статута на Йерусалим. Това е „въпрос на Завета“, а не политически въпрос. В отговор арабите възприемат евреите като абсолютно зло, причината за всичките свои неприятности и нещастия.

Тъй като не можем да пренапишем Тората и Корана, ще трябва да признаем, че всякакви опити за разрешаване на този конфликт чрез условно политически методи са обречени предварително на провал. Икономическите и битовите детайли се наслагват върху всичко това. Например, тежкото положение на хората в най-пренаселеното парче земя на планетата - ивицата Газа - и изключително несправедливото разпределение на оскъдните водни ресурси на река Йордан.

Конфликтът в Донбас сега се разглежда като частично замразен и със средна интензивност. Въпреки че преди пет години това беше пълноценна война с танкове и масовото използване на тежка артилерия. Характерът му се оспорва от всички страни, което води до терминологични спорове. Всъщност той започна като вътрешно-украински конфликт след преврата на Майдана и завърши с образуването на нови държави, влизащи в конфликт с Украйна.

Етническата конфронтация тук е по-скоро условна, по-скоро става дума за идеологически противоречия, които са неразрешими, като същевременно се поддържа съвременната идеологическа тенденция в Украйна с всичките ѝ бандеровци и шухевичовци и със забраната на руския език. Все още има шанс за политическо изглаждане на най-острите форми на конфронтация, но няма начин да си представим пълноценно помирение в дългосрочен план. Това изисква или намесата на извънземни, или пълно преформатиране на Украйна като държава. Извънземните са по-вероятни.

2. Следващата група войни и конфликти може да бъде квалифицирана като частично замразени, но с много опасен потенциал.

Кашмир и Пенджаб или целият комплекс от пакистанско-индийските противоречия. Тази конфронтация има и вековна религиозна история и отнема милиони животи само през ХХ- век. Детайлите за очертаване на границите далеч не са най-важното. Религиозната враждебност е отишла твърде далеч. В същото време и двете страни притежават ядрено оръжие и сериозен военен потенциал. Мащабът на човешките загуби не притеснява много-много и двете страни поради религиозни съображения (едните ще се преродят в пеперудки, а другите ще станат мъченици на вярата и ще попаднат автоматично в рая) - милион там, милион обратно - има ли значение? Това е единствената точка на планетата, където обменът на атомни удари е съвсем реалистичен.

Корея. Тук нещата всеки момент могат да излязат извън контрол и не е нужно да си представяте южняците като кротки овце, а северняците само като зомбирани чучхеисти. Националният манталитет и на двата народа е един и същ, само детайлите се различават. Има и много заплахи за мира. От икономически до чисто вътрешнополитически.

Проблемът тук е, че малко хора наистина могат да си представят подробно цялата ситуация поради затворения характер на корейското общество (и на юг също). Следователно всички външни опити за някакво съгласуване на двете страни завършват в нищото. Просто да се разберат в една и съща стая също е изключително опасно. Никога не се знае какво ще се случи.

Конфликтите в Черна Африка са няколко десетки с различна степен на интензивност и старост. Само в Конго има няколко от тях във всяка провинция. Например, така нареченото въстание на Каминина Нсапу премина покрай ушите на международната общност и бавно си тлее и досега. Племенният лидер, обвинен в незаконна търговия с диаманти, е обиден на централното правителство. Броят на жертвите не може да бъде преброен и ООН обмисляше дали да признае събитията като геноцид, тъй като народът луба избива съседите си единствено на етническа основа.

И такива истории в Черна Африка са безброй. Сблъсъците в анголска Кабинда (броят на експедиционните сили на Ангола надхвърля 30 хиляди души), в Северен Мозамбик, в Буркина Фасо, в Мали, в делтата на Нигер, в Централноафриканската република, в Гамбия и около нея (нашествието в Гамбия на пет държави). Общата ситуация около народа Тутси и неговите амбиции. Във Втората африканска война от 1998-2002 г., причинена от претенциите на Тутси за хегемония в Тропическа Африка, загиват 5,5 милиона души (просто си помислете за тази цифра), а в нея са участвали повече от 10 африкански държави, без да се броят европейските съюзници и спонсори (дори Словакия, колкото и да е странно...).

А освен това и така наречените колтанови войни (за притежанието на колтанските мини, минерал, който е критичен за производството на мобилни телефони). Всичко това няма край, но теоретично именно в Африка може да се прекратят подобни конфликти чрез изпращане на бели десантчици със сини каски.

От друга страна има изключително тъжен опит с точно обратния характер, когато мироопазващите сили, съставени от европейци, стават първи мишени за нападение и брутално клане. Като белгийците в Руанда, например. Преди да бъдат убити, всички бяха кастрирани.

Сомалия. Единната някога държава почти престана да съществува и е разделена на няколко неравни части, от които две (Пунтланд и Сомалиленд) имат признаци на частично признати държави. Това е друг случай, когато произволно начертаните граници на колониалистите водят до формирането на изкуствени междуетнически и племенни конфликти. И може би именно това е случаят, при който би трябвало да се преразгледа остарялата политика на запазване по всякакъв начин на “старите” колониални граници и наистина да се признае разпадът на страната като свършен факт. Така например се случи в Судан.-

Това важи в еднаква степен и за Дарфур, където войната между номадските араби и местното негроидно население отдавна е трансформирана във взаимен геноцид. Изменението на климата принуди бедуините да мигрират по-далеч на юг, в оазисите, обитавани от кушити и негроиди. Тогава там беше намерен петрол и в конфликта около сондите се образуваха „защитени етнически зони“. Дарфур може да бъде причислен и към броя на нерешените конфликти, тъй като начинът на живот на бедуините (араби, мюсюлмани и номади) и християнски чернокожи са просто несъвместими.

Нагорни Карабах. Конфликтът се счита за замразен, но това е така. И Азербайджан, и Армения активно изграждат своите военни възможности. Конфликтът има също цивилизационен и религиозен характер, той не може да бъде сведен само до държавната принадлежност на територията и обстоятелствата около разпада на СССР. Различни политически и дипломатически начини за решаване на ситуацията досега не дават резултат. Всички тези планове за „размяна на територии“ или контролирано завръщане на бежанците не са нищо повече от илюзия. Баку беше, е и ще продължи бъде настроен за физическото завръщане на Нагорни Карабах (без арменците, ако възможно), а Степанакерт и Ереван смятат запазването на Арцах като част от тяхната национална идея.

Потенциалът за конфликт на Балканите е много силен. Обединена Европа все още счита, че физическото спиране на кървавите войни в Хърватия и Босна, а след това и отделянето на Косово от Сърбия, е най-важната ѝ заслуга. Това е един от компонентите на „общоевропейския мит“. Въпреки това, вековните междурелигиозни и междуетнически проблеми в региона не са изчезнали. Просто те са леко замаскирани с финансови инжекции и „общоевропейски ценности“.

В действителност всички конфликти в региона (а има десетина от тях) могат да избухнат във всеки момент просто в резултат на произволна верига от събития. Дете, което не е пристигнало у дома навреме, преди време доведе до погроми на съседно чуждо етническо село. Последствията от това могат да бъдат толкова чудовищни, че човек дори не иска да мисли.

Съществуват редица т. нар. граждански конфронтации, които в действителност са конфликти с ниска интензивност или партизански войни. Например, дългогодишната конфронтация в Колумбия между централното правителство и левите партизани или дори „нарковойната“ в Мексико, в която правителството просто е принудено да използва редовна армия. Гражданската конфронтация във Венецуела също представлява потенциална заплаха.

Отделна категория конфликти са исторически противоречиви зони, в които не се водят военни операции, но на теория развитието на събитията може да доведе до конфликти с висока интензивност. Настоящата ситуация в тези зони засега се характеризира само с увеличаване на милитаризацията и надпреварата с оръжия. На първо място това са островите Спратли. За тях едновременно претендират Китай, Виетнам, Филипините и по-нататък всички, които могат да достигнат там. Исторически оспорвани острови има и между Япония, Корея и Китай. Ситуацията е сложна в Централна Азия, където конфликтите се развиват главно около водните ресурси и относително произволните граници на съветската епоха.

Има още много конфликти, малко познати на широката общественост, като например борбата за независимост от Индонезия на отделни острови в Тихия океан (понякога дори успешна, както в Бугенвил) или спора за островите Чагос. А в самата Европа, особено в нейните централни и източни части, където и да погледнете, е пълно с трайни междуетнически и гранични конфликти.

Да се разреши всичко това с помощта на „примирие за водопой“ във връзка с разпространението на коронавируса е просто нереалистично. Всички тези войни и конфликти са свързани с толкова екзистенциални проблеми, че заплахата от смъртоносния вирус няма да свърши работа. Хората са по-склонни да умрат от този, отколкото да жертват принципите си. Религиозни, етнически, исторически или политически. Разбира се, романтиката на „световния мир“ е прекрасна и много хора са сериозно увлечени него. По правило това са студентите от хуманитарните факултети на западните университети, облечени в торбести дрехи. Те се борят и за правата на слоновете в Тайланд, който между другото също има нелечим конфликт с мюсюлманското малцинство в южната част на страната. Подобна е ситуацията и във Филипините, където армията се използва активно за потушаване на няколко големи радикални мюсюлмански групировки. Налага се превземането на градове с щурм.

И няма да има достатъчно пространство в статията, за да се продължи целия този списък от войни и конфликти.

Би било хубаво да вземем и да се помирим всички. Само че това все пак са романтични мечти и в световния ред има нещо, което никога няма да позволи на световния мир да се възцари. И остава само да аплодираме генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. Поне се опитва.

Превод: В. Сергеев