/Поглед.инфо/ Първите седмици на настоящата година бяха сред най-напрегнатите и тревожни моменти в световната политика. В отговор на предложенията на Русия през декември, които изискваха разширяването на НАТО да бъде спряно и ударната инфраструктура на Алианса да бъде изтеглена от руските граници, САЩ и Великобритания решиха да вдигнат залозите и започнаха да изнудват човечеството със започването на глобален конфликт.
По-конкретно, започна грандиозна специална операция на западните медии, за да се убеди обществото в неизбежността на уж предстоящото „руско нахлуване“ в Украйна. Светът не е виждал такъв поток от дезинформация, може би от средата на ХХ век. Не само руските, но и китайските дипломати трябваше да опровергаят „креативността“ на западните медии.
В същото време Западът сплаши Русия със санкции, заплаши да изключи СУИФТ и да забрани използването на долара, провокира изтеглянето на инвестиционни активи от Руската федерация и падането на рублата и рязко увеличи доставките на оръжия за киевския режим.
Въоръжените сили на Украйна драматично промениха поведението си на границата с републиките на Донбас, започнаха да се държат агресивно и предизвикателно. Очевидно беше, че приказките за руска атака срещу Украйна са димна завеса, криеща подготовката за нова атака срещу ДНР и ЛНР.
Паралелно с „натоварването“ на ситуацията между Русия и Съединените щати имаше сложна и не винаги публична „размяна на аргументи“. И очевидно аргументите на Москва се оказаха достатъчно сериозни, за да може американската страна да забави темпото. Съединените щати трябваше да дадат писмен отговор на предложенията на Руската федерация, чието съдържание, по искане на Вашингтон, остава непублично.
В същото време самият подобен отговор свидетелства за началото на стратегически диалог между Кремъл и Белия дом, подобен на този, който се води по време на Студената война между Съветския съюз и САЩ.
Разбира се, светът никога повече няма да бъде двуполюсен, но еднополюсният модел, който беше създаден след разпадането на СССР, вече може да бъде официално даден на архив. Русия всъщност е един от центровете на новата многополюсна система и дава да се разбере, че повече няма да позволява да ѝ се говори от високо. Ако вземем предвид, че сравнително наскоро американските експерти нарекоха Русия „регионална сила“, на която „не ѝ се полага“ да се говори наравно, тогава можем да констатираме много сериозни промени в геополитическия статус на страната ни. Продължаването на руско-американските преговори по въпросите на стратегическата стабилност може да се разглежда като официално американско признание на глобалния статут на Русия.
Тези промени бяха добре усетени от онези, които по различни причини следват днешната американска политика. Владимир Зеленски, който доскоро заплашваше жителите на Донбас, нарече прекратяването на огъня приоритет за Киев и обяви „конструктивния характер“ на срещата на преговарящите в Нормандския формат. В същото време кабинетът на Украйна изтегли от Радата скандалния проект на закон за „деокупацията“, който подробно описва наказателните мерки на украинските власти в Донбас след хипотетичното му превземане от украински войски.
Президентът на Литва се оказа истински "гълъб на мира". Гитанас Науседа говори в духа, че, според тях, НАТО не трябва да дрънка със саби, а по-скоро да разчита на дипломация. Нека си го кажем, не сме чували подобни изказвания от Вилнюс, където нещо конструктивно наскоро напълно изчезна, но имаше много фантазии за превземането на Калининград, от много дълго време.
Потокът от мирни изявления не свърши дотук. Финландският премиер Сана Марин, чиято позиция по всички точки съответства на идеологията на Демократическата партия на САЩ, също побърза да успокои във връзка с активно обсъждания въпрос за влизането на Финландия в НАТО. В интервю за вестник “Ел Пайс” тя говори за нежеланието на Хелзинки да се присъедини към Алианса и не обмисля подобен сценарий в близко бъдеще.
Всички тези факти показват, че ситуацията около Русия донякъде се е разведрила.
Руската страна успя да предаде на Държавния департамент, че имаме много аргументи, които са причина да се проявява уважение към позицията ѝ. Разбира се, разбираме, че това далеч не е краят на пътя. Преговорите по въпросите на колективната сигурност продължават, но и сега можем да говорим за сериозен междинен успех, постигнат от руската дипломация. На фона на агресивните амбиции на колективния Запад, който се е развилнял докрай, самата възможност за мирно съвместно съществуване на този етап вече е голяма победа.
Превод: В. Сергеев