Наблюдател от „Блумберг“: Разговорите между Клинтън и Елцин са свидетелство за изпуснатия шанс на Русия

/Поглед.инфо/ Наскоро публикуваните стенограми от телефонните преговори и личните разговори на Бил Клинтън с Борис Елцин хвърлят светлина на непростите отношения между двамата лидери, пише наблюдателят от „Блумберг“ Леонид Бершидский. Освен това тези документи показват, че ако първият руски президент притежаваше средствата, достъпни на неговия приемник Владимир Путин, то можеше да въплъти на практика своята визия, в която демократична и вестернизирана Русия изтласква САЩ от Европа, разсъждава журналистът.

Стенограмите от телефонните преговори и личните разговори между Бил Клинтън и Борис Елцин разкриват сложните им отношения. Те също ни карат да се замислим какъв можеше да бъде света, ако тези отношения бяха по-равни, пише наблюдателят от „Блумберг“ Леонид Бершидский.

Американските експерти по Русия говорят, че наскоро обнародваните документи опровергават версията на Кремъл за „унижена и измамена Русия, чието уверено завръщане при президента Владимир Путин назря отдавна“. Но за руския читател тези стенограми са допълнително потвърждение на историята, че неговата страна се намира в положението на жертва, отбелязва авторът на статията.

„Четейки тези документи, е лесно да се представи как именно са се вкоренили различните обиди и тълкувания, реални и мними, които в момента водят в мирогледа на Кремъл. Но въпреки цялото създаване на митове в Кремъл, в тях няма никакви намеци за желанието на САЩ да унизят и да изтласкат настрани Русия“, написа в „Туитър“ един от сътрудниците в администрацията на Клинтън Андрю Уайс. С такава оценка се съгласяват и няколко бивши негови колеги като Стивън Сестанович и Джеймс Голдгейър.

Тяхната позиция е напълно разбираема. Стенограмите разкриват топлите отношения между Клинтън и Елцин, които се основават на „очевидното сходство на двамата талантливи политици-популисти“. Вероятно, най-голямо удивление предизвиква това, че президентът на САЩ е инициатор на повечето разговори, опитвайки се да си взаимодейства с ръководителя на Кремъл по различни актуални международни въпроси, смята Бершидский.

Понякога Елцин и Клинтън си обменят „гневни позвънявания“, особено по време на войните в Югославия. Но тяхната дружба преживява подобни напрегнати моменти и скоро те говорят за това как здраво ще се прегърнат един-друг при лична среща, обръща внимание авторът на статията.

В течение на документираните отношения Клинтън постоянно изказва уважение към Елцин. Когато мненията им се разминават, на първо място по въпроса за разширяването на НАТО на Изток, американският президент никога не демонстрира своето пренебрежение и винаги се опитва да обясни с какво е обусловено неговото мнение.

Елцин предлага да се сключи „устно джентълменско споразумение“, че нито една постсъветска република няма да влезе в Алианса. Въпреки това Клинтън искрено настоява, че подобна сделка ще навреди на Москва: „Вие изпратихте сигнал, че все още противостоим на Русия, но съществува линия, която ние няма да престъпим. С други думи вместо ново НАТО, което ще помогне в придвижването към единна и неделима Европа, ние ще получим по-голямо НАТО, очакващо Русия да извърши нещо лошо“.

Очевидно Клинтън се опитва да изпрати на Елцин сигнал за сътрудничество, а не за презрение. Но проблемът не е в риториката на американския президент или в неговите симпатии към руския му колега, а в съотношението на силите, подчертава Бершидский.

Според него американският президент е задавал реда в по-голямата част от разговорите. Най-честата фраза на Елцин в стенограмите е „Съгласен съм“. Работата не е в това, че по-младият, здрав и образован Клинтън има по-голямо влияние върху обсъждания въпрос. Просто той и неговият руски колега знаят, кой е главният сред тях.

Авторът на статията напомня, че в две критично важни ситуации Елцин „открито проси пари“ от американския президент. Първият път, в началото на 1996 г., когато му предстои да отрази предизвикателството на лидера на КПРФ Генадий Зюганов на приближаващите избори. Ситуацията се усложнява от това, че руското правителство има огромни задължения по заплати и пенсии.

Елцин моли Клинтън да повлияе на МВФ, за да увеличи сумата на предлагания на Русия заем. Не е известно дали ръководителят на Белия дом се е намесил в ситуацията, но Москва получава необходимите пари и  по-голямата част от задълженията са потушени преди изборите.

Следващият път Елцин се обръща за помощ към МВФ по време на финансовата криза от 1998 г. Фондът отделя на Русия 6,2 милиарда долара, което е повече от когато и да е. От това няма особена полза, но руският президент на може да обвини Клинтън в неотзивчивост.

Зависимостта от западните заеми означава, че Елцин трябва да приеме, че американците могат да действат, както им е угодно. Клинтън бомбардира Югославия и Ирак, въпреки неудобството, което това предизвиква на неговия приятел Борис. В течение на 90-те години руският президент се изказва срещу разширяването на НАТО, но към 1996 г. той може единствено да „умолява“ лидера на Белия дом да отложи приема на новите членове до 2000 г. или в крайна сметка преди края на изборите.

Клинтън винаги е подчертавал, че той остава възможно влизането на Москва в НАТО открито. Но при това в разговорите с източноевропейските лидери той дава да се разбере, че американската политика се гради около идеята за „сплотяване против Русия“, ако тя „стане неуправляема“.

Елцин прекрасно разбира какво се случва. Затова той признава на Клинтън, че приема неговото предложение за свободно сътрудничество с НАТО само защото няма друг избор. По всяка вероятност най-добрият вариант за развитие на събитията руският президент смята изтеглянето на войските на САЩ от Европа. И той си дава сметка, че Клинтън няма никога да се съгласи на това.

При това Елцин знае, че неговата електорална база е прозападна. В един от разговорите преди изборите от 1996 г. той моли Клинтън да похвали прехода на Русия към демокрация с надеждата да увеличи своята популярност. Но във външната политика възгледите на първия руски президент често съвпадат с възгледите на неговия приемник.

Въпреки мнението на американските експерти Путин не се занимава със „създаване на митове“, заявявайки, че по време на неговия предшественик Русия толкова затъва в дългове и е толкова слаба във военен план, че лидерите на САЩ са решили, че с мнението ѝ по принцип може и да не се съобразяват. Стенограмите на беседите между Клинтън и Елцин като цяло потвърждават тази гледна точка. „В този случай фактите на Путин са верни, но неговата политика, в чиято основа лежат тези факти, е погрешна“, смята Бершидский.

„Елцин можеше да бъде по-уверен, ако можеше да разчита на същите пари и военна мощ, на която може да разчита Путин. Но се съмнявам, че той щеше да отдели Русия от Запада толкова радикално, колкото я отдалечава Путин. Напротив, той би се намирал в по-добро положение, за да изгради своята визия за Европа, която включва демократична, вестернизирана Русия, и която разчита на руските ресурси и отчасти за защитата си“, разсъждава авторът на статията.

„Днес тази визия можеше да има шанс, предвид опасението, с което европейските лидери наблюдават враждебните изказвания на президента Доналд Тръмп. Путин направи руската алтернатива невъзможна за Европа, отказвайки се от демокрацията и нападайки съседните страни. И макар стенограмите на Клинтън да потвърждават добре известните недостатъци на Елцин, те все още го показват като лидер, който за разлика от Путин, не би изпуснал историческия шанс, изникнал пред Русия“, заключва Леонид Бершидский.

Превод: Поглед.инфо