/Поглед.инфо/ Арменският премиер Никол Пашинян оценява ситуацията в Нагорни Карабах като "изключително трудна". Той предлага "Москва и Баку да дадат някакви гаранции за неприкосновеността на линията на съприкосновение". От друга страна, той обещава, че Ереван е готов да осигури комуникация между западната част на Азербайджан и Нахичеван. Какво следва?

След разговори в Сочи с президента на Русия Владимир Путин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган говори в Анкара на 13-ата конференция на посланиците на страната. По-специално той изрази увереност, че „установяването на стабилност в Южен Кавказ в най-кратки срокове е възможно, ако Ереван правилно оцени посланията на Баку и Анкара“.

Така той даде да се разбере, че карабахският проблем е бил засегнат по време на преговорите в Сочи. Но в същото време Ердоган отбеляза и „продължаването на мерките в рамките на процеса на нормализиране на турско-арменските отношения“.

В същото време той традиционно подкрепи Баку на фона на последните усложнения по линията на военния контакт между Азербайджан и Армения, настоявайки Ереван „незабавно да изпълни условията на тристранното изявление от 10 ноември 2020 г.“, отбелязвайки, че „почти две години са преминали.”

Иван Шилов, Регнум, Карабах.

Ердоган обаче не може да не знае, че това изявление очертава план за изграждане на нов маршрут за движение по протежение на Лачинския коридор, осигуряващ връзка между Нагорни Карабах и Армения за три години „според съгласието на страните“ и „с последващо пренасочване на руския мироопазващ контингент за защита на този маршрут".

Ето защо възниква въпросът за причините за появата на ново искане към Ереван от страна на Баку и Анкара. То може да се роди само при нови преговори в тристранен формат, каквито все още не са се състояли.

В същото време азербайджанските въоръжени сили проведоха операцията „Възмездие“ и овладяха височината Гиргиз, както и редица други доминиращи височини по хребета на Карабах. Ето защо ситуацията се нуждае от по-внимателен анализ.

Армията на Азербайджан. mod.gov.az

Веднага става ясно следното. Става дума за действия, които имат определена геополитическа перспектива, която обективно засяга интересите на Москва.

В тази връзка експертите обърнаха внимание на факта, че изострянето на ситуацията в Нагорни Карабах се случи в навечерието на преговорите в Сочи между лидерите на Русия и Турция.

В навечерието на събитията имаше положителни сигнали относно перспективите за нормализиране на отношенията между Турция и Армения и тази перспектива започна да придобива конкретни очертания. В турските издания дори се появи информация за възможна лична среща между Ердоган и арменския премиер Никол Пашинян. Този процес започна да придобива самодостатъчен характер и шанс да се откъсне от азербайджанско-арменските проблеми.

Както Тогрул Исмаил, професор в университета Сучу Имам в град Кахраманмараш, наскоро заяви:

„Азербайджан вече не е пречка за Турция след деокупацията на азербайджанските земи чрез посредничеството на Русия“.

В тази връзка има предположение, че президентът на Азербайджан Илхам Алиев не случайно е тръгнал да влошава ситуацията. Има мнение, че това уж е направено по искане на Анкара, за да „се опита да размени умиротворяването в Закавказието за някаква отстъпка в Сирия от Москва“.

Но има и гледна точка, според която Баку действа „самостоятелно“, поставяйки Анкара пред факт и с намек за необходимостта от връщане на карабахския проблем в турско-арменския диалог.

И накрая, има още един момент, на който турският външен министър Мевлют Чавушоглу обърна внимание. Според него „натискът върху арменското правителство в страната е основният проблем по пътя към нормализиране на отношенията между Анкара и Ереван“.

Мевлют Чавушоглу. U.S. Department of State

Тогава е логично да се говори за обективно съвпадение на целите на Алиев и "определени кръгове" в Ереван, които създават ситуация за Пашинян, в която почти всяка негова стъпка става опасна за него, включително и по време на продължаването на диалога между Ереван и Анкара.

Турция може да постави ново предварително условие на Армения. Този път обаче процесът може да е различен от предишния, ако Русия посредничи в преговорите.

По инициатива на арменската страна се проведе телефонен разговор между Путин и Пашинян. Пресслужбата на руския президент съобщава, че страните са обсъдили "развитието на ситуацията около Нагорни Карабах, както и въпросите за гарантиране на сигурността на арменско-азербайджанската граница".

В този контекст беше потвърдена важността на изпълнението на всички разпоредби на споразуменията между лидерите на Русия, Армения и Азербайджан от 9 ноември 2020 г., 11 януари и 26 ноември 2021 г. Други подробности от разговора не са известни.

По-рано Пашинян оцени ситуацията като "изключително трудна" и поиска "Москва и Баку да дадат някакви гаранции за неприкосновеността на линията на съприкосновение".

От друга страна, той също така заяви, че Армения е готова да осигури връзка между западната част на Азербайджан и Нахичеван. Да видим какво ще стане по-нататък.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com