/Поглед.инфо/ Северноатлантическият алианс, НАТО трябва да действа не само в Европа, но и много далеч от Атлантическия океан - в Индийско-Тихоокеанския регион. Поне британското ръководство е убедено в това. Защо Лондон предложи тази инициатива, как може да изглежда напредването на НАТО в Азия - и как ще бъде прието там?

Съединените щати и Великобритания продължават да изкривяват концепцията за "европейска сигурност", за да отговарят на собствените си интереси, които са пряко противоречащи на интересите на Европа като такава.

Първо, те принудиха Европа да се откаже от военната сигурност, а евроатлантическите елити отхвърлиха предложението на Русия за единна система за сигурност от Владивосток до Лисабон. Тогава те принудиха европейските държави да се откажат от енергийната сигурност (тоест най-добрите маршрути за доставка на евтин руски газ), след което българските власти заровиха „Южен поток“, а сега германците вкараха „Северен поток-2“ в кома.

Сега Вашингтон и Лондон настояват Европа да направи още една стъпка. А именно да се включи активно в обявената от Джоузеф Байдън борба на „демокрациите срещу автокрациите”. И от другата страна на планетата.

На Изток

Така британският външен министър Лиз Тръс излезе с редица интересни предложения. Тя смята, че Г-7 трябва да бъде "по-институционализирана" и да стане "икономическо НАТО", за да защити своите членове от китайския икономически натиск.

Освен това самото НАТО трябва да бъде „по-глобално“ във визията си за света. Официалният представител предложи разширяване на зоната на отговорност на НАТО - и то не към Централна Азия (където Алиансът вече беше в Афганистан, след което е оттегли от тази страна с поражение), а на Изток.

„Важно е да се съсредоточим върху глобалното НАТО. Защото, докато защитаваме евроатлантическата сигурност, трябва да обърнем внимание и на сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион“, каза Лиз Тръс. „Трябва да предотвратим заплахите в Индийско-Тихоокеанския регион. Работете със съюзници като Япония и Австралия, за да сте сигурни, че Тихият океан е безопасен. Трябва да сме сигурни, че демокрации като Тайван могат да се защитят“, обясни мисълта си ръководителят на британската дипломация. На пръв поглед идеята изглежда странна. „Това предложение идва от страна, която (може би повече от която и да е друга) е била парализирана през последните няколко години от собствената си фрагментация, стратегическо объркване и късогледо съмнение в себе си“, пише „Атлантик“.

Това обаче е логиката. След оттеглянето от ЕС във Великобритания наистина има центробежни тенденции (предимно в Северна Ирландия и Шотландия). Освен това Лондон има сериозен конфликт с Брюксел заради прословутите условия за излизане. И за да стимулира икономиката (поради експанзия на външни пазари), и да консолидира населението, Великобритания сериозно се зае с възстановяването на външното си величие. За да стане ако не глобална сила, то поне отново велика.

Осъзнавайки, че не разполага с толкова много ресурси, за да придобие величие, Лондон смята, че най-малкото съпротивление по пътя към лидерството би било, ако британския външнополитически разрушител плава след американски самолетоносач. Ето защо британците всъщност привързаха външната си политика към американската и като младши партньор са готови да участват във всички външнополитически инициативи на Вашингтон. И не просто да участват, а да привличат други европейски държави към тях, така че тези инициативи да се провеждат за сметка на европейската икономика, като по този начин се премахват конкурентите за британската индустрия. И Америка ясно вижда основната посока на своята експанзия през този век в Азия. В непосредствена близост до Китай.

Питаха ли Изтока?

В същото време самата Европа (включително Великобритания) може просто да няма достатъчно ресурси и възможности за независима – тоест в изолация от местните сили – активна политика в Източна Азия. „За да се намесиш някъде, трябва да имаш с какво. Военни бази, инфраструктура и прочее. Така че при всички случаи ще е необходимо съгласието на местните играчи ”, обяснява Алексей Куприянов, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.

И тук може да е проблемът. В Източна Азия (която, разбира се, не беше питана), инициативата на Лиз Тръс едва ли ще предизвика голям ентусиазъм. От една страна, колкото повече играчи са в региона, толкова по-добре. От друга страна, тези играчи не трябва да идват в източния манастир със западен неолиберален устав.

Регионът има специфична – динамична, така да се каже – система за сигурност. Страните предпочитат да преговарят помежду си въз основа на прагматични интереси, а не да се вписват в тесни идеологически формати на конфликти (както са свикнали САЩ и европейските страни).

„Всичко, разбира се, зависи от това какви ще бъдат условията за членство. Ако това е формализиран съюз с антикитайска и антируска ориентация, със строги изисквания за военни бюджети и задължения, тогава желаещите ще са малко. Освен може би Япония и Тайван, и дори това е съмнително “, казва Алексей Куприянов.

Токио и Тайпе, разбира се, биха приветствали участието на европейски държави в ограничаването на Китай, но те виждат, че тези страни са: а) слаби по отношение на възможността за проекция на сила и б) твърде ненадеждни. „Възможно е европейците, след като дойдат в региона, да се опитат да играят независима роля, вместо кротко да слушат американските заповеди. Например, те няма да искат да сдържат Китай. В крайна сметка едно е да се противопоставяш на Русия в Украйна, друго е да се забъркваш в конфликти в южните морета без причина“, продължава Алексей Куприянов.

Инициативата на г-жа Тръс не предизвиква ентусиазъм и в Москва. Русия вижда това като още един пример за това как САЩ се опитват да принудят своите партньори да действат в противоречие с националните интереси.

„Говорим за възраждане на твърдата блокова дисциплина, за безусловното подчинение на „съюзниците“ на диктата на Вашингтон“, казва руският външен министър Сергей Лавров. И, разбира се, като част от глобалната борба за преустройството на света, която Русия започна със специалната си операция в Украйна.

Както отбеляза Сергей Лавров, днес въпросът е дали бъдещият световен ред ще бъде справедлив и полицентричен или „малка група държави ще успеят да наложат неоколониално разделение на света на международната общност“. Е, коя версия на света е по-справедлива?

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?