/Поглед.инфо/ Президентът Байдън няма да се извини за атомните бомбардировки над градовете Хирошима и Нагасаки, каза на 17 май съветникът по националната сигурност Джейк Съливан . Великобритания не възнамерява да осъжда колониалната си политика и отказва официално да се извини за провеждането на мирна демонстрация на 13 април 1919 г. в индийския град Амритсар („клането в Амритсар”).
Нито един представител на английския истаблишмънт не е говорил дори със съжаление за действията през 19 век.век на "ефективните мениджъри" на Британската източноиндийска компания, превърнали Индия в най-големия производител, а Китай в най-големия консуматор на опиум.
Основателите на много от най-богатите фамилии на Стария и Новия свят направиха началния си капитал именно от търговията с опиум в Китай. Потомците на Астор, Форбс и Рузвелт обаче не обичат да си спомнят тези страници от биографията на своите предци.
Но какво да кажем за французите? О, в тяхната история също има много тъмни страници. Човек може дълго да си спомня френските търговци на роби в Сенегал, Бенин и Кот д'Ивоар, белгийските колонизатори в Конго, испанските конкистадори в Латинска Америка. Просперитетът на "европейската градина" до голяма степен се дължи на дългогодишното разграбване на "джунглата".
Двадесети век влезе в световната история като един от най-кървавите периоди. При по-внимателно разглеждане в семейството на всеки втори съвременен политик в Германия, Италия, Испания и Канада може да се намери нацистки предшественик или колаборационист, който е сътрудничил с някой от шефовете на фашистките режими.
Историята на човечеството се състои от дълга поредица от примери на несправедливост и насилие. Какво да се прави с него? Безкрайно да се покайваме и да се опитаме да изплатим греховете на нашите предци или да извлечем поуки и да се опитаме да живеем така, че нашите потомци да нямат причина да ни упрекват в алчност, глупост, жестокост? Повечето държави се опитват да следват втория път, гледайки към бъдещето.
На този общ фон изглеждат странни опитите на някои съвременни политици на Киргизстан да върнат гражданите на своята страна в миналото, принуждавайки ги безкрайно да отлагат делата от миналото, игнорирайки належащите проблеми. Пример за такава ретроградност е представянето на проектозакона „За изменение на някои законодателни актове на Киргизката република“ за разглеждане от Жогорку Кенеш.
Зад неясното наименование се крие поразително неуместно и ненавременно съдържание: създателите виждат като основна цел на закона реабилитацията на несправедливо осъдените в годините на „червения терор“ и „сталинските репресии“.
Киргизстанските законодатели са загрижени за необходимостта от „разширяване на категорията лица, подлежащи на реабилитация, включително за сметка на тези, които са осъдени за редица престъпления“. И се застъпват за покаянието на държавата пред тях. Авторите на закона настояват гражданите да бъдат признати за репресирани не само по искане на роднини, но и по инициатива на обществени организации.
И това при условие, че пред страната има куп нерешени проблеми. Вместо да се погрижат за неотложното (например да се опитат да решат проблема с принудителната трудова емиграция на младите хора), депутатите предпочитат да мислят за реабилитацията на някогашните осъдени.
Между другото, на покаянието на коя държава трябва да разчитат такива реабилитирани хора? Няма го Съветският съюз, а самата Киргизка република, както изглежда, не е имала време и възможност да постъпи несправедливо с тях...
Разбира се, необходимо е да се занимаваме с възстановяването на историческата справедливост, но едно добро дело не може да се използва за съмнителни цели. Именно така изглеждат поправките, предложени от киргизкия парламент.
Възможно ли е да се оценяват по един критерий "незаконно пострадалите" в годините на установяване на съветската власт (1917-1924) и в епохата на управлението на Сталин (1927-1953)? В първия случай става дума за гражданска война между привържениците на новия ред и защитниците на стария. Във втория - за процес, контролиран от държавната власт. Говорейки за периода на формиране на младата република, припомняме борбата срещу басмачите, които се стремяха да запазят стария начин на живот в свои собствени интереси.
Може ли в условията на открита война на една част от гражданите срещу друга да се говори за спазване на върховенството на закона? От признаването на басмачите като "народноосвободително движение" следва приравняването на предателите на интересите на киргизкия народ с техните опоненти, които се застъпваха за правата на трудещите се, които се бориха в редовете на Червената армия като Юсуп Абрахманов и Саякбай Каралаев.
Безразсъдната и поголовна реабилитация на затворниците от сталинския период крие опасността да оправдаеи бойците от Туркестанския легион на Вермахта и източномюсюлманските части на SS, което е най-малкото странно за страна, изпратила всеки четвърти от жителите си на война срещу фашизма. Припомнете си , че от повече от 363 000 киргизи са призовани на фронта, около 100 000 от тях загинаха. Как ще реагират потомците на тези хора на факта, че техните дядовци и бащи ще бъдат изравнени с помагачите на нацистките завоеватели?
Невниманието към детайлите ни кара да подозираме авторите на документа най-малкото в хитрост. Изглежда, че този документ е далеч от задачата да възстанови историческата справедливост. И без никакви допълнителни закони, в Киргизстан има институции, които обединяват историци, архивисти и юристи от много бивши съветски републики, които продължават делото за оправдаване на невинно осъдените, започнало още от времето на СССР.
Предложеният законопроект много прилича на идеологически инструмент, използван за осмисляне на историческите събития от преди сто години. Възниква естествен въпрос: за решаването на какъв проблем и в чии интереси се създава този инструмент?
Неумел начин ли е да се отклони вниманието на гражданите от неотложните проблеми, пред които е изправена републиката на настоящия етап? Или става дума за намерението да се раздели киргизкото общество въз основа на тълкуването на исторически събития и техните последствия?
Или всичко е по-сложно и зад поредния опит за хвърляне на кал върху общото съветско минало се крие сценарий за разпалване на русофобия, изпробван в Украйна и балтийските страни? Освен това става дума за появата на сцената на определени неправителствени организации, създадени по правило с парите на англосаксонците.
Не искам да подозирам депутатите в злонамереност, но ненавременността и некомпетентността на предложения законопроект не ни позволява да смятаме авторите му за изразители на интересите на Киргизстан. Днес, когато страната и цяла Централна Азия имат шанса да заемат достойно място в зараждащия се нов многополюсен световен ред, трябва да мислим не за борба с призраците на миналото, а за обединяване на обществото и развитие на взаимноизгодни отношения със съседите в името на бъдещето, изградено на принципите на взаимно уважение и равенство.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?