/Поглед.инфо/ В Нигер започна държавен преврат, но още не е приключил. От 4:00 сутринта на 27 юли президентът Мохамед Базум е блокиран в резиденцията си от президентската охрана. Бунтовниците настояват за неговата оставка и му гарантират имунитет от всякакво преследване след това.

Проблемът обаче е, че самите бунтовници са блокирани от армията и националната гвардия на Нигер, които не ги подкрепиха. Нещо повече, привържениците на Мохамед Базум твърдят, че дори президентската гвардия, започнала бунта, далеч не е в пълна сила.

Вярно, появиха се информации, че някои военни са направили изявление по националната телевизия за отстраняването на президента, затварянето на границите на страната и въвеждането на полицейски час, но все още не е ясно дали те представляват само бунтовниците или армията е започнала да преминава на тяхна страна.

Така или иначе самият Мохамед Базум все още не е обявил оставката си, а лидерите на съседни африкански държави се обявиха в негова подкрепа. Президентът на Бенин Патрис Талон дори отиде в Ниамей, за да преговаря с бунтовниците.

Днес единственият коз на бунтовниците е президентът и семейството му, които са държани като заложници. Но това е и тяхната ахилесова пета.

Ако не успеят да убедят въоръжените сили да преминат на тяхна страна и не постигнат "доброволна" оставка от президента (което не им гарантира нищо, а само дава морално предимство, ако противниците на бунта не се сломят, тогава след като получи свобода, Мохамед Базум може да оттегли оставката си, тъй като е принуден чрез силен натиск и изнудване), тогава възможната смърт на президента и / или членове на семейството му по време на щурмуването на резиденцията от лоялни войски незабавно изключва за лидерите на бунта възможността за помилване при условията на емиграция или лек краткосрочен затвор.

Всъщност в Ниамей сега има борба на нервите. Който е по-силен, печели.

Но силата на нервите и бавността със заключенията биха били от полза не само на страните в конфликта в Ниамей. В местната преса журналисти, склонни към сензационни „преодолявания“, вече заключиха, че Мохамед Базум не просто е решен да бъде отстранен от власт, а че това е опит за промяна на курса от профренски към проруски и/или про-китайски.

Някои дори препечатаха слуховете на западните медии, че в Ниамей уж са видели бойци на известната „бивша най-добра, но опозорена“ ЧВК, предоставяща услуги на властите на съседно Мали.

Всъщност засега всичко изглежда като личен конфликт между президента и генерал Омар Чиани, който командва президентската гвардия повече от 12 години. През 2021 г. именно Омар Чиани със своята охрана потуши опит за бунт на армията, чиито лидери се опитаха да попречат на встъпването в длъжност на Мохамед Базум.

Очевидно генералът, който дълги години е на ключова позиция за нестабилния Нигер, си въобразява себе си като "създател на крале" или ключова фигура в политическа фигура и президентът е решил да се отърве от един прекалено амбициозен военен.

Във всеки случай очевидно неподготвеният бунт започна веднага след като Мохамед Базум обяви намерението си да уволни генерал Омар Чиани.

Досега политиката на Мохамед Базум, насочена към укрепване на връзките с Франция и увеличаване на военното й присъствие в страната, не предизвиква протести нито в обществото, нито във въоръжените сили на Нигер. Самият Омар Чиани, в продължение на повече от десетилетие, при смяна на президенти, е един от пропагандаторите на тази политика.

Позицията на Франция също говори в полза на предположението, че става дума за личен конфликт между президента и неговия генерал.

Президентът Макрон изрази обичайната си загриженост, но френските войски, разположени в Нигер, все още не са реагирали на случващото се. Париж е в очакване на развитието.

Очевидно Елисейският дворец вярва, че независимо от изхода на конфронтацията Ниамей ще успее да запази контрола над местната политика.

Във всеки случай превратът в Нигер, който поддържа профренска ориентация, не е изгоден за Русия, тъй като се случи по време на откриването и работата на Руско-африканския икономически и хуманитарен форум в Санкт Петербург, 1 от панелите, на който се казва „За мир, сигурност и развитие“, и в който президентът на Нигер не взе участие.

Няма да се изненадам, ако нашите врагове се опитат да ни обвинят, че говорим открито за сигурността, но всъщност организираме военни пучове в политически нестабилни африкански страни.

Съединените щати и техните европейски партньори обичат да прехвърлят от болната глава на здравата и ето, че се появява такъв прекрасен повод.

Като се има предвид, че в Буркина Фасо, Мали и Централноафриканската република, съседи на Нигер, през последните няколко години профренските режими бяха заменени с такива, ориентирани към Русия и Китай, което вече предизвика открито недоволство в Париж, опитът за бунт, който те вече се опитват да обвържат с Русия хронологично и политически, ако се играе правилно информационно, може да послужи за допълнително влошаване на отношенията на Русия с Франция и (много по-лошо) с френско-ориентираните западноафрикански режими.

Мога да предположа, че ако конфронтацията приключи със свалянето на Мохамед Базум, част от пучистите ще се опитат да се преориентират към Русия и Китай, като алтернатива на Франция, за да получат предимство във вътрешнополитическата борба, която ще няма да приключи с оставката на президента. С оставката тепърва ще започне най-острият му етап.

В най-добрия случай за нас, тази хипотетична антифренска групировка, чието съществуване все още е под съмнение и възможностите за идване на власт са неясни, ще успее да победи своите противници след известно време (добре, ако без гражданска война) и се консолидират във властта.

Едва когато (и ако) те станат легитимно правителство и потвърдят фокуса си върху приоритетното сътрудничество с Русия, може публично да се радваме и да започнем да изграждаме пълноценно икономическо, политическо и военно сътрудничество с тях.

Засега не е ясен нито изходът от делото, нито позициите на страните, нито реалността на промяната в политическата ориентация на Нигер.Хвърлянето на шапки във въздуха е не само твърде рано, но и контрапродуктивно.

Ако сред бунтовниците има влиятелни привърженици на преориентацията на външната политика на страната към Русия, преждевременното разкриване на подобна възможност ще алармира техните политически опоненти, които най-малкото имат сериозна подкрепа както в армията, така и в обществото (профр. курсът е традиционен за Нигер).

Не говоря за факта, че бунтът може просто да се провали. В този случай, колкото по-далеч е Русия от него и колкото по-малко интерес към победата му ще бъде изразен в руските медии, толкова по-добре за нашите отношения с Нигер в бъдеще.

Не само в този случай, но винаги, ако изходът от делото е неясен или ситуацията е неразбираема, не напълно изяснена, по-добре е да се изчака със заемането на недвусмислена позиция.

Пресата в случая трябва да се ръководи от позицията на външното министерство. Дали ще подкрепят преврата на площад Смоленски, можете да говорите за нашите успехи в Африка, дали ще осъдят или ще замълчат....

Разбира се, говорим за онези медии, които подкрепят държавната позиция, а не се опитват да създават възможно най-много проблеми на руските власти от нулата.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?