/Поглед.инфо/ Ако една държава организира терористични атаки в други държави, убива нежелани хора, ако нейните въоръжени сили периодично - без никакви покани или провокации - нападат други държави, тогава как се нарича? Терористична държава. И ако има и ядрено оръжие? Терорист с атомна бомба.

Трябва ли такава държава да бъде наказана? Разбира се, ако не чрез взаимни огледални действия (око за око) или военна инвазия (невъзможна поради риска от ядрена война), то чрез различни международни санкции, включително чрез включване на държавата в списъка на страните, спонсориращи тероризма. В края на краищата тероризмът е основният враг и заплаха за човечеството: така поне ни се казва през последните две десетилетия, след 09.11.

Така ли е? Тогава вие сте не само американофоб, но и антисемит.

Защото се противопоставяте на „законното право на Израел да убива враговете на Израел навсякъде и по всяко време“. Да, говорим за убийството на ядрения учен и един от лидерите на иранския военно-индустриален комплекс Мохсен Фахризаде миналия петък. Той почина близо до Техеран след терористична атака, организирана от израелските специални служби: Израел, разбира се, не потвърждава официално участието си, но никой по света не се съмнява в клиентите и организаторите на убийството.

Израел вече е убил няколко ирански ядрени учени и многократно е подготвял опити срещу Фахризаде. Техеран обвини САЩ и Израел в убийството и обеща отмъщение. Но почти всички са убедени, че няма да има адекватни ответни мерки: по-рано тази година американците убиха Касем Солеймани, легендарния ирански генерал, в Багдад, а отговорът беше повече от скромен (удар по база в Ирак, за който американците имаха време да се подготвят).

Но отсъствието на огледален отговор не означава успех на американо-израелската стратегия срещу Иран. Все пак, за начало, първо трябва да се разбере с какво и защо се бият.

Иран действа като най-последователният идеологически враг на Запада в света в продължение на четиридесет години, а Израел в този случай е само част от западната цивилизация, привнесена в Близкия изток.

След революцията в Иран е създадена уникална система - ислямска теокрация, съчетана с избираема демокрация. След разпадането на СССР и комунистическия проект в света има само една ясно изразена идеологическа система, която се рекламира като алтернатива и борец срещу западния глобализъм, потребителското общество и технократичния материализъм - и това е иранският ислямски модел на обществото и държавата.

Както всички велики нации, иранците (наследници на една от най-старите цивилизации в света) не са лишени от чувството за месианство.

Да, иранците са шиити, тоест принадлежат към малцинството на ислямския свят - но амбициите им са поне общоислямски. А това са един и половина до два милиарда души - значителна част от световното население, обединени от жива и горяща вяра и солидарност.

За атлантическите глобализатори ислямът е изключително неудобен, най-вече защото е традиционалистично общество, което не може да бъде преустроено в желания от тях потребителско-хедонистичен квюч. Но ислямският свят е разпокъсан както в религиозно, така и в политическо отношение, разделен на десетки държави и народи. Той може да бъде манипулиран - както чрез противопоставяне един срещу друг, така и чрез „отглеждането на управляеми проекти и държави.

Това е, което Западът прави в продължение на много години, предотвратявайки появата на лидер, способен да ръководи мюсюлманската умма.

Но тогава се появява Иран, който претендира не просто за независимост, а за да обедини всички мюсюлмани срещу външен натиск и опити да бъдат манипулирани. Символът на съпротивата на исляма към Запада е борбата за Йерусалим, който е отнет от мюсюлманите - не само от Израел, но и от Запада като такъв. Неслучайно подразделението, командвано от Сюлеймани, се нарича „Ал-Кудс“ - по арабското название за Йерусалим.

Иран е враг на Израел дотолкова, доколкото Западът и Израел са врагове на ислямския свят, окупирайки Палестина и не желаейки да върнат Източен Йерусалим. Повече от половин век Израел отказва да освободи Източен Йерусалим, независимо от резолюциите на ООН и позицията на повечето страни в света. Правото на силния? Да, но тогава не бива да се изненадвате от правото на съпротивление.

Иран повече от всеки друг в ислямския свят подкрепя онези, които се борят срещу израелската окупация или агресия: палестинците, ливанците. Аха, но той подкрепя терористи от ливанската Хизбула, твърдят англосаксонските медии, но всъщност Хизбула дори не е партия или армия, тя е самоорганизация на шиитското население на Ливан, което отдавна е мнозинството в страната, но няма адекватно представителство в държавно управление.

Иран подкрепя не само шиитите от Хизбула, но и сунитите в Палестина. Да, подкрепя онези, които са решени да се противопоставят на Израел - но би било странно да очакваме, че целият ислямски свят ще се примири със загубата на Ал-Кудс и джамията Ал-Акса.

В отговор САЩ и Израел демонизират Иран по всякакъв начин: той е обявен за изчадие от ада, включен е в списъците на държавите, спонсориращи тероризма, и подложен на различни международни санкции. Защо международни? Защото целият свят беше уплашен от факта, че Иран иска да получи атомна бомба - разбира се, за да унищожи незабавно Израел.

Има безсрамни спекулации по темата: „Няма да допуснем нов Холокост!“, а всъщност вичко се свежда до факта, че „за да се спаси еврейската държава, Иран трябва да бъде победен“. Ясно е, че с ръцете на САЩ.След американската инвазия в Ирак през 2003 г., в продължение на няколко години те се опитваха да доведат случая до американо-иранска война. Тоест като минимум до удар по Иран, а като максимум - до военното му поражение. За какво?

Уж за да спре иранската програма за създаване на атомни оръжия, въпреки че иранското ръководство многократно е казвало, че няма да се сдобие с атомна бомба. А през 2013 г. върховният лидер на Иран Аятола Хаменей дори издаде фетва за недопустимостта на ядрените оръжия като несъвместима с исляма.

Но Иран продължи да живее под санкции - не само оръжия, но и петрол, което лиши потенциално една от най-богатите страни в света от по-голямата част от националния доход. Но Иран не се предаде и дори неговата „експанзия“ в региона, която изплаши Запада и самите тях, както Израел, така и саудитците (основните конкуренти на Иран за влияние както в региона, така и в ислямския свят като цяло), само набра скорост.

Иран укрепи позициите си в Ирак, Ливан, изпрати армия, за да помогне на Асад в Сирия, подкрепи йеменските бунтовници - само че повечето от успехите му бяха резултат от поражението и неуспехите на същия Запад (най-яркият пример е Ирак).

През 2015 г., до голяма степен благодарение на участието на Русия, беше подписано споразумение за иранската ядрена програма - САЩ започнаха да търсят изход от безизходицата. Изглеждаше, че още малко - и Иран ще бъде освободен от санкции и ще започне да диша свободно, но това не отговаряше на интересите нито на Израел, нито на Саудитска Арабия.

И в желанието си да играе заедно с тях и да спечели точки за това, Доналд Тръмп извади САЩ от ядрената сделка, затягайки натиска върху Иран. И през януари тази година той даде заповед да се убие Солеймани - провокация, която може да струва много скъпо на целия свят.

Може - ако Иран се държеше толкова безразсъдно, колкото САЩ и Израел. Да, той няма чувството им за безнаказаност, но най-важното е, че има дългосрочна стратегия. Тя е проста: рано или късно Западът ще бъде принуден да напусне Близкия изток.

Арабските режими, приятелски настроени към Запада, загубиха голяма част от уважението на своите народи - или поради неправеден за мюсюлманите начин на живот, или за недостойно прегъване под американците и чуждия свят. Никой от тях не поставя на първо място борбата за Ал-Кудс и правото на мюсюлманите да живеят според своите закони на своята земя, но Иран го прави.

Съперник на Иран в борбата за влияние на ислямската улица е само Реджеп Ердоган, близкия до „Мюсюлманските братя“ турски лидер, който непрекъснато говори за общоислямските интереси и задачи. Но с Турция англосаксонците не могат да си позволят да се държат така, както с Иран, а степента на автономия на турския елит от Запада все още е по-ниска от тази на Иран.

На американците им се струва, че посоката на движение на Турция все още може да бъде променена просто чрез отстраняването на Ердоган - чрез преврат или избори. Иран обаче няма да се отклони от пътя си и затова Сюлеймани и Фахризаде биват убивани.

Но дали убийството на Фахризаде ще промени нищо? Дори да вярвате в намерението на Иран да създаде атомна бомба, иранските ядрени и ракетни програми ще продължат да се развиват и без него. Обаче какво ще стане, ако след убийството му, аятолах Хаменей преразгледа позицията си от 2013 г.и реши, че атомната бомба вече не е харам?

Тази логика е уместна, ако Израел наистина се страхува от създаването на иранска атомна бомба и вярва, че тя е предназначена да атакува тяхната страна. Но не, Израел просто наистина много иска да провокира Иран да отмъсти. Да, това е чиста провокация: оставете Иран да отмъсти и това може да се използва като претекст за американски удар по него. Тоест, откъдето и да пие агнето, то все ще мъти водата на вълка.

Нетаняху се опитва от десетилетие и половина да подтикне САЩ да атакуват Иран. Но и този път меракът му няма да се сбъдне - нито при Тръмп, нито при Байдън. И не само защото Иран няма да се поддаде на провокация.

Тъй като Тръмп, макар и да се подвежда от„неоконите“ (както с повишен натиск върху Иран, така и с признаването на Йерусалим като столица на Израел), все още не счита нападението срещу Иран като възможнаопция.

Към неотдавнашните „изтичания“ на информация за желанието му да организира атака срещу ирански ядрени съоръжения, трябва да се отнасяме повече от предпазливо - единственото нещо, което изглежда като истина, е желанието да се проучи възможността и ефективността на кибер атака.

Войната с Иран - а всеки ракетен удар по иранска територия ще повиши рисковете за нея до критични - противоречи на плановете на Тръмп за отказ от въвличане на САЩ в нови военни конфликти. Но и администрацията на Байдън няма да ескалира ситуацията: дори и да не се върне към ядрената сделка, Вашингтон няма да иска да вади кестените от огъня за Израел.

В крайна сметка дори такъв ястреб като Дик Чейни, вицепрезидентът на САЩ и фактическият владетел на Америка по времето на Буш-младши, не смееше да атакува Иран, осъзнавайки до какви катастрофални последици може да доведе това. Разбира се, във Вашингтон също има привърженици на военно решение на „иранския проблем“ като Джон Болтън - но те не вземат решения. Нито глобалистите, нито новите изолационисти искат да устроят Армагедон.

Никой няма да помогне на Израел, който отдавна (и нелегално, т.е. тайно) притежава ядрено оръжие, просто защото в сегашната му стратегия няма добри възможности.

Атаката срещу Иран ще доведе до голяма война в Близкия изток, в която всички, включително тези, които са я провокирали, ще изгорят.

Залогът върху натиска върху Иран и неговата изолация също няма да работи - и не защото Иран рано или късно ще придобие атомна бомба и ще я хвърли върху Израел. Не, Иран няма да направи това, но ще продължи да подкрепя онези сили в ислямския свят, които не са съгласни с опитите на Израел да запази статуквото в Палестина и Йерусалим завинаги.

И рано или късно това ще завърши с поражението на тази млада държава - след като тя загуби подкрепата на задграничния си съюзник, който неизбежно се оттегля отролята на световния хегемон.

Несправедливостта ще я убие, а не атомната бомба.

Превод: ЕС