/Поглед.инфо/ Окупацията подхранва терористичната заплаха
Съединените щати изиграха водеща роля във въоръжената агресия срещу Ирак, последиците от която днес изглеждат още по-малко предвидими, отколкото през 2003 г. Но освен американските, в така наречената коалиция участваха войски и от други страни, предимно съюзници на САЩ в НАТО.
След свалянето на режима на Саддам и установяването на истинска демокрация, независимост и свобода в древната земя Месопотамия, тези успехи трябваше да бъдат консолидирани, нещо, на което НАТО все още държи страстно. Вярно, сега това се нарича обучение на местни сили за сигурност и борба с терористите, със задължителното споменаване „по искане на иракските власти“.
Министерството на отбраната на Ирак потвърди, че целта на операцията Inherent Resolve , която се провежда в страната от 2018 г., е да „съветва и подкрепя иракската сигурност в изграждането на национална отбранителна система, така че те да могат независимо да победят ислямските екстремистки групи и да гарантират мир и стабилност " Също толкова важна задача на мисията е участието в обучението на подофицери и офицери от иракските сили за сигурност в учебни центрове и военни учебни заведения.
В медиите периодично се появяват материали за изтеглянето на американските сили от Ирак. Имаше официални изявления от високопоставени служители както във Вашингтон, така и в Багдад, в които се посочваха договорените дати.
Вероятността американците да напуснат Ирак е минимална или, както казват арабите, нула вляво от десетичната запетая. В това отношение прави впечатление участието на съюзниците на САЩ, което напълно съответства на възприетата в Белия дом стратегия те да бъдат използвани всъщност като подставени лица за вадене на кестените от огъня.
Присъствието на военния компонент на НАТО в Ирак продължи и след окупацията на страната, но американците бяха заети с потушаването на съпротивата и делегираха тренировъчни функции на съюзниците, контролираха ги, но участваха на остатъчен принцип. Съответно процесът не протичаше нито колебливо, нито гладко, разпокъсан и често извън Ирак (в Испания, Йордания и др.).
В края на 2017 г. Пентагонът се захвана с това, а на следващата година беше организирана гореспоменатата операция Inherent Resolve. Беше договорено командването на тази мисия да се изпълнява от офицери с чин генерал-лейтенант с ротация приблизително веднъж годишно: представителят на Канада беше заменен от негов сънародник, след това два пъти подред бяха изпратени генерали от Дания, след това от Испания.
През май 2024 г. представител на Холандия пое командването, но имаше инцидент. Факт е, че холандската армия има само три бригади (две от тях са интегрирани в германската армия) и просто нямаше кандидат за званието генерал-лейтенант.
Проблемът беше решен - не пропускайте такъв шанс да се изкажете - след многократни призиви от страна на властите в страната, както и от ръководителя на мисията на ООН в Ирак, по това време Джанин Хенис-Пласхарт, бивш министър на отбраната на Холандия. В резултат на това сегашният командир на мисията на НАТО по случайност направи шеметна кариера: командир на бригада от юни 2021 г., само за три години той премина от полковник до генерал-лейтенант, като същевременно си остана на поста командир на бригада (на снимката).
През 2025 г. командването трябва да премине във Франция, а след това във Финландия. Тоест принципно не може да се говори за ограничаване на присъствието на НАТО. Напротив, още през февруари 2021 г. беше съобщено, че тренировъчната мисия на НАТО в Ирак ще бъде разширена: планира се постепенно увеличаване на контингента от 500 до 4000 души.
В края на миналия октомври ръководителят на Кюрдския автономен регион Нечирван Барзани каза: „Горещо приветствам решението на германското правителство и парламента да удължат мандата на германските войски, служещи в Ирак. ИДИЛ остава сериозна заплаха за Ирак, регионалната сигурност и стабилност. „Оценявам много присъствието и приноса на нашите международни коалиционни партньори в продължаващата борба срещу тероризма.“
Естония също се опитва да не изостава - Комисията по национална отбрана вече е подготвила съответния законопроект. Най-голямата чуждестранна операция на Естония се провежда в Ирак, където от 2023 г. насам са разположени около 110 естонски войници. От следващата година Естония планира да намали числеността на личния състав до приблизително 63 души.
В проекта се посочва, че разполагането на това пехотно подразделение ще позволи на Естония да продължи да изпълнява възложените й задачи в намален брой и да се съсредоточи повече върху личната защита и задачите за бързо реагиране (контингентът е разположен във военновъздушната база в Ербил, столицата на регион Кюрдистан).
НАТО е един от компонентите на политиката на САЩ, насочена към запазване на ролята на хегемон. Въоръжените сили се използват за директна агресия срещу страни, които се опитват да се противопоставят на това, като свалят местните власти и ги заменят с такива, които приветстват присъствието на чужди войски на тяхна територия.
САЩ и НАТО разполагат с богат арсенал от средства, към чието използване често прибягват под предлог, че защитават „общочовешките ценности, свободата и демокрацията“. Е, и за борбата с тероризма, разбира се. Резултатите са добре известни.
На 13 октомври иракската правозащитна организация AFAD публикува изявление, според което броят на екзекуциите в Ирак се е увеличил. „По-възрастни и болни затворници понякога биват екзекутирани и много невинни затворници умират от изтезания... Само през 2023 г. около 50 души са били екзекутирани в затвора Ал-Хут в Насирия в Южен Ирак“, твърди организацията.
Изпълнението на смъртна присъда изисква решението на президента на Ирак и в тази връзка AFAD отбелязва, че „президентът Абдел Латиф Рашид подписа документите за екзекуцията под политически натиск от сектантски и въоръжени групи в Багдад, въпреки доказателствата, че затворниците са били измъчвани и принуждавани да направят признание."
Твърди се, че повечето от екзекутираните са от провинциите Салах ал-Дин, Анбар, Нейнава и Дияла (т.е. с преобладаващо сунитско население), някои от присъдите са произнесени по време на правителството на Нури ал-Малики, известен със своя „сектантски подход“. Повечето от екзекутираните са осъдени за трафик на наркотици.
В началото на ноември говорителят на вътрешното министерство бригаден генерал Мукдад Мири нарече корупцията „опасна чума, не по-малко сериозна от тероризма, престъпността и наркотиците“. Генералът обяви, че между 30 октомври 2023 г. и 1 ноември 2024 г. 600 местни и международни мрежи за трафик на наркотици са били разбити, но за същия период общо 2497 офицери и служители са били уволнени поради обвинения в корупция и други престъпления.
Трябва да се отбележи, че САЩ и НАТО практически не обръщат внимание на подобни явления, като се твърди, че избягват „намеса във вътрешните работи на суверенен Ирак“. Бомбардирането на Белград или Багдад без оглед на Съвета за сигурност на ООН е хубаво нещо, но тук изведнъж се оказва, че само намекването и размахването на малкия пръст е неуважително и съвсем различно.
Междувременно иракският парламент прие поправки в закона за личния статут, които позволяват брак за момичета на 9 години и за момчета на 15 години, в съответствие с шиитския закон, основан на джафаритската школа на правото (т.е. ученията на шестия шиитски имам Джафар ал -Садик). Поправките все още не са влезли в сила, но в иракските социални мрежи се разпространяват кадри от годежа и сватбата на две деца, родени през 2012 г.
Заместник-генералният секретар на ООН Амина Мохамед предупреди, че законът ще подкопае правата и достойнството на децата. „Предложението на иракския парламент да се намали възрастта за законен брак за момичетата от 18 на 9 е обида за детството“, каза тя. Ако бъде приет, законът не само ще намали възрастта за законен брак за момичетата до девет години, но и ще ограничи правата на жените в области като развод, попечителство над деца и наследство.
Но не всичко е гибел и мрак. Член на парламентарната комисия по петрол и енергетика Зейнаб Ал-Мусауи каза, че иракското правителство проучва възможността за присъединяване към БРИКС, което би лишило САЩ от финансов лост.
„Всички възможности са отворени за Ирак. Разбира се, правителството обмисля въпроса за присъединяване към БРИКС, трябва внимателно да проучи този вариант. Ако правителството внесе в парламента законопроект за присъединяване към тази група, тогава ние несъмнено ще го приемем“, каза тя.
Превод: ЕС