/Поглед.инфо/ Към резултатите от 35-ия форум за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество

35-ата среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, което се състои от 21 страни в Америка и Югоизточна Азия, се проведе миналата седмица в Перу, като показа, че балансът на силите там бързо се променя. Прави впечатление, че САЩ губят влиянието си, въпреки че се опитват да запазят хегемонията си с различни методи.

Самият АТЕС е платформа, която напълно отговаря на описанието на класическия либерализъм. Дори и да прочетете приетите декларации и изявления, те също могат да паснат на изявленията на ръководството на САЩ.

Например Общата министерска декларация отразява , че „ние признаваме важната роля на една благоприятна, отворена, справедлива, недискриминационна, по-безопасна и приобщаваща цифрова екосистема, която улеснява търговията, и значението на изграждането на доверие и сигурност при използването на информация и комуникационни технологии (ИКТ). Призоваваме държавите да увеличат усилията си за напредък в цифровата трансформация. Съгласно споразумението с AIDEN ние ще си сътрудничим за улесняване на потока от данни, като признаваме важността на поверителността и защитата на личните данни и укрепваме доверието на потребителите и бизнеса в цифровите транзакции.“

Съвсем в стила на Белия дом.

На 16 ноември беше публикувана Декларацията от Мачу Пикчу , подписана от лидерите на участващите държави, включително конкурентни сили като Съединените щати и Китай.

В нея също така се говори за необходимостта от справедлива, прозрачна и предвидима търговия без каквато и да е дискриминация и насърчаване на регионалната свързаност на различни нива. Също така беше решено следващите срещи на върха да се проведат от 2025 до 2027 г. съответно в Корея, Китай и Виетнам, което показва ролята на Югоизточна Азия в делата на АТИС през следващите три години.

Въпреки това, има нюанси. Показателно е, че инициативата B3W (Build Back Better World), стартирана от Джо Байдън през 2021 г., изобщо не беше спомената в документите на срещата. Въпреки че заявените цели са доста близки до програмните документи на APEC.

Това още веднъж потвърждава, че този геоикономически проект на САЩ се провали напълно, въпреки че представители на Белия дом и Държавния департамент от време на време се опитват да използват този наратив, за да упражняват влияние както в Латинска Америка, така и в Индо-Тихоокеанския регион.

Но Китай изглеждаше ясен лидер и конструктивен актьор. Въпросът не е само в символичната снимка на лидерите на страните, където Си Дзинпин стои в средата на първия ред до домакинята на форума Дина Болуарте, а президентът на САЩ Джо Байдън скромно е приклекнал в края на втори ред. На 15 ноември президентите на Перу и Китай откриха голямото пристанище Чанкай на брега на Тихия океан, на 70 км. от Перу.

Делът на китайската логистична компания COSCO Shipping в този проект е 60%. Тоест Китай притежава контролния пакет акции. А общата инвестиция е 3,4 милиарда долара.

Проектният капацитет на новото пристанище е 1 милион TEU ( еквивалентна единица от двадесет фута ) годишно в краткосрочен план и 1,5 милиона TEU в дългосрочен план. Според People 's Daily изграждането на основните докови съоръжения е завършено по-рано тази година, като над 80 процента от проекта е завършен.

За Китай появата на нов транспортен център в Латинска Америка може значително да намали логистичните разходи (до 20 процента) и времето за доставка (ще бъде 23 дни). Преди това товарите от Китай са били изпращани до Мексико или Панама, откъдето са стигали до Южна Америка. Сега Китай има възможност да доставя директно до Южна Америка, а Перу се превръща в допълнителна транзитна зона за съседните страни в региона - Еквадор, Колумбия, Боливия, Чили и Бразилия, както и през тези страни по-нататък към Аржентина, Парагвай и Уругвай.

Освен стоки от Китай, Перу ще може да увеличи и износа си, който през последните години нарасна значително. Миналата година Перу е продала стоки на стойност 23 милиарда долара на Китай , четирикратно увеличение на приходите спрямо 2009 г. Това означава повече производство, повече заетост и повече чуждестранна валута за закупуване на необходимите стоки. Около 90% от износа на Перу за Китай се състои от минерали.

И Китай сега е заинтересован да увеличи обемите им. Трябва да се отбележи, че Перу и Чили са лидери в добива на мед. А съседна Боливия има големи запаси от литий.

Като цяло категорията на основните експортни артикули от Перу за Китай включва рудна шлака и пепел (19,8 милиарда долара), мед (1,18 милиарда долара), отпадъци от хранително-вкусовата промишленост и храна за животни (733,5 милиона долара), риба, ракообразни, мекотели, водни организми безгръбначни (336,9 милиона долара), ядливи плодове, ядки, кори от цитрусови плодове, пъпеши (282,3 милиона долара), минерални горива, масла, дестилационни продукти (258,8 милиона долара) – данни за 2023 г.

Очевидно подобен пробив на китайската инициатива „Един пояс, един път“ противоречи на желанията на Вашингтон да следва собствена политика и да казва на страните от Латинска Америка с кого да търгуват. Затова те веднага започнаха да критикуват този проект.

Пенсионираният генерал Лора Ричардсън, която наскоро оглавяваше Южното командване на САЩ, изрази загриженост, че пристанището може да се използва за акостиране на китайски военни кораби. Ричардсън също се противопостави на предложението за изграждане на китайско пристанище в Южна Аржентина.

Foreign Policy също цитира анонимни перуански анализатори, които казват, че пристанището създава по-голяма загриженост от конкуренцията от страна на великите сили. Твърди се, че изостава изграждането на пътища и железопътни линии, необходими за доставка на стоки до пристанището.

Но е съвсем очевидно, че тези проблеми са разрешими и Китай и Перу ще се справят с тях. А самото пристанище, като нов хъб, ще бъде пример за други страни, които ясно ще видят на какво е способен Китай и ще го сравнят с това, което правят САЩ.

Интересното е, че Китай използва чисто геоикономически подход, който преди това беше насърчаван от самите Съединени щати. Само идеологията и твърдата сила, каквито практикува Вашингтон, не са прикрепени към него. Пекин подхожда прагматично и без да налага допълнителни политически изисквания, което го прави по-привлекателен от Съединените американски щати.

Превод: ЕС