/Поглед.инфо/ На 14 януари в Туркменистан пристигна делегация на Афганистан, начело с изпълняващия задълженията министър на външните работи на страната Амир Хан Мотаки, съобщава се на официалната страница на МВнР на Туркменистан. В хода на посещението са обсъдени съвместните инфраструктурни проекти: газопроводът „Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Идния“ (ТАПИ), линията за електропредаване „Туркменистан-Афганистан- Пакистан“ (ТАП) и строителството на железница от Туркменистан към Афганистан.
Тези проекти в една или друга форма се обсъждат от десетилетия, но сега страните са настроени решително. Финансираният от Сорос, Националния фонд за подкрепа на демокрацията (САЩ) и британския Форин офис портал „Юрейжанет“, позовавайки се на МВнР на Афганистан съобщава, че работата по строителството на тръбопровода, а също енергийния и железопътен проекти ще започнат още през март. Техническите специалисти на двете страни проведоха среща на 22 януари.
Агенция ТОЛО съобщава, позовавайки се на представител на МВнР на Афганистан: “Ние се разбрахме с Туркменистан той да предостави на Афганистан кредит за изплащане на разходите, а Афганистан ще го върне от доходите от този проект“. Всъщност проектът ТАПИ е разработен и ще се осъществи под пълния контрол на САЩ и Великобритания.
Формално ТАПИ се строи от консорциум, в който „Туркменгаз“ има 85% дял, а държавната Газова компания на Афганистан, частната пакистанска компания ИСГСЛ и държавната индийска корпорация „Гаил“ имат по 5%. Ръководството на проекта ТАПИ се осъществява от Азиатската банка за развитие, чийто основен акционери са САЩ и Япония. АБР напълно контролира проекта.
Газопроводът ТАПИ ще транспортира газ от находище „Галкънъш“ в Марийски вилает на Туркменистан към Афганистан, Пакистан и Индия. По туркменистанска територия тръбата ще се проточи 214 километра до Афганистан. Участъкът през Афганистан ще премине през провинциите Кандахар и Херат (774 км). След това още 826 километра по територията на Пакистан през Квета и Мултан. Приключването на маршрута на газопровода в индийския град Фазилка на индийско-пакистанската граница в щаба Пенджаб. Първоначалната мощност на газопровода – 27 милиарда кубометра годишно, след година използване – до 33 милиарда кубометра.
Основният финансист на проекта ТАПИ е АБР. Основният поръчител е британската компания „Песпен“, която получи договор за подготовката на проекта и сключи редица договори с подизпълнители: с холандската компания „Роял Хасконинг“ (за провеждане на социални и екологични изследвания), германската компания „ИЛФ Консултинг Инженеринг“ (за провеждане на предварителна инженерно-конструкторска дейност), със саудитско-германската компания „Глобал Пайп“ (за разработката на самия газопровод). Правни и технически консултанти на проекта ТАПИ са компаниите „Алън и Овъри“ (САЩ) и „Газови стратегии“ (Великобритания).
Както съобщава „Юрейжанет“, за осигуряването на сигурността на ТАПИ ще формират въоръжено подразделение с численост 30 хиляди души.
Проектът играе ключова роля в реализирането на концепцията за Голяма Централна Азия. Целта на тази концепция, както писахме, е да изтласка Русия и Китай от региона, като се набляга на контролираната от Вашингтон интеграция на републиките от Централна Азия с Афганистан и Пакистан. Инфраструктурните проекти, преди всичко проектът ТАПИ, трябва да играят ключова роля в това.
Навремето Шохрат Кадиров, водещ изследовател в Института по ориенталистика на Руската академия на науките, обърна внимание на факта, че от икономическа гледна точка газопроводът от Иран е много по-изгоден за Афганистан и Пакистан. ТАПИ, от друга страна, привлича Туркменистан в орбитата на американското влияние, а след него постепенно и целия регион на Централна Азия. „ТАПИ до известна степен е капан за Туркменистан. В смисъл, че внедряването на ТАПИ ще става под американско прикритие, просто не може да бъде иначе. И това напълно и напълно ще определи отношенията между Вашингтон и Ашхабад и ако нещо се обърка, Туркменистан може да очаква проблеми.”
Руският ориенталист Александър Князев отбелязва, че изграждането на ТАПИ „абсолютно противоречи на интересите на Китай“: „ТАПИ е пряк конкурент на проекта за иранско-пакистански газопровод „Мир“, който трябва да премине от най-голямото иранско находище в света „Южен Парс“ до пакистанския Белуджистан и от там... по магистралата Каракорум, за да влезеш в китайския Синдзян."
Едновременно със съживяването на проект ТАПИ САЩ инициират строителството на Транскаспийския интерконектор. Американската компания „Транс-каспийски ресурси“ заяви, че има намерение да започне строителството на подводен тръбопровод, за да „осигури транспортиране на природен газ от огромните запаси на Туркменистан през Каспийско море в Азербайджан и може би нататък към ЕВропа“. Компанията се оглавява от бившия посланик на САЩ в Туркменистан Алън Мъскърд. Неговият фонд „Опън Стрийт Мап“ си сътрудничи с Националната агенция за геопространствено разузнаване на САЩ и помага на ЦРУ при съставянето на неговата база данни за света.
Идеята за транскаспийски интерконектор беше предложена от ветерана от военното разузнаване на САЩ Люк Кофи, който в статия, публикувана на уебсайта на на фондация „Херитидж“, нарече проекта „единственият рентабилен начин за доставяне на газ от Централна Азия в Европа без да минава през Русия или Иран“.
Чрез стартирането на проектите ТАПИ и Транскаспийския интерконектор САЩ се стремят да поемат пълен контрол върху газовите ресурси на Туркменистан. В същото време американците не крият презрението си към „туркменските елити, уплашени от събитията в Казахстан“ и Туркменистан като страна, „управлявана от кланови клептократи“, която, пише „Юрейжанет“, го очакват същите „беди“ като казахстанските корумпирани длъжностни лица.
Превод: В. Сергеев