/Поглед.инфо/ За резултатите и значението на срещата в Берлин на съветниците на лидерите на Нормандската четворка на 10 февруари може да се съди по самия факт на срещата. Часовете преговори се превърнаха в контраатака срещу истерията от „неизбежната руска инвазия“. Съвпаднаха ли веднъж интересите на Москва и Киев? Нека не бързаме да отговаряме. Общият интерес е да се спре милитаристката шумотевица. Интересът на официална Украйна, на всички тези "слуги на народа" е да оцелеят. Интересът на Русия е да реши украинския въпрос в изгоден за себе си формат, когато Украйна узрее. И тя определено ще узрее.

Свидетели сме на безпрецедентното участие на Русия и целия руски свят във войната. Има уверения, че НАТО няма да воюва с Русия. Едва ли не дават да нахлуем, "просто" Русия ще плати висока цена. Вашингтон иска решението на украинския въпрос да се случи с кървава следа в руския свят, с гражданска война между руснаците, с погребението на “Северен поток-2”.

За Съединените щати, които напуснаха Афганистан и Ирак, изложиха се с опитите за цветни революции в Беларус и Казахстан, войната в центъра на Европа е именно това, което е необходимо. Отслабвайки поради вътрешни противоречия, Съединените щати, където има студена гражданска война между демократи и републиканци, буквално се вкопчват в Украйна.

Гражданите от държавите, които имат най-голямо влияние върху Украйна, които живеят в Киев, играят своята роля в истеричния спектакъл. Стотина души под разноцветни знамена организираха "Марш на международното единство за Украйна" в Киев. Пространствата от паметника на Шевченко до Майдана кънтяха от бандеровски възклицания с чужд акцент: „Сало на Украйна! За героите на Сало!" (Така звучеше). И като пееха химна – също с акцент, те го изпяха, както можеха. На фона на факта, че официалният Киев не вярва в „нашествието на Путин“, действието изглеждаше като елемент от довеждане на ситуацията до етапа, когато „апокалиптичните прогнози“ стават реалност.

През последните дни англосаксонците и техните сателити изпомпваха оръжие в Украйна. На 9 февруари профилът в“Туитър” на министъра на отбраната Алексей Резников отново избухна от възторг: „Деветата „птица“ от САЩ и вече втори самолет в Бориспол днес с военна помощ от нашите партньори! Повече от 80 тона боеприпаси от САЩ пристигнаха в Киев.” Междувременно западът и лично Джо Байдън си продраха гласовете , призовавайки съгражданите да се евакуират. Последно: „...тези, които са в Украйна, трябва да заминат сега с пътнически или частни полети. Ако останете в Украйна, бъдете особено внимателни поради престъпност, граждански вълнения и потенциални бойни действия, ако Русия предприеме военни действия."

За първи път Държавният департамент призова съгражданите да се евакуират в края на януари. Вълна от паника започна да се разпръсква сред сателитите на американците. На 12 февруари медиите съобщиха: „Поне 16 държави призоваха своите граждани да напуснат Украйна за един ден поради опасения от военна ескалация от Русия. Сред тях са САЩ, Великобритания, Австралия, Гърция, Израел, Канада, Латвия, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, САЩ, Финландия, Черна гора, Естония, Япония и Южна Корея.Съединените щати призоваха своите граждани да напуснат Украйна в рамките на 24-48 часа. Държавният департамент на САЩ възнамерява да обяви началото на евакуацията на своите дипломати от Киев.”

Военната партия в Киев също не скучае. През януари-февруари мощна вълна от фалшиви сигнали за поставени бомби в училищата и други обществени институции премина през градовете и селата на историческа Русия (Украйна, Русия, ОНД). Мащабът беше такъв, че в Украйна в някои градове образователните институции бяха прехвърлени „на дистанционно” за цели седмици. Оказа се, че мащабна операция е координирана от много телеграмни канали и редица други месинджъри, зад които несъмнено стои един контролен център. Интересът е очевиден - да допринесе за повишената нервност. Всеки елемент на дестабилизация е от полза за военната партия и тази партия включва Порошенко, Турчинов, Парубий и Аваков.

Типичен пример са войнствените речи на Аваков, един от основните вътрешни облагодетелствани от кървавия преврат от 2014 г.: „Аз твърдя, че бойната готовност на руската армия е по-ниска от тази на украинската. Режимът на Путин в Русия е колос с глинени крака. Всеки наш войник струва пет техни. Аз съм от тези, които казват, че заплахата е много голяма. Никога не е била толкова висока от 14-години." Прави впечатление, че за последно за Русия се говори като за „колос с глинени крака” в Европа при европейския интегратор Хитлер. Аваков е фигура от висшия ешелон на ястребите. Но дори и националистите от редовния ешелон вече са толкова навити, че казват: „Нашите момчета ги сърбят ръцете. Нека Путин тръгне в настъпление. Колко можеш да плашиш, колко да чакаш? Да решим нещата веднъж завинаги. Не искаме нашите деца и внуци да решават всичко с руснаците”.

И кой иска! Въпреки това, Украйна все още не е в състояние да избяга от задграничния плен, все още не е узряла! И сега Белият дом, представляван от съветника по националната сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан, също изпада в истерия: „Може да започне по време на Олимпийските игри.“ И призовава американците незабавно да напуснат Украйна. А съответните медии твърдят, че "нашествието на Путин" ще започне на 15 или 16 февруари. Залогът е вдигнат до небето.

Министерството на външните работи на Руската федерация гаси истерията. Мария Захарова каза: „Истерията на Белия дом е по-показателна от всякога. Англосаксонците имат нужда от война. На всяка цена. Провокациите, дезинформацията и заплахите са любим метод за решаване на собствените проблеми. Валякът на американската военно-политическа машина е готов отново да премине през живота на хората"

Белият дом е уверен, че така или иначе ще победи. Сроковете за „апокалиптични прогнози“ ще минат, всичко ще се получи и ще може да се говори, че администрацията на Байдън е спряла войната, е спряла инвазията. И така, какво следва?

Заместник-ръководителят на президентската администрация на Руската федерация Дмитрий Козак след срещата в нормандския формат сподели мнението си за възможността Киев, по примера на Азербайджан в Нагорни Карабах, да реши да използва сила за разрешаване на конфликта в Донбас: „Все още няма такова усещане. Би било самоубийство да започнат военни действия”

Това е важен момент. Официален Киев не иска да бъде изкупителна жертва.

Ако си припомним, че бойците на Майдана бяха разделени на стотни, можем да кажем, че отвъдморските стотна се интересуват от войната – американската администрация, сателитите на САЩ, „киевските ястреби“. Те обаче не са повече от противниците на клането.

Превод: В. Сергеев