/Поглед.инфо/ Посещението на Путин в Китай веднага отмести на втори план откриването на Олимпиадата. Единствената популярна новина от откриването е отново свързана с Путин. Украинците се обидиха, че той проспа преминаването на техния отбор (а може би просто да не е искал да ги гледа?).

Основното събитие на деня стана съвместното заявление на Путин и Си Цзинпин. Още вчера в новините се опитаха да отделят “главното от главното”, поставяйки акцента върху отделни моменти от това заявление. Но най-добре с отделянето на главното се справиха американците. Тяхната реакция демонстрира, че във Вашингтон нищо не са разбрали и нищо не са научили. Ако досега можехме само да предполагаме, че усилвайки натиска върху Русия и Китай едновременно, САЩ очакват, че някой от опонентите им ще се пречупи и ще го изведат извън скобите на геополитическите игри, за да се съсредоточат върху останалия (и по-упорит), то сега американците сами си го признаха.

През последните години международната политическа активност на Съединените щати ми напомня за конвулсиите на обитателите на бункера на Фюрера, които очакват в края на април 1945 г., как упоритата съпротива на берлинския гарнизон и деблокиращата контраатака на „армиите на Венк„ от юг ще спаси Райха. Не че са очаквали да спечелят на бойното поле. Това би било абсолютно глупаво. Но Хитлер сериозно вярва (и дори успява да убеди значителна част от обкръжението си в това), че ако издържи още малко, съюзниците ще се скарат и ще започнат война помежду си. И от там Райхът ще се надигне.

Въпреки това германците поне се борят за своята невероятна мечта. Очакванията на американците по-скоро приличат на мечтите на партията на Регионите на Украйна в края на 2004 година, между втория и противоконституционния трети тур на президентските избори, когато те вече предават страната на първия Майдан, но все още се опитват да се правят. Тогава един мой познат, присъствал в щаба, характеризира така състоянието на обкръжението на Янукович. “Всички седят в ресторанта, пият коняк и се убеждават взаимно, че Янукович има секретно оръжие “Фау-3”, което ще използва всеки момент и победата ще бъде с тях”.

Американците също не искат да се бият, за да спечелят допълнително време. Те се опитват да постигнат споразумение и с Русия, и с Китай по чисто украински начин - при свои условия и дори без да допускат възможността за компромис, но в същото време разчитат на това, че някой (или Москва или Пекин) в крайна сметка ще премине на тяхна страна по неизвестна причина, предавайки надежден съюзник в полза на явен враг.

Във всеки случай реакцията на Държавния департамент на съвместното заявление на Путин и Си Цзинпин свидетелства именно за такова неадекватно възприятие на реалността. САЩ посочиха на Китай, че той е бил задължен “да призове Русия” към следването на демократичния път и деескалация на положението в Украйна”. Бих ги разбрал тези американски надежди, ако Вашингтон поне беше обещал на Пекин в замяна да не възпрепятства възстановяването на китайския суверенитет над Тайван. Но в Държавния департамент са очаквали, че китайците ще прецакат Русия просто така - за да се харесат на американците и да заслужат покровителствено потупване по рамото, както и признание от лидера на Запада, че Китай се движи “в правилната посока”. Тоест американците вярват, че звездите така ще се наредят в небето, че Пекин изведнъж ще се хвърли безплатно да вади от огъня кестените на САЩ.

Между другото, очакват същото и от Москва. Американците също така редовно упрекват Русия, че не иска да влияе положително на Китай, а по-специално да подкрепя американските претенции срещу Пекин.

Наскоро написах, че изглежда САЩ са попаднали в собствения си медиен капан, повярвали са на собствената си пропаганда и сега гледат на реалността през криво огледало. С реакцията си на руско-китайското изявление САЩ за пореден път потвърдиха това предположение, което отдавна се превърна в увереност.

Отговорът на САЩ е почти изцяло посветен на Украйна и какво може да направи Китай, за да промени руската позиция по този въпрос. Но в съвместното изявление Украйна изобщо не се споменава. Веднъж се споменава Тайван – подчертава се, че Русия го признава за неразделна част от Китай и се противопоставя на неговата независимост под всякаква форма. Споменава се наскоро създаденият антикитайски военен блок АУКУС. В тази връзка и двете страни изразяват загриженост относно американската военна активност в Азиатско-Тихоокеанския регион.

От своя страна Китай „се отнася с разбиране и подкрепя предложенията на Руската федерация за формиране на дългосрочни правно обвързващи гаранции за сигурност в Европа“.

И освен това Русия и Китай декларират пълно единство по отношение на плановете и действията на Запада, тяхната оценка и не крият намерението си да положат колективни усилия за предотвратяване на изпълнението на разрушителните планове на Запада. За разлика от западната визия за перспективите за развитие на цивилизацията, Русия и Китай излагат своя собствена концепция за мултикултурен свят, с равно право на достъп на народите до материални блага и разбиране на демокрацията като променлива система за управление, основана на народовластие и нямаща един-единствено шаблон.

Естествено, много място се отделя на единното разбиране на перспективната система за колективна сигурност, обхващаща цялото човечество, а също така руско-китайската визия за общочовешкото културно и икономическо бъдеще.

Всичко това заедно прави заявлението нито повече, нито по-малко от заявление за тесен съюз между двете страни, не насочен против никого, не оформен под формата на писмен отговор, но основан на общата представа за настоящите заплахи, начините за преодоляването им и перспективното бъдеще за цялото човечество. Русия и Китай открито изброиха за какво и против какво ще се борят. Но в заявлението нито една страна не се определя като екзистенциален враг. Става дума за борба срещу негативните явления и тенденции, присъщи на политиката на отделни държави и блокове. При това Москва и Пекин канят всички на сътрудничество и на съвременно разрешаване на съществуващите проблеми. ЕАИС, ШОС, БРИКС, ООН, АТИС и АСЕАН са отделени като перспективни площадки за икономическо и политическо сътрудничество, в работата с които и двете страни ще си координират усилията.

Като цяло, пред нас стои руско-китайска програма за създаване на нов свят, която поставя Запада (предимно САЩ) пред въпроса: готови ли са да се включат в процесите на мирна трансформация или ще го предотвратят чрез силата на оръжието, защото другите методи, с които разполагат, са изчерпани.

В същото време самата форма, в която се влага декларираният руско-китайски съюз, създава големи проблеми на Запада с организацията на противодействието. Декларират се само положителни цели, чиято полезност Западът не може да отрече. Дори разбирането за "мултикултурна демокрация" се вписва повече от добре в модерната западна теория за мултикултурно общество. Русия и Китай определят начините за постигане на поставените цели като изключително мирни (кой и как може да възрази срещу това?). Липсата на структуриран договор и единна организация, която (както в НАТО или ОДКС) определя кой, по какъв ред и при какви условия е длъжен да се притече на помощ на съюзника, прави ответното разгръщане практически невъзможно. За да определят необходимите и достатъчни сили и средства, както военните, така и политиците трябва да имат конкретни параметри на противника, с който трябва да се борят, а не неясни контури на някаква идея, която обединява двете държави.

Твърдите структури (като НАТО и ОДКС) убедително доказват, че те могат да бъдат ефективни единствено, ако действат под контрола на да един водещ член (НАТО е ефективно, докато в Европа никой не се осмелява да спори със САЩ, а ОДКС демонстрира своята ефективност в Казахстан, когато на постсъветското пространство не останаха способни да спорят с Русия). Но в съюз на равни не може да работят строги механизми, защото няма сили способни да принудят един от членовете на съюза да действа въпреки своите интереси. Следователно този съюз е скрепен само на добра воля и осъзнаване на общото в целите и интересите. От това произтича и форматът и способът за съвместни действия.

Обръщам вниманието, че както Китай, така и Русия (всеки поотделно) отначало открито дадоха да се разбере, че са готови за максимално увеличение на залозите, до военен сблъсък със САЩ, и едва след това издадоха съвместно изявление поставяйки света пред де факто съществуващ, но юридически отсъстващ руско-китайски съюз. Тоест обединението става на базата на вече завършени действия, а не на базата на очакване на бъдеща общност.

Разбира се, поддържането на ефективността на такъв съюз изисква постоянни консултации, но, от друга страна, непрекъснатото взаимодействие гарантира по-добро разбиране един на друг и укрепва съюза.

И ето, на фона на това глобално, епохално събитие изведнъж се появява Държавният департамент на САЩ, който казва, че Китай може би трябва да се застъпи за Украйна пред Русия. Усещате ли пълната степен на неадекватността. Затова Русия и Китай са принудени да се придвижват в Прекрасния нов свят не с цветенца, знаменца и балончета, а си прокарват пътя чрез бронират юмрук (който не е задължително да съществува, а е важното да се демонстрира на място), а Западът, опитвайки се да защити остарели структури, да вдъхне нов живот на мъртвите идеи, постепенно престава да бъде не само цивилизация, но и част от човечеството, преминавайки в света на създадена от него матрица, която няма нищо общо с реалността.

Превод: В. Сергеев