/Поглед.инфо/ Наскоро медиите съобщиха, че „президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на телефонен разговор с престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман Ал Сауд не е възразил срещу увеличаването на производството на петрол от Рияд, но е поискал цената на суровините да не пада до ниво, криещо риск за Американския петролен бизнес”.

Положението на американските шистовици не е добро. The Wall Street Journal (WSJ) пише за възможно намаляване - за първи път от половин век - на производството в Тексас, където се произвежда над 40% от целия петрол в САЩ. Според WSJ, редица ръководители на шистов петрол в САЩ са се обърнали към Тексаската железопътна комисия (щатската агенция - регулатор за петролната промишленост), за да намалят производството.

Тексаските петролни служители трепнаха, след като WTI падна под 25 долара за барел - ниво, което според консултантската компания Rystad Energy води до загуби за 80% от пробитите, но не пуснати в експлоатация кладенци. Това са чисто оперативни разходи - производство на вече пробити сондажи, а като се вземат предвид капиталовите разходи (пробиване на нови сондажи), цената ще бъде много по-висока - 40-50 долара. Падането на цената под това ниво прави безсмислено пробиването на нови сондажи, а под 25 долара - и добива от работещи кладенци.

През последните години такива суровини като петролните шисти са основният двигател за растеж в американската икономика. Основата на дейността на шистовите компании обаче е спекулативен бизнес модел според ИЕИФА (Институт за енергийна икономика и финансов анализ). Повечето от шистовите компании генерират отрицателен паричен поток - приходите им от петрол и газ не покриват разходите за неговото производство и това много преди срива на цените на петрола.

Въпреки икономическата приложимост и загубите от фалити, банките доскоро продължават да предоставят заеми без ограничения за развитието на шистовите структури. В последния доклад на ИЕИФА се посочва, че през последните десет години разходите на 34 големи американски шистови компании надхвърлят 189 милиарда долара приходи от продажба на петрол. Миналата година отрицателният паричен поток на тези компании възлиза на 2,1 млрд. долара. Това е още един финансов балон.

През последното десетилетие такива лидери на шистовата индустрия като “Хес”, “Маратон” и “Пионер” никога не са успели да постигнат положителен паричен поток. През 2017-2019 г., когато средната годишна цена на WTI е в рамките на 51-65 долара на барел, едва шест компании показаха положителен резултат.

Резкият спад в цените през дните на икономическата криза, когато „балоните“ се пукат (а шисти се отнасят към тях) и спекулативни пари се изтеглят от рисковите активи, заплашва напълно да погребе американската шистова индустрия през следващите година или две, което ще предизвика верижна реакция в цялата икономика на САЩ. Така че Тръмп има за какво да се тревожи.

Саудитците обаче не трябва да потриват ръце. Има технически възможности за увеличаване на производството, но кралството е твърде зависимо от петродоларите. Бюджетът му е определен в размер на 80 щатски долара за барел, а за да свържат двата края, петролните шейхове трябва да изразходват половината от наличните си 2 трилиона долара резерви през последните години.

Плановете на импулсивните саудитски принцове да ударят Русия с ценова война са безразсъдни. Обещанията на Рияд да напълнят Европа с петрол с отстъпка 7 долара от борсовата цена се сблъскаха със седемкратното увеличение на разходите за превоз на танкери, което напълно изяжда тази отстъпка (транспортните разходи ще бъдат 10-11 долара на барел.). Повишаването на цените на товарите не означава просто увеличение на разходите, а това, че планетата физически няма тонажа танкери, необходим за такива доставки.

И американците, и саудитците имат интерес да водят преговори. Дали този вариант би бил губещ за Русия? В крайна сметка тя отказа по-нататъшното намаляване на производството, предложено от Саудитска Арабия, именно защото участниците в намалението на производството на ОПЕК + поддържат цената на ниво от 60-70 долара, благоприятно за производителите на шистов петрол, а американските компании увеличават производството и заемат пазарите. А загубените пазари е почти невъзможно да се възстановят.

През януари 2020 г. отделът за информация в Министерството на енергетиката на САЩ обобщи резултатите от 2019 г. - производството на петрол в Америка нараства с 933 хиляди барела на ден.ОПЕК+ не само предостави на американците ценово ниво, но и им освободи ниша на пазара. При Тръмп САЩ най-накрая влязоха в световния пазар на петрол - техният обем на износ достигна 2,2 милиона барела на ден. Сега, ако сделката между САЩ и Саудитска Арабия стане реалност, Русия, а не САЩ ще бъдат на печелившата позиция - американците и саудитците ще трябва да поддържат нивото на цените, Русия няма да бъде обвързана със задължения.

Нито унищожаването на американската шистова промишленост като конкурент, нито "размяната на места" със САЩ в преобладаващия петролен триъгълник не са цел на Русия. Москва в своята политика винаги се стреми не към конфронтация, а да разрешава възникващите проблеми на базата на компромис. И това се отнася не само за петрола.

Искам да повторя: „Може би това са същите тези, направени без гръмки изявления, но чувствителни контра-санкции, които мнозина чакаха в отговор на „адските санкции“ на САЩ, включително тези, които спряха изграждането на „Северен поток-2“.

Не случайно сривът на нефтените и акционерните котировки след провала на срещата на ОПЕК + се случи при електронно наддаване в неделя на 8 март, а още сутринта на 9 март руският посланик в САЩ Антонов се срещна с министъра на финансите на САЩ Мнучин. На тази среща "министър Мнучин подчерта важността на спокойната ситуация на енергийните пазари." Значим сигнал стана и прекратяването в САЩ на делото за намесата в американските избори на фирма “Конкорд Мениджмънт” на Евгений Пригожин, около когото е създадено кълбо инсинуации. А освен това старши представител на Държавния департамент, заявявайки, че Конгресът на САЩ нееднократно е призовавал Русия да не използва енергетиката като политическо оръжие, опроверга съобщенията, че се готвят нови санкции против Москва.

Бизнес изданието “Блумбърг”, опитващо се да отговори на въпроса кой пръв „ще мигне“ в петролния двубой между Русия и Саудитска Арабия, заключава: Путин никога не прави отстъпки под натиск; той може да направи компромиси или да сключи мир с врага, но при условие, че не се използва езика на заплахите.

Най-вероятно мирът след ценовата война през март 2020 г. ще бъде сключен в триъгълника Русия-САЩ и Саудитска Арабия (ОПЕК) и този триъгълник няма да се отнася само до проблемите с петрола.

Предстои ожесточено пазарене, ще има опити за повишаване на залозите, но Русия има добра позиция за преговори. След като се оттегли от споразумението ОПЕК+, Русия поправи стратегическата грешка, направена през 2016 г. Сега американците и саудитците са принудени да договарят контрол на цените без Русия, която сега може да освободи ръцете си.

Превод: В. Сергеев