ОПЕК, Русия и появата на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Държавите, производителки на нефт, част от ОПЕК, намиращи се в Близкия Изток, включително Иран, чрез умелия посредник Русия внимателно поставят основите на един истински нов световен ред. Първата стъпка в тестването на това ще бъде, ако те съвместно успеят да елиминират заплахата за Сирия, идваща от ИД и подготвят почвата за сигурни, неманипулируеми избори.

В политическата, по-конкретно геополитическата сфера, ние ставаме свидетели на големи тектонични размествания, но те не са разрушителни. Включват една нова привличаща сила, която придърпва към себе си арабските страни, членки на ОПЕК, в нещо, което скоро ще стане видно, като стратегическо партньорство с Руската федерация. То преминава границите на голямото религиозно разделение на сунити, шиити и православни християни.

Това тектонично разместване скоро ще причини политическо земетресение, което може би ще успее да спаси планетата от изтребление, заради безкрайните войни на Пентагона и техните кукловоди от Уол Стрийт, военният индустриален комплекс и олигарсите.

Русия в ОПЕК?

В едно интервю с London Financial Times, директорът на Роснефт Игор Сечин потвърди слуховете, че Саудитска Арабия търси формално съгласие с Русия относно пазарния дял, стигайки до там, че предлага на Русия членство в ОПЕК за стабилизирането на петролния пазар. В интервюто Сечин, който е считан за един от най-близките на Путин, приема офертата на саудитите. Financial Times е влиятелна медия, собственост до миналия юли на Pearson Group, свързани с фамилията Ротшилд, които в исторически план са управлявали Royal Dutch Shell.

Лондонският вестник предпочете да наблегне на отказа на Сечин спрямо офертата на Саудитска Арабия. Въпреки това, важно е да се чете между редовете, за да разберем какво казва. Той заявява по време на конференция в Сингапур, организирана от FT: „Трябва да се осъзнае, че 'златният век' на ОПЕК в петролния пазар е загубен. Те не наблюдаваха собствените си квоти. Ако квотите се наглеждаха, световните петролни пазари биха били балансирани отново“.

Сечин добре знае историята на войната за цените на пазара и факта, че тя бе разпалена след едно посещение на американския държавен секретар Джон Кери в Саудитска Арабия през септември 2014 година, когато Кери натиска саудтиския крал да намали цените на нефта. За Кери целта е била да сложи непоносим натиск върху Русия, тогава да я удари със санкциите. За саудитите това бе златна възможност да се елиминира един от притеснителните фактори в ОПЕК- нарастващото производство на шистов газ, което направи САЩ най-големия производител на петрол през 2014 година.

Иронично, както Сечин заяви пред FT, американо-саудитската сделка и финансовите санкции рикошираха обратно срещу стратезите от САЩ. Руската рубла загуби повече от 50% от стойността си до януари 2015 година. Цените на петрола паднаха от 103 долара за барел през септември 2014 година до 50 долара на барел днес. Но руското производство на петрол се калкулира в рубли, a не в долари. Така че, както Сечин казва, цената в щатски долари за производство на нефт от Роснефт спада от 5 долара на барел до 3 долара на барел, което е на нивото на страните от ОПЕК. Роснефт не губи, въпреки санкциите. От индустрията изчисляват, че в зависимост от находището и компанията, цената на барел за шистов газ е 60-80 долара, при това само да не са на загуба.

Разплитане на възела

Бих искал за момент да си представим как би изглеждал светът при една близка координация между Русия и ОПЕК. Наричам това „разплитане на възел“, възела държащ контрол над света и хипнотизиращ го за войни, убийства и омраза твърде дълго.

Първо, новото групово образование между Русия петролните държави ще трябва да уговори стабилни пазарни отношения помежду си, както и между техните основни пазари - Китай и ЕС. По време на сингапурската конференция Сечин подчерта, че Русия и Китай тази година са се споразумели за няколко сделки на стойност 500 милиарда долара през следващите 20 години. Саудитска Арабия бе най-големият износител за китайския пазар, докато Роснефт не навлезе с гръм и трясък. Това бе стратегическо решение за Русия. Сега за Руската федерация е важно да не се обединява с англо-американските конгломерати, а да си сътрудничи и преговаря със Саудитска Арабия.

Квотите могат да се договорят така, че Русия, Саудитска Арабия и ОПЕК да действат подобно на англо-американските петролни компании през 1928 година, за да приключат войните между британската група на Ротшилд, стояща зад Royal Dutch Shell и рокфелеровите Standart Oil за световния пазарен контрол; войни, бушуващи от Мексико до Баку, от Кувейт до Тексас.

Англо-американските петролни войни са били прекратени по време на среща в шотландския замък Achnacarry на сър Хенри Детердинг, един от собствениците на Royal Dutch Shell. Американските и британски петролни компании формално се съгласяват за прекратяване на огъня, което създава могъщия англо-американски петролен картел, по-късно известен като „Седемте сестри“. Джон Кадман, представител на държавната Anglo-Persian Oil Co. (днес BP- British Petrolium) и Уолтър Тийгъл, президент на рокфелеровата Standart Oil of New Jersey (днес Exxon), се събират, за да създадат най-могъщия картел в модерната история - седемте сестри, действащи съвместно поне до 1945 година.

Техният таен пакт е формализиран като споразумението „As Is“ от 1928 година, или Achnacarry Agreement. Петролните гиганти се съгласяват да приемат съществуващото пазарно разделение и дялове, да създадат тайни световни картелни цени и да сложат край на разрушителните спорове и войни за цени в споразумението Red Line (червена линия). Великобритания натиска Франция през 1927 година да допусне американци в Близкия Изток. Червената линия е начертана от Дарданелите, през Палестина до Йемен и до Персийският залив.

Това споразумение води до петролни и световни войни от 1928 година.

Днес това, което ще се появи от тази неочаквана ситуация, е договорено споразумение между Русия и ОПЕК, включително и Иран за създаването на нов ред на световните енергийни доставки, независим от англо-американската доминация. Изгодите биха били големи за всички партньори.

Какво печели Русия?

Би си осигурила най-големият басейн на въглеводороди - петрол и газ - от нациите, които британският 'баща' на геополитиката Халфорд Макиндер нарича „Световен остров“- Русия, Китай, индийския субконтинент, Южна Азия, Близкия Изток. Това ще снабди Русия със свободни пазари извън англо-американската военна зона.

Тя би била в изцяло нова позиция по отношения на санкциите. Също така би трансформирала т.нар. „Американски век“, появил се след решението на Труман да пусне атомната бомба над Япония през 1945 година.

По същия начин като Русия, страните-производителки на петрол в Близкия Изток биха станали част от икономическите мега-проекти на Китай.

Включването на Иран, геополитически важна за всички страни, както и Саудитска Арабия и страните от Залива, съвместно с Египет и единствената държава, способна да противостои на САЩ - Русия, биха сложили край на повече от век англо-американски колониални войни, както и унищожаването на цели региони, последният от които бе печално известната „Арабска пролет“.

Превод: Евгени Рушев