/Поглед.инфо/ Руската операция, започнала с доставката на бойни самолети в Сирия и продължила с изграждане на военна авиобаза, крие множество, все още неясни детайли. И да се надяваш, че те могат да бъдат прикрити само с провеждането на операции за формиране на „правилно” обществено мнение е наивно.

С какво обаче се връща от Ню Йорк турската делегация, която иначе нахлу в коридорите на ООН с план за създаване на три лагера за бежанци по 100 000 човека? Целта на плана е създаване на „буферна” или иначе казано, „безопасна” зона за бежанците в Сирия. Да кажем две думи за френската подръжка, немския хомот, американското двуличие и руската бариера. Френската дипломация е необмислена, променя се ежеминутно. Отначало чуруликат, после те бият и след това те продават. На френския влак не трябва да се качваш. Немците пък всичко претеглят. На нещо несигурно, едва ли ще се съгласят да кажат „да”. Канцлерът Ангела Меркел даде следния отговор на президента Франсоа Оланд, подкрепящ предложението на Турция за създаване на забранена зона за полети зона: „Ако ние не можем да гарантираме безопасност в зоната, ситуацията ще стане още по-плачевна, отколкото в Сребреница”.Речта на Обама от трибуната на ООН може би повдигна духа на министър-председателя Ахмет Давутоглу, но това повече напомняше стърженето на колелата при опит да спреш рязко бързодвижещ се тежък камион. Доколкото аз мога да съдя след руско-американската среща в Ню Йорк, можем да говорим за пет договорености и два препъникамъка.

Договореностите:

  1. САЩ се отказват от намеренията си за смяна на режима в Сирия и ще продължат процеса за политическо урегулиране, заедно с Русия.
  2. Червеният светофар за Иран за намиране на политическо решение за Сирия се смени със зелен. Това е вторият преломен момент след ядреното споразумение с Иран. Обама заяви: „Ние сме готови да сътрудничим с всички, в това число с Русия и Иран”. През октомври в Женева на ниво контактна група е твърде вероятно да се проведе среща с представителите на Русия, САЩ, Иран, Турция, Саудитска Арабия и Египет.
  3. САЩ не възразяват срещу участието на Русия във въздушните операции срещу Ислямска държава в Сирия. Американците дадоха сигнал, че борбата срещу ИД отговаря на интересите и на двете страни.
  4. Русия от своя страна гарантира, че няма да провежда военни операции по суша в Сирия.
  5. Двете страни (САЩ и Русия) възобновиха прекъснатия преди 18 месеца механизъм за връзка между военните щабове с цел предотвратяване стълкновения във въздушното пространство на Сирия. Това означава координация между руските и американски сили в хода на военните операции.

Препятствията:

  1. САЩ предлагат постепенен преход в рамките на процеса на намиране политическо решение за Сирия. Тоест, с Асад да се преговаря, но в края на управляемия преговорен процес Асад да бъде сменен. На магическата формула  за „управляем преход” Русия отговори: „Решение за това, дали да бъде сменен или не Асад, трябва да вземе сирийският народ на избори”.
  2. САЩ не са съгласни с предложението на Русия да сътрудничат с правителството на Асад в борбата срещу ИД.

Междувременно, Русия получи мандат за военни действия в Сирия. Това естествено вдигна летвата по пътя на двете велики сили към масата за преговори. Затова никой не трябва да се учудва на агресивния тон, резките изявления и провокациите. Не угасна ли решимостта на Русия да продължава, след всички тези враждебни срещи лице в лице на терена на ООН? Ни най-малко. Напротив, изненадващите стъпки следват една след друга. Русия формализира военната си намеса в Сирия. Съвета на Федерацията одобри искането на Путин за използване на военнослужещи в чужбина. Главата на кремълската администрация, Сергей Иванов, акцентира върху два важни момента: Първо, постъпилата молба за военна помощ от правителството на Асад. Второ, че става въпрос за военна помощ по въздуха, а не за военна операция по суша. Администрацията на сирийския президент потвърди молбата на Дамаск за военна помощ. Това позволява на Русия да претендира, че е „единствената легитимна сила от гледна точка на международното право”. Каква беше реакцията на САЩ във връзка с дадения мандат за военни действия? Те казаха: „Ние не знаем за това”. С помощта на активни атаки от въздуха, Русия постави под въпрос ползата от операциите, които в продължение на една година САЩ водиха срещу ИД, тоест показа неефективността на международната коалиция. Нещо повече, под формулата за „борба с тероризма” Русия ще може да нанася удари не само на ИД, а и на Фронт Нусра (Джабхат ан-Нусра), и на въоръжените формирования, които САЩ и неговите съюзници поддържат вече в продължение на четири години. Така например руските самолети бомбардираха множество цели в Хомс, Хама и Латакия. Не е възможно всички тези цели да са били под контрола на ИД. Американските официални лица обаче потвърдиха, че са били уведомени за предстоящите операции. Или иначе казано, Русия от една страна запазва контактите си със САЩ, а от друга страна действа много бързо и не им дава възможност да изработят каквато и да била контрастратегия. Провеждан по този начин, ходът на руската намеса в Сирия ще бъде изпълнен със сюрпризи. Макар, че по думите на Путин „военната операция е ограничена във времето”, тя е като матрьошка. Отваряйки една след друга куклите виждаш, че истинският мащаб на тази намеса е значително по-широк отколкото ти се е струвало. Крайната цел на Русия е да обезпечи пълен контрол на сирийската армия върху територията на страната. Плановете на Русия не се ограничават само със Сирия. През изминалите дни руски специалисти се отправиха към Багдад, за да задействат предвидения за координация механизъм между военните разузнавания на Русия, Иран, Ирак и Сирия. Съдейки по това, което се случва, след Сирия паниката започва да обхваща и Ирак.

За Обама няма алтернатива

Вашингтон е притиснат в ъгъла. Керванът от „революции” се подигра с него като претърпя катастрофа по пътя към Сирия. „Доктрината на Обама се провали”. А както е известно, девизът на тази доктрина беше „обувка на американски войник няма да се допре до земята”, тоест , нова военна операция по суша няма да има. Освен това, Обама не беше склонен по същия начин както в Либия да обезпечи защитата на антиправителствените сили в Сирия и да разшири техния периметър на влияние. Колебанията си по този повод той изрази през 2014 г. в интервю за New York Times, където каза: „Когато Кадафи падна от власт, всички либийци се почувстваха добре и издигаха лозунги: „Благодаря ти Америка!”. Тогава за една държава без традиции в гражданското общество бяха необходими по-рискови действия. Но сега си задавам въпроса: длъжни ли сме да се намесим с военна сила? Можем ли да кажем какво ще бъде на следващия ден?”. Следващият ден означаваше времето след Асад… Ето, това беше въпросът, който застави Обама да седне на масата за преговори с Путин. Последното средство, останало на САЩ за намеса в Сирия, програмата „обучавай и въоръжавай” след позорното си фиаско беше спряна. По този повод представителят на Пентагона Питър Кук заяви, че програмата ще бъде преработена изцяло. А докато стане това, руснаците вече ще са въвели ред на сирийската сцена. Изглежда, че стратегията на Обама внесе разкол и в американската администрация. Американският вестник Politico съобщава, че Ивлин Фаркас, зам.- помощник министър на отбраната на САЩ за Русия, Украйна и Евразия, е подала оставка по повод разногласия какъв отговор трябва да бъде даден на агресивните действия на Русия в Украйна и Сирия. Тя не е съгласна с мнението на Обама да не се включва във военната помощ за Киев смъртоносно (летално) оръжие. Същото издание отбеляза, че Обама е възложил на своите съветници да му подготвят предложение за противодействие на руските действия в Сирия, но до момента такова предложение не е постъпило. Ако Русия не бъде реално допусната да участва в операцията срещу ИД, то САЩ първи ще съжаляват за това. Сега Путин в рамките на своята концепция за война срещу ИД и Фронт ан-Нусра слага край на продължилото повече от четири години партньорство между Персийския залив и Запада. И в отговор на това жъне аплодисменти даже и от своите врагове. Дали и Обама го аплодира, измъчван от постоянни съмнения? Възможно е.

Radical, Турция
Октомври, 2015 г.