/Поглед.инфо/ Резултатите от посещението на руския президент Владимир Путин в Китай и разговорите му в Пекин с китайския президент Си Цзинпин потвърдиха ролята на руско-китайските отношения като основен стабилизатор на световната политика. Срещата на двамата лидери се проведе на фона на засилването на дипломатическото и идеологическо настъпление на Запада срещу Русия и Китай.
Кампанията срещу Олимпиадата в Китай беше допълнена от активната подкрепа на тайванската администрация, както и от провокативни демонстрации в Южнокитайско море и Тайванския проток. По въпроса с Тайван САЩ преминаха към тактиката на малките стъпки – да заставят малките държави, уязвими от американския натиск, да признаят независимостта на Тайван чрез изграждане на контакти с администрацията на острова.
В същото време се засили американското сдържане на Русия, което прие формата на информационно-психологическа специална операция в Европа и Украйна за сплашване с „руското нашествие“.
Администрацията на Байдън представи идеологическата обосновка за отхвърлянето на многополюсен свят веднага след идването си на власт. Основната теза е „борбата между демокрации и автокрации”, където монополът върху „демокрацията” е възложен на Запада, а под автокрации се разбират страни, избрали незападен политически модел. Сега става все по-очевидно, че САЩ са започнали предварително подготвено мащабнонастъпление срещу международните интереси на Русия и Китай.
Следователно към момента на срещата между лидерите на Русия и Китай - страни, които са независими центрове на сила и влияние, има нужда да се противодейства на американското предизвикателство с координиран отговор. В съвместното изявление на двете страни след разговорите между Путин и Си е формулиран следният отговор. Резултатите от посещението на Путин в Китай полагат основите на нов, по-справедлив световен ред.
Първо, страната отчитат края на хегемонията на Запада, а с него и на еднополюсния свят. В резултат на това „се формира тенденция за преразпределение на баланса на световните сили“. Второ, конфронтационният подход на Запада за налагане на собствен политически модел под прикритието на „универсална демокрация“ се противопоставя на ценностите за запазване на културно, историческо и социално-политическо многообразие. От което следва, трето, „зачитане на правото на народите да избират самостоятелно пътя на развитие на своите страни“. Четвърто, „правилата”, субективно определени от тесен кръг западни държави, се отхвърлят и международното право се утвърждава като основа на междудържавните отношения с централната роля на ООН. Пето, на западния принцип за „игра с нулева сума“ се противопоставя поставянето на чело на общата печалба и принципа на „неделимостта на сигурността“.
Значението на руско-китайския съвместен документ за световната политика вече беше оценено (разбира се, с негативна конотация) от Фредерик Кампе, президент на Атлантическия съвет, един от стълбовете на идеологията на либералния тоталитаризъм: той „подчертава тектоничната промяна в глобалните отношения, нарастващата близост между Русия и Китай увеличи предимствата на двете страни”.
Изявлението избива от Запада основното оръжие в неговата идеологическа война срещу останалия свят - монопола върху разбирането за демокрация. Демокрацията „зависи от историята, традициите и културните характеристики на дадена държава“ и само народът на тази държава може да прецени наличието на демокрация. "Демокрацията не се гради върху шаблони." Оттук и очевидният извод: може да има много модели на демокрация и западният модел е само един от тях. Никой няма „монополно право“ да оценява другите държави за съответствие с критериите за демокрация.
Доказателство, че тезите на руско-китайското изявление са ударили целта, е реакцията на Кампе: в новототълкуване на демокрацията той вижда „доказателство, че Китай и Русия се опитват да овладеят високите морални принципи на електоралните демокрации“. Възмущението му е особено забавно: „Те цинично присвоиха концепциите, които определят външната политика на САЩ – демокрация, човешки права и икономическо развитие“.
Важен инструмент за отблъскване на идеологическотонастъпление на Запада е споразумението на Русия и Китай да защитават съвместно „ненакърнимостта на резултатите от Втората световна война“ и „установения следвоенен световен ред, както и „отблъскване на опитите за отричане, изопачаване и фалшифициране на историята на Втората световна война." Това е ключовата теза по отношение на съвместното противопоставяне на Русия и Китай на териториалните претенции на Япония към тях.
Всичко това са компоненти на един нов, по-справедлив световен ред, по който лидерите на Русия и Китай да се договорили да работят заедно, действайки в духа на „стратегическа координация“. Тези принципи се разгръщат в съвместна руско-китайска позиция по всички повече или по-малко значими международни въпроси - от съвместни действия в областта на информационната сигурност, устойчивото развитие и прехода към климата до противодействието на американските биолаборатории по периметъра на границите на Русияи Китай и тайните експерименти с патогени.
Страните формулираха обща позиция по всички въпроси на регионалната сигурност, оказвайки взаимна подкрепа на усилията си за отблъскване на предизвикателства и заплахи в региони, които са критични за Русия и Китай.
Важен фактор в новия световен ред ще бъде Голямото евразийско партньорство, което Русия и Китай ще формират на базата на свързването на инициативата „Един пояс, един път“ и ЕАИС. Това ще повиши нивото на взаимосвързаност между Азиатско-Тихоокеанския и Евразийския регион, което в дългосрочен план ще ограничи амбициите на САЩ да определят политическия дневен ред в Евразия, без да са евразийска сила.
Китайски експерти отбелязват, че Китай и Русия са категорично против разширяването на НАТО на изток и отхвърлят американската Индийско-тихоокеанска стратегия, която застрашава регионалната стабилност. Бяха изразени сериозни опасения относно тристранното партньорство за сигурност между Австралия, САЩ и Великобритания (АУКУС), както и дейностите на САЩ в областта на биологичното оръжие. Китай подкрепи исканията на Русия за юридически валидни гаранции за сигурност за НАТО.
Съединените щати реагираха на резултата от срещата между лидерите на Русия и Китай в контекста на сплашването с "рускотонахлуване" в Украйна. Непосредствено след срещата Путин-Си съветникът на Байдън по националната сигурност Съливан призова Китай да не подкрепи „руската инвазия“ или „сериозните икономически разходи“ за Русия също ще засегнат Китай.
Всъщност това е отговор на опасенията, изразени от Кампе, че укрепването на отношенията между Русия и Китай ще помогне на Москва „да се справи с всякакви потенциални нови санкции чрез задълбочаване на енергийните споразумения и финансови споразумения“.
Въпреки това сплашването на КНР със санкции в условията на действително загубената от Вашингтон търговска война с Китай за пореден път свидетелства за падането на професионалното ниво на американските политици. А Русия и Китай подписаха енергийните споразумения, разбира се, заедно с останалите 12 документа.
Китайската държавна енергийна компанияподписа две сделки поотделно с “Роснефт” и “Газпром”. Износът на газ за Китай ще бъде увеличен до 48 милиарда кубически метра годишно, включително чрез наскоро договорен газопровод, който ще доставя 10 милиарда кубически метра газ годишно. “Роснефт” ще доставя 100 милиона тона петрол през Казахстан в продължение на 10 години, разширявайки съществуващата сделка.
Освен това Китай и Русия подписаха редица документи за задълбочаване на сътрудничеството в други области, като се започне от селското стопанство и енергетиката и се стигне до цифровата икономика.
Резултатите от срещата между Путин и Си са доказателство, че гаранцията за по-нататъшно движение към нов световен ред е устойчивото развитие на руско-китайските отношения. Значението на подписаните документи, както се отбелязва в Китай, е, че те са модел на добросъседски отношения между големите сили и основа на световната стабилност в интерес на всички, а не за укрепване на хегемонията на Запада.
Превод: В. Сергеев