/Поглед.инфо/ По време на подготовката за Женевските преговори между Русия и Съединените щати всички се чудеха и гадаеха какво ще стане, ако партньорите не успеят да постигнат споразумение, а това още изначално изглеждаше много вероятно.

До споразумение не се стигна, след което обаче не се случи нищо особено страшно. „Ще се смеете, но американците отново искат да наложат санкции. Смехотворната или поне хладнокръвна реакция към подготовката за "адски санкции" не се дължи на факта, че санкциите са особено приятни. А на факта, че постоянното споменаване на „геена огнена“ е донякъде монотонно и скучно. В Конгреса, сред народните депутати на Съединените щати, може би патетичните речи за санкциите се харесват на колегите им. Както казва капитан Яго:

Измислено! Замислено! И смъртта и ада

За света ще бъдат чудовищна награда.

От тази страна на океана обаче подобни изказвания предизвикват само уморена реакция: „Ех, бабо, пак почна с бабините деветини!“

Въпреки че изглежда е по-лошо от нищо. Ако Русия нахлуе в Украйна (за предстоящия блицкриг ни разказват вече доста месец, макар че какъв е този блицкриг, който никога не се случва, дори и да се скъсате от напъване?), тя ще получи различни страшни санкционни мерки от Вашингтон.

Прекъсване на връзката със SWIFT (това задължително върви от няколко години, въпреки че те няма да бъдат прекъснати по никакъв начин).

Санкции за три или повече банки по ваш избор. Оригиналният метод, когато се дава списък от дузина финансови институции (Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк, Руски фонд за преки инвестиции, Алфа-Банк, Росселхозбанк и др.), а администрацията на Белия дом избира тримата най-виновни. Или тези, ударът по които ще разстроят особено Кремъл. Например Алфа-Банк – въпреки че началството й е в Лондон от дълго време, захлопването й ще бъде страшен удар за силите за сигурност.

И накрая, персонални санкции срещу президента, министър-председателя, министъра на външните работи и министъра на отбраната. Което би означавало пълно прекъсване на отношенията.

Цялата дипломация се основава на факта, че дипломатическият агент говори от името на своя суверен. Ако Конгресът и администрацията на САЩ обявят, че оттук нататък на президента на Русия няма кой да му се обажда, с кого ще се решават въпросите от взаимен интерес? С Навални? С Гозман? С Шендерович? Дори не е смешно.

В същото време се съобщава, че адските санкции не са просто творческа фантазия на народните депутати (те могат да фантазират много неща), те се поддържат от администрацията на САЩ. Звучи плашещо, въпреки че отношенията в администрацията отдавна са изградени на принципа „орел, рак и щука“ и е много трудно да се разбере коя „Вашингтонска кула“ какво иска. Отдавна нямаше единна воля.

Въпреки че преговарящата от Женева Шърман, подкрепяща проекта, изяснява, че може да става дума не само за пряко военно нахлуване (това се разбира от само себе си), но и в случаите, когато няма пряка инвазия, обаче политиката на Русия „по някакъв начин ще подкопае украинската власт или ще доведе до осъществяване на промени, които украинският народ не е поискал." В превод на руски това означава, че санкциите могат да се прилагат независимо от наличието или липсата на военни действия.

В крайна сметка подкопаването на позициите на украинските власти е постоянно (Зеленски е там за тази цел) и винаги може да се каже, че Москва е виновна за това. Точно както и „промените, които украинският народ не е поискал“ включват и такива (няма значение от какво са причинени и от кого), които не се харесват на Държавния департамент, който разбира волята на украинците по-добре от самите украинци. И ако не им харесва, значи отново Москва е виновна. Което предполага необходимостта от тежко наказание.

Санкциите на Щатите, които не се вписват в никаква идея за правото като цяло както и в доктрината за престъплението и наказанието в частност, могат да предизвикат различни реакции - смях, страх, възмущение и т.н. От гледна точка на санкционера, тоест американските власти, самото понятие санкции може да се тълкува етимологично – от лат. sanctio „ненарушим закон, неприкосновена легитимност“, което ни връща към глагола sancire „да осветявам, да правя неизменни, да обявявам за неразрушими“ и прилагателното sacer, т.е. „свещен“.

Волята на властите на Съединените щати е свещена и неизменна, както подобава на безспорна светиня и който се противопостави на това, ще извърши богохулство с всички произтичащи последствия. И поради абсолютната власт на американския народ, санкциите, наложени от негово име, са с неопределен характер – прилагането на мярката за отговорност е оставено изцяло на преценката на упълномощения орган, например на абсолютния монарх.

Вярно, изтъква се, че неопределените санкции не са характерни за съвременното право, но Конгресът и администрацията на САЩ знаят по-добре кое е характерно и кое не.

Остава да се отбележи, че в сравнение с неопределените санкции от миналите векове американската практика все още е относително хуманна.

През 15 век хан Ахмет заплашва цар Иван III със санкции:

И също така посмачкай островърхата си шапка

В знак на послушание към хан Ахмет,

В противен случай ще удавя земята ти в кръв,

По гръбнаците на болярите ти ще мина.

През 16-ти век английският крал Хенри VIII, който не успява да сгоди малкия си син Едуард VI за също така малолетната Мария Стюарт, налага санкции на лошо постъпващата Шотландия: „Негово Величество заповядва всичко да бъде поставено под огън и меч. Изгорете Единбург до основи и го изравнете със земята, веднага щом изнесете и разграбите всичко, което е възможно.<...> Разграбете Холируд и толкова градове и села около Единбург, колкото срещнете по пътя си; отдайте Лейт и други градове за плячкосване, а където се натъкнете на съпротива, унищожвайте мъже, жени и деца без жалост."

На фона на Хенри VIII сегашната американска администрация е самата кротост.

Превод: ЕС