/Поглед.инфо/ Откриването на Олимпийските игри в Пекин бе белязано от подписването на нов договор за газ с Китай. Става дума за далекоизточния маршрут "Силата на Сибир - 3". Тук може бързо да се построи тръба, но тя все пак трябва да бъде напълнена. Как може “Газпром” да направи това, заобикаляйки санкциите на САЩ? А какви са перспективите пред по-големия проект “Силата на Сибир-2”, който все още чака подписването на договор?
“Газпром” и Китайската национална петролна корпорация (КНПК) подписаха дългосрочен договор за продажба и покупка на природен газ по маршрута на Далечния изток. След като проектът достигне пълния си капацитет, обемът на доставките на руски тръбопроводен газ за Китай ще се увеличи с 10 милиарда кубически метра и общо ще достигне 48 милиарда кубически метра годишно, включително с доставките по газопровода “Силата на Сибир-1”.
Далекоизточният проект е всъщност третия газопровод от Русия до Китай. Първият проект - "Силата на Сибир - 1" - вече е изпълнен. Историческият 30-годишен договор беше подписан през 2014 г. Първите по рода си тръбопроводни доставки на руски газ за Китай започнаха през 2019 г. Газопроводът обаче все още не е достигнал пълния си капацитет от 38 милиарда кубически метра газ годишно. Договорът предвижда поетапно увеличаване на доставките.
Следващият етап трябваше да бъде вторият проект - маршрутът "Силата на Сибир - 2" (първоначално "Алтай"). Той се трансформира няколко пъти. Последното решение - решиха да прокарат тази тръба през Монголия. Монголската част от „Силата на Сибир – 2“ се наричаше „Съюз-Восток“. Буквално през януари приключи разработването на предпроектно проучване за този проект. Става дума за доставка на до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Но договорът с Китай за този проект все още не е подписан. Първоначално Русия смяташе този тръбопровод до Китай за перспективен и основен, но, е предопределен да стане последният от трите реализирани проекта.
“Силата на Сибир-3” е далекоизточният маршрут за доставки, по който беше подписан договорът при откриването на Олимпийските игри през 2022 г. в Пекин. Този договор, разбира се, е важен и за “Газпром” и за растежа на руските приходи от газ. Мащабът му обаче е по-скромен от продажбата на 50 милиарда кубически метра годишно чрез “Силата на Сибир-2” през Монголия. Далечният изток ще може да продаде максимум 10 милиарда кубически метра.
„Подписването на втория договор за доставка на руски газ за Китай свидетелства за най-високо ниво на взаимно доверие и партньорство между нашите страни и компании. Нашите китайски партньори от КНПК вече успяха да се уверят, че “Газпром” е надежден доставчик на газ“, казва главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер.
Защо договорът е сключен за “Силата на Сибир - 3”, а не за “Силата на Сибир - 2”?
Първо, това е кратък транспортен маршрут. Второ, за изпълнението на проекта е необходима сравнително малко работа. „Газопроводът “Сахалин-Хабаровск-Владивосток” вече съществува, за да осигури Приморие с природен газ. От него ще бъде достатъчно да се изгради клон само на няколко десетки километра до границата с Китай",казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност. Но къде точно ще започне тръбата и къде ще свърши на китайска територия все още не е ясно. На трето място, за първия етап на доставките на газ по този маршрут, “Газпром” разполага с ресурсна база под формата на разработеното Киринско находище. В момента там се добиват около 2 милиарда кубически метра за осигуряване на Приморски край с газ, но обемът на производството може да бъде увеличен до 5 милиарда кубически метра.
Това ще бъде достатъчно, за да запълни тръбата в началото. Най-вероятно договорът предвижда постепенно увеличаване на обема на доставките до максимум 10 милиарда кубически метра (същата схема важи и за “Силата на Сибир-1”). Но тогава “Газпром “ще трябва да започне разработването на Южно-Киринското находище и да построи втора газова компресорна станция (за да увеличи налягането в тръбата и пропускателната способност на тръбите). Само тогава “Газпром” ще може да достигне пълното натоварване на газопровода за Далечния изток от 10 милиарда кубически метра. И тук започват трудностите.
„Предвижда се разработването на Южно-Киринско находище чрез американски автономни подводни производствени блокове. През 2015 г. обаче американците наложиха санкции специално срещу тази сфера. Това е уникален случай, защото и преди, и след това САЩ наложиха само секторни санкции и срещу компании, но не и срещу конкретни области. Те успяха да доставят американско оборудване на Киринското находище“, казва Игор Юшков.
За да изпълни вече подписания договор, “Газпром” трябва да започне добив в Южно-Киринското находище. Но как да направи това?
Подписването на договор с Китай, без да знаете как да извлечете договорения газ, е доста рискована стъпка. Следователно най-вероятно “Газпром” все пак е намерил решение на проблема. Но за това ще му трябва известно време. Може би не е случайно, че сроковете за изпълнение на новия договор не бяха обявени нито от Москва, нито от Пекин. И вероятно обемът на доставките ще нараства постепенно.
Има няколко възможни решения на проблема с развитието на Южно-Киринското находище. „Газпром“ можеше да промени цялата схема за разработване на находището, като замени американското оборудване с нещо друго, като например платформа за повърхностно производство“, твърди Юшков. Или Русия е успяла да създаде собствено оборудване за добив на подводен газ на шелфа. Или алтернатива на американската технология е намерена в Китай.
„Може би това морско находище ще бъде разработено в сътрудничество с китайски компании. Теоретично “Газпром” може да създаде съвместно предприятие с китайците. Единственият момент е, че китайската компания няма да може да получи значителен дял в съвместното предприятие. По закон морския добив може да се извършва само от компании с опит, в които държавата има контролен дял (51%). Държавата притежава малко над 60% от “Газпром”. Следователно ще може да продаде много малък дял в съвместно предприятие за развитие на шелфа на чуждестранна компания, условно той е 10%. Китайците може и да не се съгласят с това“, обяснява експертът.
Ако “Газпром “успее да разработи Южно-Киринското находище, няма да има нужда от притеснения за зареждането на газопровода “Силата на Сибир-3” в Далечния изток. Освен това производственият потенциал е над 10 милиарда кубически метра годишно и трябва да достигне 21 милиарда кубически метра годишно в своя пик. „Останалият газ може да бъде доставен за третия етап на “Сахалин-2”, или да се върне към проекта за втечнен природен газ във Владивосток, или да се договорим за допълнителни обеми на доставки за Китай“, казва Юшков.
Китай първоначално се интересуваше от този проект, който не изисква големи инвестиции в строителството, включително от негова страна. Освен това газът идва в североизточната част на Китай, където няма други доставчици на газ. Терминалът за втечнен природен газ е далеч от този регион, а тук няма централноазиатски тръбопроводен газ.
Проектът „Силата на Сибир – 2“ през Монголия до Китай е много по-мащабен и изисква значително време и пари. Но основната тънкост с него е да се споразумеят за цената на газа.
Китай очаквано се опитва да запази цената ниска. Имаше очаквания, че точно този договор може да бъде подписан на Олимпийските игри в Пекин. В крайна сметка Китай през 2021 г. също се сблъска с недостиг на газ, така че се нуждае от големи обеми. Експертът обаче слабо вярва, че е дошло времето за този договор. Говореше се за подписването му още през 2016 г., но нито тогава, нито сега те се превърнаха в реалност. Според Юшков, страните все още не са уредили въпроса с цената, а такъв значителен договор си струва да бъде подписан извън Олимпиадата.
Междувременно Туркменистан обяви готовността си да постигне споразумение с Пекин за изграждането на четвърто трасе на тръбопровода за доставка на допълнителни 30 милиарда кубически метра газ годишно за страната. Сега около 40 милиарда кубически метра газ вече се изнасят през три линии на газопровода “Туркменистан-Узбекистан-Казахстан-Китай.”
Централноазиатският тръбопроводен газ е пряк конкурент на руските тръбопроводни доставки за Китай. Това е стар проект на Туркменистан, но не намери подкрепа от китайския партньор. „Китай не е съгласен с четвърта тръба от Туркменистан, защото се опитва да подреди яйца в различни кошници. Пекин не иска да бъде прекалено зависим от централноазиатския газ“, казва Юшков. В момента Русия доставя по тръби на Китай наполовина по-малко от Туркменистан. През 2021 г. 15 милиарда кубически метра са дошли от Русия в Китай и 34 милиарда кубични метра от Туркменистан. Освен това туркменският газ се намира в проблемен регион, където нещо може да „избухне“ всеки момент.
Превод: В. Сергеев