/Поглед.инфо/ Западните медии говорят от седмици за руското „нахлуване“ в Украйна, което ще се случи „тези дни“. И при това за цялото това време, без да се предоставят никакви доказателства за подготовката на „нашествието“, нито за неговите мотиви – само се измислят нови и нови обяснения защо то не се е състояло и защо се отлага отново.

„Лъжите на Путин в Германия приключиха“, пише германският Bild. „Истинските журналисти, за разлика от RT DE, не разпространяват изтъркани конспиративни теории като държавна пропаганда“, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. „Russia Today е създадена единствено за да разнася руската пропаганда по света, да надвиква критиците на политиката на Путин у дома и в чужбина, да дезинформира и да разпространява фалшиви новини“, казва полската Wyborcza.

Приблизително с този тон западните медии описаха ситуацията с германското подразделение на RT, чието излъчване беше забранено от германския регулатор, и с приблизително тези думи обясниха по какво се различава руският канал от „крепостта на професионалната журналистика“, представлявана от Deutsche Welle, чийто офис в Москва беше затворен онзи ден. Руската държавна пропаганда срещу предполагаемо свободната, отговорна, обслужваща читателите западна преса.

Наистина имаше моменти, когато руските журналисти гледаха възторжено на работата на тази западна преса. Когато служителите на BBC бяха възприемани като професионалисти от най-висока категория, когато статиите на британския The Economist бяха знак за качество...

Тези времена обаче отдавна са отминали. Усещането за вседозволеност, обслужване на западните външнополитически интереси, както и жестоката вътрешна цензура (която забранява да се пише за всичко, което противоречи на западните „символ верую“-та придобили формата на изкривен либерализъм и демокрация, лишена от свобода на избор) доведоха западните медии до нивото на евтини и често некачествени пропагандни рупори.

Да, в The New York Times и други големи американски издания има цял екип от адвокати и други служители, които проверяват статиите, за да не бъдат съдени за публикацията, но тук става дума най-вече за местните американски теми.

И така, от седмица в западните медии тече истерия около започващото руско „нашествие“ в Украйна. В същото време датата определена като „тези дни“ непрекъснато се измества. През декември те написаха, че "нашествието" ще бъде около Нова година.

След това, когато руснаците не дойдоха, американските и британските медии отместиха датата до средата на януари след руско-американските преговори. Когато Москва отново по някаква причина не дойде на войната, те започнаха да пишат за началото на февруари - уж коварният Путин иска да удари, когато започват Олимпийските игри в Китай.

Те абсолютно не се смутиха от факта, че успехът и медийното отразяване на това спортно събитие са от огромно вътрешнополитическо значение за китайския лидер Си Дзинпин и той едва ли би простил на Москва за подобен медиен саботаж.

Въпреки това, и другарят Си беше включен в интригата, когато Русия пак не бързаше да пресича границата,: Bloomberg създаде версията, че китайският лидер лично е помолил Путин да отложи инвазията. Гласът на китайските власти, които нарекоха тази версия "фейк и провокация", се удави във всеобщия хор на одобрение на тази версия от западните медии.

Сега датата на „инвазията“ е преместена за втората половина на февруари и няма съмнение, че когато този път руснаците отново не изпратят танкове в Киев, западните фейкохвъргачи отново ще преместят датата на „инвазията“ “, като измислят и наложат някакво обяснение за отлагането.

И когато вече няма да е възможно пренасянето на датите, те ще обяснят защо Путин все пак реши да не нахлува. Например те ще кажат, че „френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц са го убедили да не прави това“. Или „САЩ го убедиха“.

Или, което е много по-вероятно, те ще кажат, че „Путин все още се страхува от адските санкции, обещани от Джоузеф Байдън и се върна назад“, следователно „бъдете благословен, славни дядо Джо, спасител на мира в целия свят като цяло и в Украйна в частност”.

В същото време западните, т. нар. журналисти, независимо дали през декември или януари, или сега, дори не се опитват да пълнят своите статии за планираната „руска инвазия“ с някакви логични заключения или съществено съдържание. В крайна сметка какво очаква да види един нормален читател в подобни статии? Първо, мотивите на Путин, и второ, доказателствата за предстоящето „нападение“.

Като мотив през цялото това време всъщност му предлагат две изключително съмнителни тези. Първо: „Путин иска да възстанови СССР/съветската зона на влияние в Европа и той ще започне да прави това със завладяването на Украйна“. И това въпреки очевидния факт, че хипотетичното завладяване ще бъде сериозен удар както за евразийската интеграция, така и за руската икономика (не само заради санкциите, но и заради средствата, които ще трябва да бъдат инвестирани на украинска територия).

Второ, Путин се страхува, че украинската демокрация ще съблазни живеещото в авторитарни условия руско население, затова се стреми да разруши „гнездото на свободата“. В същото време всеки повече или по-малко разумен социолог ще каже, че руснаците някак си не се стремят да приложат най-добрия украински опит в своята страна, защото Украйна се е превърнала в гнездо на какво ли не, но със сигурност не и на свобода.

Държава, в която хората са преследвани заради езика си, в която се демонтират институтите на властта, а улиците са контролирани от военизирани неонацистки формирования, едва ли може да се счита за образец за подражание за който и да е поне малко вменяем народ.

С фактурата /сбора на факти/ също не е добре положението. За всички тези седмици на приказки за предстоящата „руска инвазия“ западните медии не откриха никакви доказателства за нейната подготовка, с изключение на присъствието на стохилядна, /от тяхна гледна точка/, група руски войски близо до границата с Украйна.

Още веднъж: на руска територия и близо /не „на“/ до най-горещата в момента граница на Руската федерация с трета държава, чието ръководство е съсредоточила по-голямата част от боеспособните си части. И не просто ги е концентрирало, а се готви да използва тази групировка за войната срещу ДНР и ЛНР, където живеят повече от милион граждани на Руската федерация.

Изглежда, че тук има и мотив, и доказателство за вас - напишете какво е готов да отговори Путин, ако Киев започне операция в Донбас. В същото време може дори „творчески да се преработят“ фактите и да се пише конкретно започвайки от „инвазията“ в Украйна (въпреки че всички експерти уверяват, че при подобен сценарий руските войски ще влязат само в ДНР и ЛНР).

Подобни обяснения обаче няма да преминат строгата западна цензура, в рамките на която украинският режим, каквото и да направи, не може да бъде позициониран като агресор. Ето защо западните медии продължават да пишат едни и същи приказки за руските бойци, които вече много седмици са заели нисък старт, замръзнали, вероятно в очакване на заповед да преминат границата.

Разбира се, за всички тези западни фейкохвъргачки и генератори на низкопрофесионални потоци на съзнание, както RT, така и други медии, които поддържат високи журналистически стандарти и съобщават аргументирана алтернативна гледна точка, са не просто врагове, а истинска ерес. Ерес, която трябва да бъде изкоренена по всякакъв начин, за да не се сложи край на лъжите на западните медии.

Превод: ЕС