/Поглед.инфо/ Ако всички съществуващи идеологии се разделят на три големи групи според силата на влиянието им върху живота на обществото и политическата система, то либерализмът, социализмът и фашизмът ще бъдат в първата група. Това са идеологии, които определят всички области на човешкото общество и дават отговори на всичко - от статута на частната собственост и формата на правосъдие до естеството на местното управление и предпочитаните стратегии за социална политика. Тези идеологии се коренят във фундаментални философски произведения и следователно изискват фундаментални реформи, където се провъзгласяват за идеологии на държавата.

Историята на ХХ век показа колко труден може да бъде пътят на една държава, избрала една или друга държавна идеология от първия тип. Това е много труден, често катастрофален избор, съпроводен с войни и масови жертви. Ето защо идеологиите от един вид втори ред изглеждат много по-привлекателни. Това са местни идеологии, които не претендират да изградят по-добър свят за цялото човечество като цяло. Консерватизъм, социална демокрация, либертарианство, религиозен или пазарен фундаментализъм, монархизъм, комунитаризъм – всичко това са идеологии, които отговарят на въпроса как да се уреди животът тук, в тези географски и исторически условия. Те не рисуват образ на утопия за всички хора на Земята, но изискват и сериозни институционални реформи.

Патриотизмът може да се отнесе към идеологиите от трети ред. Много олекотени идеологии, които не изискват нито сериозни реформи, нито някакви специални разходи. В тази група той съжителства с феминизма, трансхуманизъм, либертарианство, екологизъм, антиглобализъм, анархизъм и идеологии, които носят имената на единствените си автори - георгиизъм, сталинизъм, рейгънизъм. Тази ситуация прави патриотизма много привлекателен и евтин, но трябва да се плаща с безкрайната инфлация на патриотични идеи и все по-новото търсене на художествени средства за тяхното изразяване, с което творческият елит на Русия не винаги се справя.

Инфлация на патриотизма

Лесно е да се каже, че патриотизмът е идеологията на Русия във времена на исторически подем, икономически и външнополитически успехи. Така след връщането на Крим видяхме бурния разцвет на патриотичното творчество, патриотичните действия и патриотичната реторика. Социологическите служби регистрираха и гордост от страната, и готовност за санкции, и желание за обединение. Но патриотизмът не е кумулативен, а инфлационен.

Идеологиите от първи ред са склонни да стават по-силни с нарастването на определени успехи в икономиката, културата и политиката. Социолозите отбелязват, че обществата на англосаксонските страни с всяко десетилетие са все по-убедени в превъзходството на демокрацията и либерализма. Дори когато на Запад де факто е въведена цензура, систематично се нарушават човешките права, извършва се тотално наблюдение и не е изграден „свободен пазар“, средният американец или британец пак ще говори за превъзходството на демокрацията над недемокрациите, отвореното общество над затвореното и личната свобода над обществения интерес. Има някакъв кумулативен ефект – всеки успех на държавата се обяснява с обвързаността на обществото с определена идеология. С патриотизма нещата са малко по-различни. По-скоро е свързано с политическата ситуация и зависи от текущите успехи.

Често виждаме изблици на патриотизъм в моменти на определен икономически или външнополитически напредък, а след това избледняваща следа. Патриотизмът като че ли се „разсейва“, а не се натрупва като дълбоки екзистенциални убеждения на средния руснак. Западнякът говори открито за своята привързаност към определени идеологии, дори когато не се интересува от политика, докато руснакът е патриот ситуативно, в определени моменти от историята.

Тази природа на патриотизма изисква и специфично отношение, което ние не сме усвоили напълно. Например, информационното пространство е наситено с новини за различни законопроекти, които са направо луди и формират образа на Русия като страна на абсурда.

Обратно, както Демократическата, така и Републиканската партии в Съединените щати имат свои собствени мрежи от пиар-агенции, които по същество са дилъри на информация, които творчески разпространяват доминиращите наративи на Белия дом и Конгреса. И не само той: именно тези мрежи разпространяваха продуктите на украинските фабрики за фалшификати. Там специалистите прекрасно разбират сезонния характер на патриотизма и знаят как да работят с него – в допълнение към първостепенните идеологии, с които са се въоръжили американските партии и президентската администрация. Те непрекъснато произвеждат интерпретации, които повишават общото ниво на патриотизма, не позволявайки му да се изплъзне в избледняваща следа. Ето защо там се смята за обичайно, например, традицията да се издига американското знаме сутрин или да се пее химнът в училище преди часовете. За разлика от нас, където в условията на „избледняващата следа на патриотизма” тези традиции се възприемат като промиване на мозъци и насилие.

Ние вече започнахме да възстановяваме тази инфраструктура на патриотизма у нас, но това все още не е системна работа. Сега, при липсата на глобалистки алтернативи, тя ще трябва да бъде завършена и доведена до проектен капацитет в близко бъдеще.

От Русия, която загубихме, към Русия, която заслужаваме

Без развита инфраструктура на патриотизма е необходимо да се възстанови нивото му с помощта на изкуството, особено киното. На Запад, благодарение на добре работещата работа с публиката, всъщност няма патриотично кино, има само редки филми на режисьори с републикански възгледи като Клинт Истууд. Тук имаме четири вида патриотично кино.

Първата история е военна история, изградена около Великата отечествена война. За мнозина Великата отечествена война е свещено събитие. 9 май - Ден на победата - вторият пълноценен празник след Нова година с развита митология, ритуализация и символика. Затова филмът за войната традиционно събира своята публика.

Разбира се, вие също трябва да можете да говорите за войната. Какви са лентите на Леонид Биков или Ефим Дзиган! Днес губим тази школа: съвременното кино за войната е пълно с хавлиени клишета за зли офицери по сигурността, жестоки командири, несправедливо осъдени войници от наказателния батальон, заградителни отряди, които вместо да евакуират цивилни в зоната на бойните действия, по някаква причина стрелят фронтови войници. Може би зрителят, който е в етап на избледняваща следа от патриотизъм, не би гледал нещо друго.

Втората история е история за космоса. Тук също има клишета: глупави служители, корупция - но акцентът може да бъде изместен върху надпреварата във въоръжаването, решаването на сложни технически проблеми, пред които е изправено човечеството. И недостатъците на такъв филм са същите: това е история за Русия, която сме загубили. Защото сега всички глобални неразрешими проблеми, с които тогава се сблъсква екипът на Корольов, днес са ежедневни простотии на техническия отдел някъде в “Роскосмос”. Астронавтите, както се казва, вече не са същите.

Третият, много свеж мотив в пропагандата на патриотизма се появява през 1910-те години. Това е спортът. И филмите, които стартираха тази тенденция, наистина се оказаха касови хитове - на първо място това бяха "Легенда номер 17" (2013) и "Движение нагоре" (2017). И тук дори казахме нещо много свежо – в отговор през 2020 г. американците заснеха сериала „Ходът на кралицата“, където допингът помагат на момиче сираче да победи великата съветска шахматна школа. Сериалът също намери своята публика, макар и не толкова масова, колкото за руските баскетболисти.

Е, четвъртият мотив е историята на Русия. От славянската фантазия "Княз Владимир" (2006) до приключенията на Ераст Фандорин. Снимки с най-различен бюджет, най-различно качество и с най-различни оценки от зрители и критици.

Характерна черта и на четирите типа е общият проблем на патриотизма като идеология - на голямо разстояние почти всеки в крайна сметка започва да произвежда ленти за "Русия, която загубихме". Дори да са оптимистични. „Избледняващата следа“ работи.

Всичко това налага търсенето на все нови и нови теми за разкриване на патриотизма, а темата за творческата общност все още е непопулярна. И това е вторият по важност проблем – този път организационен. Има твърде много груби методи за пропагандиране на патриотизъм и твърде малко хора, които могат да работят фино, не с чук, а със скалпел. Истински патриотично кино парадоксално трябва да се окажат тези филми, които не са замислени и не са позиционирани като патриотични. „Характеристики на националния лов“, „Брат-2“ са примери за такова фино майсторство.

Създаването на Фондация за кино, за да се ускори това търсене, беше правилният ход. Ефектът от дейността ѝ върху развитието на патриотичното кино е много по-голям, отколкото от предишната система. Но само този фонд не е достатъчен. Необходимо е изграждането на публично-частни партньорства, а по отношение на киното е необходимо формиране на образ на инвестиционно привлекателна среда с държавна защита на рисковете.

Патриотизмът като идеология има свой собствен потенциал, който активно и успешно се усвоява, например, във Великобритания. Зад него няма дълбока политическа теория, но собствените му възможности позволяват решаването на широк спектър от социални, културни, научни, спортни, а не само военно-мобилизационни задачи. Това не е инструмент, който ви позволява да наберете 300 хиляди доброволци тук и сега, а цяла операционна система, за която ние, като общество, тепърва трябва да пишем приложения и програми и където трябва да прехвърлим текущите си дела. За да направим това, трябва да разберем как работи и да коригираме доста глупавите и нелепи потребителски грешки, натрупани повече от половин век - от ерата на Брежнев. След този и първите следващи успехи определено ще чуем, че тази операционна система е по-добра, работи и ни позволява да решаваме различни сложни задачи пред страната ни.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com