/Поглед.инфо/ На фона на почти гарантираното възцаряване на “ястребовия” екип на Байдън във Вашингтон, Украйна си спомни смисъла на съществуването - да изостря ситуацията на руските граници. В руските медии беше подхвърлено интервю на бившия ръководител на администрацията на Зеленски Андрей Богдан, дадено на Ксения Собчак. Интервюто не предизвика особен шум, но определен интерес представлява това, че Андрей Богдан под формата на ултиматум, изрази пред Собчак позициите на украинската държава.
Сред огромното количество празни приказки се открои предложението на украинския мениджър в оставка към руския президент. Богдан заяви, че понякога да се отстъпи е постъпка на силния. Говорейки за Минските споразумения, той призна, че “излъгахме жестоко Путин, обещавайки много и не правейки нищо”. При това да отстъпи трябва именно Путин, защото “от гледна точка на целия свят, това ще бъде победа за всички”. Става дума за преподписването на Минските споразумения при по-изгодни за Украйна условия, защото Украйна, подписала тези споразумения или не може, или не иска да изпълни настоящите параметри
Публицистът Андрей Червонец коментира опита на Богдан да тласне Путин към “силна отстъпка”:
“Няма смисъл да се отстъпва. Особено предвид, че Богдан и компания се опитват да тълкуват като свидетелство за сила това, което всъщност е очевиден сигнал за слабост. А самата украинска страна при всяка възможност ще се опита да мами, без да изпълни поетите по-рано задължения. Тя се опитва да подведе Путин, разказвайки за мъдра силна отстъпка от негова страна, но няма да стане. Владимир Владимирович не се нуждае от “победи” за първо място или пиедестал. Той си ги има достатъчно. За Русия основното е мирът на територията и пълната сигурност от терор и реванш за жителите на Донбас, а също така пълното съблюдаване на етническите права на руското население. Единствено тези условия имат за Путин значение за някакъв диалог”.
Съдейки по заявлението на украинските политици от последно време, новите условия, на които ще настоява Украйна, не предполагат изобщо никакви компромиси. Отмяната на всякакви особени статути, назначаването на собствена, безкрайно лоялна на Киев администрация, разформироване на местното опълчение и така нататък, а освен това нещо, с което шега не бива – репресии и чистки сред местното население. Напълно е ясно, че нито Русия, нито републиките няма да се съгласят на такива условия. Тогава защо украинската върхушка така се е фиксирала в утопичните за себе си параметри на новите споразумения, които никой няма да подписва? Работата е в несекващата вяра, че чужбина ще им помогне – промените в ръководството на Белия дом, както и резултатът от скорошните събития в Карабах всяват оптимизъм у украинските политици. Агресивните намерения на администрацията на Байдън и търсенето от Ердоган на нови точки за натиск спрямо Русия и новите поводи за разширяване на военното присъствие тласкат Украйна, зависима от САЩ и купуваща оръжие от Турция, към ескалация на номинално замразения конфликт.
Юрий Котьонок, позовавайки се на канал „Антидеза“ съобщава следното:
„Генералният щаб на Украйна пристъпи към рекапитулация на силите и средствата, нужни за настъплението в Донбас. С бойното планиране ще се заеме международна група военни специалисти. Не е изключено, че се подразбира участието на турски офицери и представители на американските ЧВК. А също така на израелски оператори за управление на ударни дронове. Залага се на пълното доминиране във въздуха и съответно, съкрушителен удар по отбраната на ЛНР и ДНР“.
Но Владимир Павленко смята, че Турция няма да претегли собствените си амбиции:
„На фона на активната фаза на конфликта в Карабах в средата на октомври в Анкара на посещение пристигна украинския президент Владимир Зеленски. Основният резултат от тези преговори с турския му колега Реджеп Ердоган стана секретно военно споразумение. Украинските власти, вдъхновени от азербайджанските успехи в Карабах и отчетливо разбирайки ролята на Турция в тях, както организационно-планова, така и военно-техническа, решиха да използват този опит за собствени цели. Достоверно може да се констатира, че на разположение на ВСУ вече има шест ударни дрона „Байрактар“ и три прилежащи им станции за направление – за 70 милиона долара. Планира се покупката на други 48 такива апарата, а също така строителството на военно-промишлена площадка за сглобяването им в Украйна“.
Ако наричаме нещата с техните им имена, Киев планира да реши въпроса с ДНР и ЛНР по „хърватски“ или, както сега е по-модерно „азербайджански“ сценарий чрез блицкриг при тотално превъзходство във въздуха с турска помощ. Освен това многочислените изтичания на информация от секретното турско-украинско споразумение, независимо откъде изтичат, еднозначно показват възможността за пряко въвличане на Турция в конфликта в Донбас, което променя баланса в региона, не само на военните, но и на политическите сили. Трябва ясно да се разбере, че всичко, което се случва в Донбас след смяната на Кучма с Кравчук в състава на тристранната Контактна група от украинска страна, цели ускорения срив на Минските споразумения, които завързват ръцете и амбициите на киевските власти. За тази цел са и опитите на Киев на „празно място“ да свика Нормандския формат. Явно възползвайки се при това от настоящото рязко изостряне на руско-европейските отношения, преди всичко с Германия и Франция.
Едновременно с ръста на конфронтацията в района на Черноморския и Каспийския басейн, определени движения има и в „тила“ на Анкара, където предишните дни е отбелязано фактическото провъзгласяване на антитурски съюз между Египет и Гърция. Може дълго и безплодно да се обсъжда неговото намерение и възможности в условията на разразяването на големия конфликт, но нещо подсказва, че не се простират по-нататък от Либия и Кипър. Ердоган явно е надценил силите в мъглата за „завишената представа за собствените възможности“. Уважителното отношение на Москва той го прие неадекватно – не като жест на добра воля по отношение към историческия опонент, а като длъжното, съответстващо на „особения статут“, измислен пред огледалото. В конфликта в Карабах Азербайджан спечели, обхващайки две трети от спорния преди това регион. Турция загуби, получавайки стотинки. Всички настоящи маневри около миротворческата мисия са размахване на юмруци след загубено сбиване. В крайна сметка на този етап. Сега предстои пауза за осмисляне и натрупване на сили от всички страни на конфликта.