/Поглед.инфо/ Убийството на най-високопоставения ядрен учен на Техеран е заговор от Израел, който има за цел най-вероятно да принуди избрания американски президент да отхвърли дипломацията и да избере военната опция за да се справи с иранската ядрена амбиция.

Но коя опция ще избере Джо Байдън?

Мохсен Фахризадех беше сенчестият баща на иранската ядрена програма. Неговото съществуване, камоли работата му, бяха много слабо признати от самия Иран.

Бригаден генерал от Ислямското революционно гвардейско командване, Фахризадех беше намесен в академичните аспекти на иранската национална сигурност, като в крайна сметка оглави Центъра за физически изследвания.

Там той стана геният създател на дизайна и материалното придобиване на подкрепа за усилията на Иран да обогатява уран.

През април 2018 година, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обозначи Мохсен Фахризадех като главата на тайното военно измерение на иранската ядрена програма. Нещо което Иран отхвърли категорично.

В петък, 28 ноември, 2020 година, 62 годишният учен беше убит точно пред дома си в иранската столица Техеран.

Въпреки че никой не е поел отговорност за убийството му, Иран обвини за смъртта му Израел.

Към момента на смъртта си, Мохсен Фахризадех беше глава на Организацията за изследвания и иновации, която е част от иранското Министерство на отбраната.

Докалд от юни, 2020 година относно неразпространението на ядрени оръжия, пубрикуван от Държавния департамент на Съединените щати твърди, че Фахризадех е използвал Организацията за изследвания и иновации за да "продължи да държи на работа учените от бившата оръжейна програма".

"Той ги е държал да работят на релевантни технически длъжности, които имат двойно приложение и отношение към ядрените оръжия.... за да помагат във всякаква бъдеща работа за развитие на ядрените оръжия в случай, че решението се направи за връщане към този тип работа", се казва в доклада на Държавния департамент.

Това схващане, когато се комбинира с решението на Иран да престане да спазва уговорките на ключовият Съвместен всеобхватен план за действие от 2015 година (известен повече като иранското ядрено споразумение) по отношение на складирането на ниско обогатен уран и употребата на напреднали центрофуги за обогатяването на уран, имаше фактическият ефект да подпише смъртната присъда на Фахризадех.

Наложените по Съвместния всеобхване план за действие ограничения бяха разработени с идеята за сценарий при едногодишно "прекратяване" на ум.

Накратко, времето, което би отнело на Иран да произвежда достатъчно високо обогатен уран за да създаде едно ядрено устройство, щом решението бъде направено да се спре с придържането към рестрикциите по броя и видовете на центрофугите, с които страната може да оперира, както и нивото на обогатяване на уран, което е позволено. „

Освен това и нивото на ниско обогатен уран, което е позволено да се складира от страната.

През май, 2019 - една година след като президентът Доналд Тръмп изтегли Съединените щати от иранското ядрено споразумение, Иран започна да се оттегля от ангажиментите си по него.

Той се позова тогава на правото си да го направи по членове 26 и 36 на споразумението, които позволяват на една страна по договора да прекрати задълженията си, ако друга страна се окаже, че не го изпълнява.

Иран твърди, че неуспехът на Европа да се придържа към икономическите си ангажименти под Съвместния всеобхватен план за действие представлява значително и демонстририуемо неспазване на споразумението.

Крайният резултат е, че днес "периодът на прекратяване" се е свил до няколко седмици.

За администрацията на Доналд Тръмп, неспазването на Съвместния всеобхватен план за действие от страна на Иран го поставя в затруднение.

От една страна политиката на санкции на базата на "максималния натиск", която беше наложена през 2018 година очевидно не работи що се отнася до целта да бъде задължен Иран да се върне на масата за преговори и да се състави ново, по-ограничаващо ядрено споразумение с Техеран.

След като разкри вярванията си, че Иран продължава да поддържа тайни ядрени военни амбиции, администрацията на Доналд Тръмп беше конфронтирана с реалността, че има, според собствените си схващания, един засилен Иран, който ще произвежда ядрени оръжия във времева рамка, която представлява директна заплаха за Съединените щати и регионалните им съюзници.

Сред тези съюзници в частност са Израел и Саудитска Арабия.

Това притеснение седеше зад скорошните медийни репортажи, че президентът Доналд Тръмп обмисля военни опции срещу иранската ядрена програма.

За Израел проблемите са дори по-належащи и открити.

От една страна потенциалното придобиване на ядрен военен капацитет от страна на Иран ще представлява политически проблем за Съединените щати.

От друга страна, за Израел иранско ядрено оръжие ще представлява екзистенциална заплаха.

По тази причина, Израел исторически се е спирал пред малко неща за да се изправи срещу възможността на ирански ядрен оръжеен капацитет.

Макар и голяма част от разузнавателната информация, която подхранва американските и израелски оценки относно съществуването на ядрена оръжейна програма да идва от съмнителни източници и да не е решаваща, все пак Израел е взел абсолютистка позиция.

За Тел Авив тези източници имат надеждност, която иначе не биха имали при друга ситуация.

В опита си да спечели подкрепа за позицията си, Израел преувеличава и дори фабрикува разузнаване за Иран, подкопавайки достоверността на тези твърдения до такава степен, че когато Тел Авив съобщи, че разузнаването му е откраднало ядрен архив от Ислямската република през 2018 година, истинността на това твърдение беше поставена под въпрос.

Това се случи след като Израел се опита да покаже, че някакви документи, които по-рано са били доказани като изфабрикувани, са част от ядрения архив.

Действията на Израел срещу иранската ядрена програма са всичко друго, но не и пасивни.

През 2009-2010 година Израел работейки с американското разузнаване, започна кибератака използвайки вируса Стъкснет за да инфектира иранските центруфужни операции в Натанз.

Това беше последвано от програма за целенасочени убийства, при които загинаха четирима ирански ядрени учени между 2010 и 2012 година.

Пета атака за малко пропусна да убие главата на Иранската атомна енергийна организация.

Израелското разузнаване също така се казва, че е зад серия от мистериозни експлозии в ирански съоръжения свързани с ядрената програма по-рано тази година.

Тези нападения предизвикаха значителни щети и попречиха сериозно на програмата за центруфугите на Иран.

Въпреки че Израел не е поел отговорност за убийството на Мохсен Фахризадех, убиването му може да бъде логически разглеждано като продължение на усилията на Тел Авив да намали иранските ядрени капацитети.

Джо Байдън не е чужд на активните мерки, които Израел взима в това отношение. Като вицепрезидент той присъстваше на критични срещи относно развиването на вируса Стъкснет.

Той беше напълно запознат с натиска, който беше поставен върху президента Барак Обама относно военни действия срещу Иран и разбираше ролята, която се играе от убийството на ирански ядрени учени за създаването на напержение.

Джейк Съливан, който служеше като съветник по национална сигурност на Джо Байдън, докато той беше вицепрезидент, игра ключова роля в ранните преговори с Иран, който направиха възможен Съвместния всеобхватен план за действие.

Джо Байдън знае много добре, че Съвместният всеобхватен план за действие е дипломатическа рампа за политически път, който иначе би довел до война.

Избраният президент на Съединените щати е интимно запознат с калкулациите зад времевите рамки "на пробив" на иранската ядрена програма.

Той е запознат и с решението, което беше направено да се омаловажи притеснението относно предполагаемите ирански военни интереси в ядрените оръжия.

Убийството на Фахризадех е калкулирано действие от страна на Израел.

Смъртта му няма реално влияние върху иранските ядрени дейности, тъй като ново поколение ирански учени отдавна са образовани, обучени и наети в програма.

При това, тази програма е много по-развита и напреднала от тази, която Фахризадех започна преди повече от двадесет години.

Психологически обаче, неговото убийство извършено посред бял ден в сърцето на Иран, нанесе психологически удар към ръководството на Техеран.

По този начин още веднъж беше доказано, че дългата ръка на израелското разузнаване може да достигне до всеки.

Но най-ключовото влияние и резултат е ефектът, който това убийство ще има върху екипа по национална сигурност, който обргажда предполагаемия избран президент на Съединените американски щати, Джо Байдън.

Той и екипът му отдавна обслужват и обгрижват идеята за връщане към Съвместния всеобхватен план за действие.

Но в същото време, предварителните условия, които те поставят за подобно действие - връщане на Иран към пълния списък със спазване на ограничения и ангажимент за незабавни преговори за по-рестриктивна сделка, се разглеждат като невъзможни.

Фактът е, че много от най-близките съветници на Джо Байдън, включително назначеният държавен секретар Антъни Блинкен и съветникът по национална сигурност Джейк Съливан, индикират, че бившият вицепрезидент може и да няма избор освен да продължи с политиката на Доналд Тръмп за санкции на базата на концепцията за "максимален натиск".

За Израел подобна политика, макар и да е подобрение спрямо опцията за връщане към иранското ядрено споразумение, все пак не е приемлива.

От перспективата на Тел Авив, "максималният натиск" не само, че не успя да принуди Иран да се върне на масата за преговори, но и позиционира Техеран на ръба да развие ядрен оръжеен капацитет.

Убийството на Фахризадех служи на две основни цели.

Първо, то втвърдява решителността на Иран, когато става въпрос за всякаква потенциална гъвкавост, която той може да има готова по отношение на Джо Байдън и евентуалното решаване на ядрения спор.

Все пак, иранският върховен лидер Али Хаменей нареди на иранските учени "да следват научните и технически дейности на мъченика Фахризадех във всички сфери, докато той беше жив".

Идеята, че Иран ще потърси компромис със Съединените щати на фона на убийството на Фахризадех е да го кажем честно, абсурдна.

Но най-важната цел зад убийството на Фахризадех е да се създаде един свършен факт, когато става въпрос за политическите опции, които могат да се обмислят от администрацията на Байдън.

Присъединяването обратно към Съвместния всеобхватен план за действие не е възможно. Иран никога няма да се съгласи на многото предварителни условия, които искат Джо Байдън и неговите съветници.

По същия начин, продължаването на програмата на "максимален натиск" на Доналд Тръмп е политически неизгодна опция, предвид напредналото състояние на иранската ядрена програма.

Нека да не забравяме и влиянието, което това има на толкова важния "прозорец на пробива", който от гледна точка на Съединените щати подкопава легитимността на Съвместния всеобхватен план за действие.

Същите условия, пред които се изправи администрацията на Доналд Тръмп по отношение на възможността американски сили да нападнат ядрената инфраструктура на Иран, ще бъдат и пред президента Джо Байдън от първия ден на новата му длъжност.

С убийството на Фахризадех Израел прави най-доброто, за да гарантира, че за Джо Байдън военната опция е единствената възможна опция.

* Скот Райтър е бивш разузнавателен офицер от американската морска пехота и автор на книгата "Кралят Скорпион: Самоубийствената прегръдка от Америка на ядрените оръжия". Служил е като оръжеен инспектор на ООН и в щаба на генерал Шварцкопф.

Превод: СМ