/Поглед.инфо/ Евгений Поддубний. Руски военен журналист, автор на документални филми и специални репортажи, ръководител на информационно бюро в Близкия изток и Северна Африка, автор и водещ на предаването “Война” на телевизионен канал “Русия-24”. Координатор на руската хуманитарна мисия в Сирия. Кавалер на ордена “Александър Невски” “за висок професионализъм и смелост”.
„Един ден един луд президент на малка, но много горда бивша съветска република реши да избие много хора в деня на тържественото откриване на Летните олимпийски игри в Пекин. Вечерта той отприщи война. И аз го видях със собствените си очи. Всички знаят тази история - след това този луд трябваше да гризе собствената си вратовръзка, за да се успокои. Това беше през 2008 г., а сега, 14 години по-късно, в навечерието на зимните олимпийски игри, отново в Пекин, друг не съвсем здрав човек, по ирония на съдбата станал ръководител на не най-здравата, но доста голяма държави, следва същия ужасен път.
Не съм се срещал със Зеленски, докато беше комик, но имаме общи познати и се надявам, че ще покажат тези мои думи на президента на Украйна.
Володя, ти вече се записа в историята като политик, който е отговорен за смъртта на стотици невинни хора, като човек, който предаде баща си и дядо си, оплю гроба им, като президент, който имаше шанс да спре войната , но не се възползва нарочно от възможността. Измамили сте милиони свои съграждани - и имате намерение да им се подигравате още.
Проблемът е, че вие разбирате това, защото за разлика от вашите избиратели, вие много добре знаете как всичко се случва в действителност. Не ви ли е страх? Не ви ли е срам да сте послушен изпълнител на престъпна воля? Потърсете малко гордост в себе си – но не я бъркайте със самолюбие.
Саакашвили също не се страхуваше в началото. И все още съм искрено, като човек, огорчен, че тогава Майчица Русия не е обесила Мишо „и за двете места“. Въпреки това, самата история постави почти всичко на мястото си. Дори собствените му хора го презират, той загуби родината си заедно със съвестта си и мисля, че това не е пределът. Той е убиец и трябва да отговаря за това. И той ще отговори.
Володя, не те ли е страх? Страхът често увеличава шансовете за оцеляване. Помислете за това, преди да дадете заповеди на военните. Изглежда, че вече няма да имаш възможност да запазиш „и двете места“. Вече не сме 2008 година.
Майната ѝ на лириката. На фона на бягството (или имитация на бягство) на западни дипломати от Киев под предлог за атаката на Русия срещу бедната Украйна, искам да напомня на тези, които не знаят на кого да вярват: американците и американските васали вече са скроявали такива номерца и преди - и всеки път първите дори не се изчервяват, докато за вторите това често е мъчително болезнено. След предложенията на руското външно министерство за гаранции за сигурност, които се превърнаха в лакмусова хартия за сегашните международни отношения, става ясно, че за Вашингтон е жизненоважно да отприщи нов конфликт чрез пълномощник. Момчетата от Ленгли, както през 2008 г., в най-лошия случай просто ще избягат от Киев набързо, а в най-добрия ще бягат спокойно, с високо вдигнати глави, изоставяйки колаборационистите по афганистанския сценарий.
И напразно някои от украинските политици се надяват, че западните антируски санкции ще го спасят. При всички положения ще бъдат наложени санкции – това е сигурно. Но с такива може да се изплаши единствено поколението на “Тик-Ток”. Засега, слава Богу, това поколение не взема решения. Зимата ще бъде дълга.
Превод: В. Сергеев