/Поглед.инфо/ Инициативата на китайския председател Си Дзинпин за глобалното общество на споделена съдба е в основата на външната политика на Пекин и това може да бъде илюстрирано чрез различни събития - с тези думи започва коментара за КМГ на проф. дфн и д-р по история Нако Стефанов.

В началото професорът припомня накратко хронологията на събитията, започвайки от ноември 2012 г., когато, по време на 18-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, генералният секретар Си Дзинпин издигна концепцията за "Общество на споделена съдба”. По-късно през 2015 г. Си Дзинпин предлага на 70-ото Общо събрание на ООН да се въведе тази концепция като платформа за осъществяване на мирно развитие и изграждане на хармоничен свят. Именно тази концепция става един от крайъгълните камъни на външната политика на Пекин, която може да бъде илюстрирана чрез различни събития, пояснява проф. Стефанов и конкретизира: „През 2021 г. КНР навлезе в нов етап на развитие и изграждане на съвременния социализъм с китайска специфика. „Двете сесии“ - ключовите събития в Китай в началото на месец март 2021 година - поставиха ясни цели и начертаха маршрути за тяхното постигане. От една страна това е Сесията на Върховния консултативен орган –Национален комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) На този форум присъства висшето ръководство на КНР начело със Си Дзинпин. От друга страна бе Четвъртата сесия на 13-ото Общокитайско събрание на народните представители/ОСНП/. На тези два форума бе обсъден и утвърден 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.) за социално-икономическо развитие на КНР. Също така бе дискутиран и приет Планът за развитие до 2035г. Одобрените стратегически документи стават ключови насоки, които да ръководят по-нататъшната икономическа и социална динамика на КНР през следващите 5 и 15 години.”

Днес, през 2023 г., въпреки усложняващата се геоикономическа и геополитическа обстановка, този дългосрочен курс в развитието на Китай остава непроменен, категоричен е професорът. Благодарение на целевата подкрепа за пазарните субекти от държавата, продължават да се проявяват благоприятните ефекти, изразени в засилване устойчивостта на социално-икономическата динамика, подчертава той.

Като друг изключително значим извод, който се налага, известният български учен и изследовател определя неопровержимия факт, че КНР се превръща в „локомотив, който тегли влака на глобалното икономическо възстановяване”. Доказателство в това отношение е оценката на националната статистика, според която през 2021 г. Китай е допринесъл 25% (1/4) за световния икономически растеж. Казано по друг начин, Пекин доказва със своето развитие позитивния характер на своя глобализационен модел, стоящ на платформата за споделената съдба на човечеството. При това, осъществяваните от Китай мултилатерални отношения, засилват процеса на формиране на многополярен свят.

Външната политика на КНР строго се придържа към горепосочената платформа за споделена съдба. Редица външнополитически инициативи на Пекин следват именно този курс, посочва още той, като припомня, че Китай се включи в инициативата „Регионалното всеобхватно икономическо партньорство” (РВИП), която бе «зачената» на регионалната среща във виетнамската столица Ханой. РВИП отговаря за 30% от световната икономика, 30% от световното население и ще достига до два милиарда и двеста милиона потребители. РВИП става най-големия търговския блок в света, който обхваща най-бързо растящия икономически регион на планетата Земя, в който блок несъмнено локомотив е КНР!

 Като друг пример проф. Стефанов посочва 17-та среща на Г-20, през ноември,2022 г., на о. Бали, Индонезия. Китайската страна, отчитайки, че китайско-американските отношения, особено след посещението на Нанси Пелоси в Тайван, се намират на много ниска точка в своята динамика, призоваха САЩ да работят заедно с Китай за връщането на китайско-американските отношения по пътя на стабилно развитие, което „обслужва” интересите и на двете страни и отговаря на очакванията на света.

В тази връзка, може също да бъде разглеждан Планът от 12 точки за разрешаване на конфликта в Украйна, наречен «Позиция на Китай за политическо решение на украинската криза», коментира професорът. Тази позиция съдържа такива моменти като например - пункт 1, изискващ да се уважава суверенитета на всички държави. КНР смята за необходимо да спазва международните закони, включително Устава на ООН, но без „двойни стандарти“. Съответно, в точка 2 се изисква да се изостави манталитета на Студената война. Китай е убеден, че "сигурността на една страна не може да бъде постигната за сметка на сигурността на други страни, а регионалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез укрепване или разширяване на военни блокове". КНР призова да се вземат сериозно "легитимните интереси на сигурността на всички страни", както и да се "насърчава изграждането на балансирана, ефективна и устойчива европейска архитектура за сигурност" и "да не се допуска образуването на блокови конфронтации". В следващите точки се говори за прекратяване на войната, започване на мирни преговори, поддържане безопасността на атомните електростанции, снижаване на стратегическите рискове, прекратяване на едностранните санкции и т.н.

Като важна и резултатна международна инициатива, проф. Нако Стефанов посочва Споразумението, постигнато на 10 март т.г. на преговори в Пекин между воюващите Иран и Саудитска Арабия за възстановяване на дипломатическите отношения. Той цитира и думите на Уан И - ръководител на Службата на Комисията по външни работи към Централния комитет на ККП, който участва в посредническите усилия, а именно - че Споразумението е "победа за мира".

В крайна сметка следва ясно да се заяви, че КНР се явява в днешния „бременен с конфликти“ турбулентен свят, сила на стабилността - заявява в коментара си българският експерт, като отново подчертава, че като се придържа към платформата за света като Глобално общество на споделена съдба, Китай осъществява чрез мултилатерални отношения формиране на многополярен свят на мира и развитието.