/Поглед.инфо/ Следната статия е реч на генерал Уесли Кларк от 3 октомври, 2007 година пред клуба Commonwealth в Калифорния.

Оригиналното видео можете да намерите на линка: https://www.youtube.com/watch?v=TY2DKzastu8

Това, което се случи на 11 септември, е, че нямахме стратегия, нито разбиране. Но бяхме свидетели на политически преврат. Няколко твърдоглави хора поеха управлението на американската политика и не ни информираха.

Бях в Пентагона десет дни след 11 септември. Видях се с Доналд Ръмсфелд. Той ми каза: „Четох книгата ти. Искам да ти кажа нещо - никой не може да ни каже къде да бомбардираме. Никой!" След това набързо ме отряза. Наистина!

Тъкмо излизах от Пентагона, когато един служител ме повика, за да ми каже нещо. „Искам да знаете, сър, че ние ще атакуваме Ирак.“

Отвърнах му: „Защо?“

Той каза: „Не знаем.“

„Свързват ли Садам Хюсейн с 11 септември“.

„Не! Но смятам, че не знаят какво да правят с тероризма. Те искат да атакуват държави и искат да се покажат, като силни. Те си мислят, че ако една държава капитулира пред тях, това ще стресне терористите.“

Тръгнах си от там доста разстроен. После атакувахме Афганистан. Бях доста щастлив, убеден съм, че трябваше да го сторим. Тогава се върнах в Пентагона 6 седмици по-късно, видях същия човек и го питах:

„Защо не сме атакували Ирак? Все още ли ще го направим?“

Той ми отвърна: „Господине, по-лошо е от това.“

Извади някакъв лист хартия от бюрото си и каза: „Току-що получих това от кабинета на министъра на отбраната. В него се казва, че ще атакуваме и унищожим правителствата в седем страни до пет години. Ще започнем с Ирак, а след това следват Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран.“

Казах му: „Седем страни за пет години. Това класифицирана информация ли е?“

„Разбира се, сър!“

„Тогава не ми я показвай.“

И започнах да размишлявам над тази информация за около 6-8 месеца, толкова бях шокиран от това. Не можех да повярвам, че е истина. Но всъщност това се случи. Тези хора контролират политиката на САЩ.

Тогава се сетих за нещо, което бях забравил. През 1991 година се срещнах с Пол Уолфовиц. През 2001 година той бе заместник-министър на отбраната, но през далечната 1991 година той бе отново част от кабинета, но на пост, който бе трети по важност в Пентагона. И аз бях там да го видя, когато бях командир на Националния тренировъчен център. Уговорихме си среща, след като имах възможността да си поговоря за пет минути с Колин Пауъл.

Видях Пол, не забравяйте - това бе 1991 година, и му казах:

„Господин Уолфовиц, сигурно сте много доволен от представянето на армията в операция 'Пясъчна буря'?“

Той ми каза: „Е, да, но не съвсем, защото истината е, че трябваше да се отървем от Садам Хюсейн, а ние не го направихме.“

Това бе точно след шиитските бунтове през март 1991 година, които ние провокирахме. В последствие държахме войниците си настрана и не се намесихме.

Той добави: „Но едно нещо научихме. Научихме, че можем да използваме армията в Близкия Изток и Съветите няма да ни спрат. Имаме около пет-десет години да изчистим тези стари про-съветски режими- Сирия, Иран, Ирак преди следващата суперсила да се появи, за да ни предизвика.“

Разберете, аз идвам от пустинята Мохаве. Обучавал съм войници, не съм мислил геостратегически от известно време. Това си беше доста шокиращо. Изглежда целта на военните е да започват войни, да сменят правителства, а не да удържат конфликти. Умът ми се въртеше и аз просто оставих настрана думите на Пол.

Тази държава бе превзета от група хора посредством политически преврат. Уолфовиц, Чейни, Ръмсфелд и други, част от проекта за новия „американски век“. Те искаха ние да дестабилизираме Близкия Изток. Да го обърнем с главата надолу, да бъде под наш контрол.

Сега някой казвал ли ви е това? Имаше ли национален диалог по тази тема? Сенатори и конгресмени обявиха ли този план? Имаше ли пълноценен дебат?

Абсолютно не! И все още няма. Поради това, ние се проваляме в Ирак, защото Иран и Сирия знаят този план. Само трябва да прочетете Weekly Standart, където Бил Кристъл се хвали с това по целия свят, Ричард Пърл прави същото нещо. Те едва-едва изчакват да свършат с Ирак, за да тръгнат към Сирия. Това не е нещо, за което американският народ избра Джордж Буш. Просто това не беше част от неговата кампания. Платформата му бе базирана на смирена външна политика, но това се превърна в най-арогантната външна политика; базирана бе на опазването на мира, а ето ни днес в Афганистан и Ирак, където нещата са поразителни.

Така че коренът на проблема не е колко войници са в Ирак. Моля ви, повярвайте ми! Не се ядосвайте, ако сте демократ на демократичния ви конгресмен, че не намаляват бройката на войниците. Това не е проблема! А ако сте републиканец, не се ядосвайте на демократите. Без значение дали сте републиканец или демократ, ако сте американец, трябва да сте загрижени за стратегията на Съединените Щати в този регион.

Каква е целта ни? Защо сме там? Защо американци умират в този регион? Това е проблемът!

Превод: Евгени Рушев