/Поглед.инфо/ Наближаващия „Ден на северните територии“, установен от японското правителство (7 февруари), изостря противоречията около „териториалния проблем“, измислен и наложен на ръководството на Русия. По-принципната позиция на Москва, която днес директно декларира незаконния характер на претенциите на официално Токио към руските далекоизточни земи, привлича вниманието към себе си.

„Моментът е правилен. За тези, които може би все още не са запознати с руската позиция: Русия не признава незаконните териториални претенции към нашите Южни Курили и съответно свързаните с това „тържества“, гласи съобщението, публикувано на страницата на руската дипломатическа мисия в “Туитър” на от името на руския посланик казва в Япония Михаил Галузин. Посланикът подчертава, че „прехвърлянето на гореспоменатите територии към Съветския съюз е ясно записано в Споразумението от Ялта от 1945 г., подписано от СССР, САЩ и Великобритания като съюзници във войната им срещу нацистка Германия и нейния съюзник, милитаристки Япония“ и „Руската федерация никога не е водила с Япония преговори за собствеността на южните Курилски острови.

Говорим за отговора на руския посланик на критиките срещу него, които преди това бяха публикувани в “Туитър” от новия посланик на САЩ в Япония Рам Емануел. Американският посланик разкритикува руския си колега за изявленията му, свързани с южните Курилски острови. Както знаете, противно на документите от военния и следвоенния период, администрацията на САЩ по време на Студената война премина на позицията на фактическо непризнаване на Ялтенското споразумение за Далечния изток, пренебрегвайки подписите под този документ на Президента на САЩ Франклин Рузвелт и британският премиер Уинстън Чърчил.

На следващата годишнина от началото на историческата Ялтенска конференция на лидерите на големите трима и във връзка с тромавите опити на Токио и Вашингтон да дискредитират решенията на правителствените ръководители на САЩ, СССР и Великобритания, е необходимо да припомним отново на документална основа как са били определени целите и задачите за обединяване на усилията на трите сили за победа над милитаристична Япония, главният съюзник на нацистка Германия, и как се определят резултатите от подобно поражение, включително териториални.

* * *

Подготвяйки се за конференцията в Ялта, Сталин преговаря с посланика на САЩ в СССР Аверел Хариман. На 14 декември 1944 г. той формулира желанията на съветското правителство във връзка с участието на СССР във войната срещу Япония. По време на тази среща политическите условия за влизане на СССР във войната са изложени от Сталин най-пълно и именно те бяха в основата на преговорите в Ялта по въпроса за Далечния изток. Ето подробностите от разговора:

„.Хариман заявява, че президентът Рузвелт го е помолил да постави пред маршал Сталин политически въпроси, свързани с Далечния изток, за които маршал Сталин му е разказал през октомври. Тъй като срещата между маршал Сталин и президента, насрочена за ноември, не се състоя, Хариман, беше упълномощен от президента да обсъди тези въпроси с маршал Сталин сега или по-късно, когато е удобно за маршал Сталин.

Сталин казва, че е готов да предаде на Хариман желанията на Съветския съюз. Съветският съюз би искал да получи Южен Сахалин, тоест да върне прехвърленото на Япония съгласно Договора от Портсмут, а също и да получи Курилските острови. Освен това в Техеран президентът по своя инициатива повдига въпроса за предоставянето на Съветския съюз достъп до топлите морета в Далечния изток. В същото време президентът говори за Порт Артур и Дайрен, които Русия преди е използвала на лизинг. Съветският съюз би искал да възстанови наетото ползване на тези пристанища, както и на железопътната линия, водеща до тях през Мукден, Чангчун, Харбин и Китайската източна железница, което съкращава комуникациите на Съветския съюз с Владивосток. В същото време Китай трябва напълно да запази суверенитета си в териториите, през които минават тези пътища. Освен това съветското правителство желае статуквото на Външна Монголия да бъде напълно запазено.

Хариман казва, че смята, че президентът в Техеран е имал предвид интернационализацията на Дайрен и Порт Артур, тъй като това би било повече в съответствие със съвременните идеи. Той обаче, Хариман, не го помни точно.

Сталин отговаря, че този въпрос може да се обсъжда.

Хариман заявява, че ще предаде на президента пожеланията, изразени от маршал Сталин”.

Предложенията, направени от Сталин, саразгледани от американски специалисти от Държавния департамент на САЩ. Не желаейки да признаят правата на Русия и СССР върху Южен Сахалин и Курилските острови, служители на Държавния департамент разработват материали за президента, в които се предлага Южен Сахалин и Курилските острови да бъдат прехвърлени под международно попечителство след войната. Рузвелт обаче не проявява интерес към това предложение. Той го маха, като прави забележка да не му досаждат с „дреболии“. Рузвелт изобщо не смята условията, поставени от Сталин, за прекомерни. Знаем изявлението на американския президент, че това „изглежда като разумно предложение от съветския съюзник“. „Руснаците искат да си върнат отнетото от тях“, казва Рузвелт

Тази позиция на президента се обяснява и с факта, че участието на СССР във войната става изключително необходимо за САЩ и Великобритания. Американското командване е сериозно загрижено за перспективата за прехвърляне на войски от Манчжурия и Китай към японските острови, за да отблъсне десанта на съюзниците. Особено безпокойство представлява Квантунската армия, която военното разузнаване на САЩ смята за „голяма и опасна сила“. През 1944 г. командващият американските войски в Далечния изток генерал Дъглас Макартър заявява в разговор с американския военноморски секретар, че са необходими най-малко 60 съветски дивизии, за да победят Япония. В меморандум от 23 декември 1944 г. на Обединения комитет началник-щабовете до президента на Съединените щати се подчертава: „Влизането на Русия във войната възможно най-скоро е необходимо, за да предоставим максимална подкрепа на нашите операции в Тихия океан“.

Участието на СССР във войната срещу Япония (всъщност по настояване на Съединените щати) е , наред с други неща, за укрепване на доверието между Сталин и Рузвелт, за запълване на предложението на Рузвелт за създаване на ефективна международна система за осигуряване на траен мир и сигурност. Сталин смята създаването на такава система за необходимо и съвсем реалистично.

Отправяйки се към Ялта, Сталин все още не знае как Рузвелт ще реагира на условията, поставени от съветската страна за влизане на СССР във войната с Япония, по-специално по въпросите, засягащи интересите на Китай. Може да се каже, че политическият климат на срещите на конференцията до голяма степен зависи от позицията на съюзниците по далекоизточните проблеми. Рузвелт също разбира това. В опит да не дразни съветския лидер с „дреболии“, а да се съсредоточи предимно върху координирането на действията във войната срещу Япония, той решава да информира писмено Сталин за съгласието си с политическите условия и желания на СССР, преди да обсъди Проблеми на Далечния Изток. Както разказва Андрей Громико, тогава съветски посланик в Съединените щати, сутринта на следващия ден след откриването на конференцията (4 февруари 1945 г.), Сталин получава „много спешен пакет от президента“ чрез специален пратеник. Ето как Громико описва този епизод:

“Когато влязох в кабинета му, Сталин беше сам там. След като поздравих, попитах:

– Как се чувствате след доста напрегнато начало на конференцията?

Сталин отговори:

- Съвсем нормално.

Но забелязах, че той е зает със съвсем други грижи, а не с темата за личното здраве.

Сталин ми подаде лист хартия и каза:

- Ето едно писмо от Рузвелт. Току що го получих.

И тогава, колебливо, добави:

- Бих искал да ми преведете устно това писмо. Бих искал да знам съдържанието му поне на ухо преди срещата.

Направих превода веднага. Сталин, докато говорех, ме помоли да повторя съдържанието на тази или онази фраза. Писмото беше посветено на Курилските острови и Сахалин. Рузвелт обяви признаването от правителството на САЩ на правата на Съветския съюз върху половината остров Сахалин и Курилските острови, които бяха под японска окупация.

Сталин беше много доволен от това писмо. Той обикаля из офиса и повтори на глас:

- Добре, много добре!

Отбелязах:

– С позицията, която сега заемат Съединените щати, те се реабилитират в нашите очи заради факта, че са симпатизирали на Япония през 1905 г. Тогава в Портсмут, след Руско-японската война, се водят мирни преговори между японската и руската делегация, начело с ръководителя на правителството на граф Вите. По това време Съединените щати по същество помагаха на Япония да изтръгне тези територии от Русия.

От всичко стана ясно, че Сталин напълно споделя мнението за опита на САЩ да се „реабилитират”.

Той помълча няколко секунди, обмисляйки съдържанието на писмото. После започна да изказва мислите си на глас. Той заяви:

- Добре, че Рузвелт стигна до това заключение.

Сталин завърши тази тема на разговор с думите:

- Америка е в добра позиция. Това е важно и от гледна точка на бъдещите отношения със САЩ.

... Няма да крия, излизайки от кабинета, мислех, че настроението на Сталин, че неговото удовлетворение от позицията на правителството на САЩ, изложено в писмото на Рузвелт, разбира се, ще имат голямо влияние върху Кримската среща на тримата. ..

Сталин с известно, бих казал, особено задоволство, държеше в ръка писмото на Рузвелт, след като се запозна със съдържанието му. Няколко пъти той обикаля с него стаята, която служеше за офис, сякаш не искаше да пусне полученото. Той продължи да държи писмото в ръката си дори в момента, когато го оставих...

Може да се каже, че позицията на президента на САЩ и неговата администрация по въпроса за Сахалин и Курилските острови, както и по въпроса за втория фронт, до голяма степен обясняват отношението на Сталин към Рузвелт и като личност”.

Свидетелството на Громико, цитирано по-горе, опровергава съществуващата в историографията версия, че според твърденията в Ялта „американците са се опитали да получат съгласието на СССР да превърнат Южен Сахалин в международна територия, да установят международен контрол над част от Курилските острови, “но като в резултат на остра борба съветската гледна точка победи“. Идеята за "интернационализация" на тези бивши руски територии е отхвърлена от самото начало от Рузвелт. Документите на Ялтенската конференция свидетелстват, че не е имало „остра борба“ за Южен Сахалин и Курилските острови между Сталин и Рузвелт.

Превод: В. Сергеев