/Поглед.инфо/ Както сирийските бунтовници са изправени пред яростната атака на руските бомби, заповядана от президента Владимир Путин, във Вашингтон президентът Барак Обама също е изправен пред залпове.
Критиците твърдят, че липсата на отговор на Обама по отношение на бомбената кампания на путин прави Обама да изглежда „слаб“ като сравнение. Други твърдят, че доверието в Америка е заложено в Сирия и че съединените щати трябва „да възстановят сдържането4 на Русия. Бившият съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински дори твърди, че тъй като руските сили в Сирия били „географски уязвими“, те могат да бъдат „разоръжени“, без да обяснява как.
Факт е, всяка ескалация би било опасна по дефиниция и от съмнителна полза за САЩ.
Като за начало никой от критиците на Обама не обяснява как действията на Путин в Сирия застрашават „ доверието“ в Америка или нейното възпиращо положение по отношение на Русия. Да рискуваш доверие, в този случай означава, че ако САЩ не се противопоставят на противника си на едно място, то той ще се изкуши да постави под заплаха по-жизненоважни американски интереси на друго място. Това беше логиката зад Виетнамската война, в която разходите на САЩ като кръв и богатство бяха насочени да успокоят нашите съюзници в НАТО, че Вашингтон ще ги предпази от съветско нападение в Европа.
Тази логика беше заблудена тогава, по същия начин е заблудена и сега. Путин не е заплаха за американските съюзници като Израел или държавите от Персийския залив, нито пък изглежда готов да рискува сериозна военна конфронтация с американските съюзници от НАТО. Действително, САЩ вече обявиха плановете си за разполагане на стотици танкове, гаубици и други въоръжения в Балтийските страни, а генералният секретар на пакта просто заяви, че "прилагаме най-голямото укрепване на нашата колективна отбрана след края на Студената война" и че" НАТО е на място, НАТО е готова. "
Путин може и да е раздразнителен, но той не е луд, и не съществува никакво доказателство, че предпазливостта на САЩ в Сирия ще изкуши руснаците да ударят ключови американските интереси в други части на света.
В допълнение тези, които настояват за силен отговор на кампанията на Путин в Сирия, забравят един ключов факт: дори ако Обама е за ескалация в Сирия, той ще се изправи пред избор между политики, вариращи от лоши към по-лоши. Например сенаторът Джон Маккейн призовава Обама да достави на сирийските бунтовници ракети земя-въздух, способни да свалят руски самолети. Това не взима предвид факта, че в объркващата смесица от припокриващи се съюзи в Сирия, нейните "умерени" бунтовници често си сътрудничат със сирийския филиал на Ал Каида. След като с ракети земя-въздух могат да бъдат сваляни и пътнически самолети – нещо, което Ал Каида едва не направи преди – то идеята на Маккейн е рецепта за бедствие. Както Обама прави правилния извод, Путин вероятно ще увеличи руската подкрепа за сепаратистите, с което ситуацията ще стане по-лоша. Друга възможност за Обама е да преразгледа въпроса за въоръжаване на Киев със струващо милиарди долара американско военно оборудване. Трудно е да се предвиди как това би убедило Русия да се укроти в Сирия и тази идея също игнорира възможността как би реагирал Путин. Какъв е смисълът от предизвикване на сериозно изостряне на обстановката в Украйна, след като така няма да бъде решено нищо в Сирия?
И накрая, самото понятие „разоръжаване“ на руските военни възможности в Сирия чрез военни средства лежи някъде в спектъра между лудост и самоубийство. Русия почти сигурно ще отговори с удари по американските или натовски военни сили – вероятно в Източна Европа - така че освен ако Обама изведнъж не е закопнял да започне Трета световна война, президентът спокойно може да пренебрегне тази идея.
Нищо от казаното дотук не означава, че САЩ трябва да игнонират военната кампания на Путин в Сирия, но това потвърждава, че Обама е прав да реагира предпазливо. Въпреки това президентът може да предприеме някои стъпки, но те да не са просто от типа, който ще задоволи вашингтонския легион за ескалация.
Първо, Белият дом не трябва да действа все едно небето се срутва всеки път, когато Путин прави нещо, което САЩ не одобряват. Освен че подкрепя дългогодишния съюзник на Русия Башар Асад, сирийската кампания на Путин също му позволява да продължава да вади очите на Америка. Най-добрият начин да се отговори на това не е истерично, а спокойно. Русия не притежава нищо, приближаващо се до военната мощ на Съветския съюз, и да се преувеличава руската мощ е безполезно. Действително, ако Русия се въвлече по-дълбоко в сирийското тресавище - особено ако силите й започнат да дават жертви - Путин може да започне да се разкайва за сирийския си хазарт. За щастие, този тип отношение се вписва перфектно с образа на Обама на "спокоен играч", а в действителност по време на неотдавнашното пресконференция на президента, той отбеляза, че Путин е отишъл в Сирия "от слабост, а не поради сила." Би било хубаво да се види останалата част от Вашингтон да последва примера на Обама.
Второ, Обама трябва да гарантира, че Пентагонът продължава политиката си на намаляване риска от конфликт при руско-американските въздушни операции в Сирия. Един случаен сблъсък между американските и руските части може не само да предизвика непредвидими военни последствия, но също така би позволил на Путин да повиши с няколко градуса температурата на реториката си – което би паснало точно на желанието му да получи у дома подкрепа на агресивното противопоставяне на Съединените щати.
И накрая Обама трябва да удвои усилията си да намери решение, което да прекрати клането в Сирия. Една от полезните идеи е да бъде дублирана стратегията 5 +1 , която работеше толкова добре в преговорите на Иран. Тази стратегия ще изисква да бъдат взети под внимание интересите на всички заинтересовани страни в Сирия, включително и на иранците. Ще се наложи Обама да спре да поставя като предварително условие за успешни преговори оттеглянето на Асад, но това е цената, която си струва да платиш, ако ще бъде спряно клането. Сирия почти сигурно никога няма да се върне към статута си на унитарна държава със силен централизиран контрол над цялата си територия, но всички страни споделят обща страх от Ислямската държава и това трябва да послужи като обща отправна точка за сирийските преговори от формата 5+1.
Сирийският конфликт не предлага идеален изход за САЩ, но като действа предпазливо, Обама може да предотврати опасен военен сблъсък с Русия и, също така, да бъде избегнато превръщането на лошата ситуация в още по-лоша.
..............
Коментарът на Джош Коен е публикуван от агенция Ройтерс.
Вашингтон / САЩ