/Поглед.инфо/ През изминалите почивни дни в Сочи се състояха преговори между президента на Русия и министъра на отбраната на Саудитска Арабия по ситуацията в Сирия. В резултат на тази среща двете страни се споразумяха да си сътрудничат по линия на военните и спецслужбите, съобщиха от Министерство на външните работи на РФ. „Руски дневник“ обсъди с руски експерти перспективата на подобна сделка.
В Сочи се състояха преговори между руския президент Владимир Путин и министъра на отбраната на Саудитска Арабия принц Мухамад ибн Салман Ал-Сауд. Съдържанието на състоялите се на 11 октомври преговори стана известно на медиите от министъра на външните работа на Руската федерация Сергей Лавров. Според думите на министъра Русия и Саудитска Арабия са се договорили да активизират взаимодействието си по линия на военните и спецслужбите за борба с тероризма.
Той също така отбеляза, че Москва и Рияд имат общи цели. „Преди всичко това е недопускането на възможността в Сирия да възтържествува терористичният халифат“, каза министърът. Втората съвместна със „саудитските ни приятели“ цел е националното примирие в Сирия. „Обсъждахме практически стъпки, които могат да ни приближат към началото на такъв процес“, каза Лавров.
Като коментираше резултатите от срещата, саудитската страна между другото още веднъж подчерта, че смятат за цел на политическия диалог създаването на преходен режим в Сирия и отстраняването на сирийския президент Башар Асад от власт. Самите преговори бяха наречени „откровени“.
Една добра воля е недостатъчна
Наистина, по-подробно споделяне на „практическите стъпки“ не последва нито от руска, нито от саудитска страна. Според мнението на военния експерт и директор на Центъра за стратегически пазари Иван Коновалов „едва ли Саудитска Арабия, страната, която винаги се е изявявала с рязка критика по отношение на каквито и да е действия на Русия в региона, ще седне да споделя например някакви си данни от разузнаването“.
По всяка вероятност саудитите са били заставени да влязат в диалог с Русия от „явните успехи на коалицията, която оглавява Русия [Иран, Ирак и Сирия]“, обяснява експертът. Появата на Русия в Сирия рязко измени баланса на силите и „нито на САЩ, нито на Саудитска Арабия повече им е възможно да се правят, че нищо не се случва“ – смята Коновалов. Според неговото мнение Саудитска Арабия може да повлияе на поддържаните от нея групировки от така наричаната умерена опозиция и да ги накара да се обединят с правителството на Асад срещу „Ислямска държава“ (забранена в Русия организация).
„Ако действията им наистина тръгнат в тази посока, то това вероятно някак ще допринесе за по-скорошното развитие на борбата с ИД. Но само едната добра воля на Саудитска Арабия няма да е достатъчна, за да се повлияе сериозно върху изхода от конфликта. Твърде много външни участници има в тази война“ – резюмира Коновалов.
Изгодна размяна
Арабистът, професорът от Катедрата по съвременен Ориент към Факултета по история, политология и право на Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ) Григорий Косач отбелязва, че разминаванията между Русия и Саудитска Арабия са си останали същите. Той посочи, че саудитската страна настоява за пълно изпълнение на положенията от протокола „Женева-1“ (задължителна оставка на Асад, създаване на преходно ръководство, нова сирийска конституция), което тя за пореден път заяви, „но от резултатите на тази среща не следва – и това е важно – че Русия тясно свързва въздушните си удари по територията на Сирия с Женева-1“. „С други думи – Русия не поема задължения, свързани с тези положения“, казва Косач.
Но в създалата се ситуация на всички им е нужен компромис – смята арабистът, старши преподавател на Департамента по политически науки към Висшата школа по икономика Леонид Исаев – и тук е възможна изгодна размяна. Саудитите разбраха, че в дадения случай е по-разумно да се действа в съгласие с Руската федерация: могат да разкриват координати на подразделенията на ИД и по този начин да осигурят безопасността на тази част от сирийската опозиция, която те поддържат. На Русия също подобна координация е само от полза в борбата ѝ с тероризма – отбелязва арабистът: „Сега умерената опозиция е някакъв буфер между ИД и силите на Асад. Ако ние ги бомбардираме успешно, то само ще приближим ИД към подстъпите на правителствените войски“.