/Поглед.инфо/ В петък вечерта московско време Кремъл – и светът – бяха изумени да станат свидетели на това, което изглеждаше като началото на преврат срещу правителството на президента Владимир Путин. Човекът, който ръководеше метежа, Евгений Пригожин, има дълга история с Кремъл. Бивш ресторантьор, Пригожин в крайна сметка с помощта на държавни поръчки се изгради като олигарх. Но това, с което той е най-известен днес, е основаването на частната военна корпорация "Вагнер".
От създаването си в началото на 2010-те, той е видял действия по целия свят, най-вече в Африка и в Руско-украинската война, където изигра голяма роля в закърпването на дупки в понякога слабите руски линии.
През последните няколко месеца напрежението между Пригожин и Кремъл – въпреки че Пригожин доскоро внимаваше да критикува руския министър на отбраната Сергей Шойгу, а не самия Путин – се издигна, като заяви, че Шойгу целенасочено отказва боеприпаси на Вагнер.
В петък това напрежение достигна точка на кипене, когато Пригожин публикува видеоклип, за който твърди, че показва последиците от руска ракетна атака срещу лагер на Вагнер (въпреки че анализаторите са установили, че въз основа на видеоклипове от същия лагер от един ден преди това, нищо не е променено).
В рамките на двадесет и четири часа Пригожин и неговите сили продължават да се изтеглят от Украйна и достигат на 200 километра от Москва. Към момента на писане в събота вечерта, според новинарските репортажи и собствените съобщения на Пригожин в Telegram, президентът на Беларус Александър Лукашенко очевидно е договорил прекратяване на огъня и потенциално решение.
Пригожин твърди, че силите му ще се върнат в Украйна, въпреки че не е ясно какво е обещал Путин в замяна.
Какво наистина е накарало Пригожин да започне своя самопровъзгласил се „марш на справедливостта“ също е неясно. Въпреки че първоначално той твърдеше, че преследва само Шойгу и многократно говореше, че не е против Путин, стремежът му към Кремъл сякаш задържа тази възможност.
В края на краищата, всеки опит за убийство, узурпиране или друго отстраняване със сила на министъра на отбраната на Путин очевидно ще се разглежда като нападение срещу самия Путин.
Спекулациите, че всичко това е грандиозна игра в стил 4D шах от самия Путин за премахване на Шойгу, могат да бъдат отхвърлени. Копието на Пригожин прониква дълбоко в Русия, унижавайки руските въоръжени сили, които или не могат, или не желаят, по някаква причина, да стрелят по неговите войски (с изключение на няколко пилоти).
Ако Путин искаше да елиминира Шойгу, уволнението му щеше да бъде далеч по-лесно.
Но накъде отиват нещата оттук нататък, как този последен инцидент засяга бъдещето както на Русия, така и на Запада? Въпреки че почти всичко може да се случи, има само четири потенциални сценария.
Най-вероятните сценарии
Първият сценарий може да се нарече „примирието се запазва“. Тук Пригожин се връща на фронта, като вероятно държи някои войски в Ростов и подновява битката. Какво ще се случи с него в средносрочен и дългосрочен план обаче е отворено за някои спекулации, в очакване на допълнителни подробности.
По същия начин естеството на споразумението между Путин и Пригожин и какво включва то все още не е ясно. Може би Путин се съгласява да уволни Шойгу (което би било нещо като политическо земетресение, тъй като Шойгу е единственият човек, който е служил на висшите нива на правителството на Руската федерация от нейното основаване).
Какъвто и да е крайният изход обаче, Пригожин едва ли ще остане в Русия. Към този момент той елиминира множество цели на руските ВВС – вероятно убивайки пилотите – и унижи правителството на Путин на световната сцена. Един вид изгнание изглежда като вероятен резултат.
Вторият сценарий, „почистване“, предвижда прекъсване на примирието. Пригожин веднага или в близко бъдеще отново се разбунтува. Този път обаче той бива заловен или убит. След това руското правителство продължава да изтрива останалата част от Вагнер като полунезависима сила.
Доверието към Путин пак ще да пострада – в края на краищата частна военна компания, която той позволи да се появи, за малко да навлезе над 200 км в собствената му страна при опит за преврат, да се отдръпне и да атакува втори път – но той щеше да остане на власт, за сега. Войната на Русия в Украйна обаче ще бъде възпрепятствана, тъй като силите на Вагнер съставляват не малко количество войски там.
В зависимост от естеството и мащаба на прочистването, Русия ще бъде принудена да заеме или временна, или дори постоянна отбранителна позиция до края на конфликта. Нещо повече, дори и Пригожин да бъде убит, Путин вероятно няма да издържи още дълго на поста – това, че е създал условия за повтарящи се потенциални опити за преврат от частни военни сили, е твърде голямо петно в досието му. Той ще бъде тихомълком принуден да се пенсионира преди следващите президентски избори.
Третият и най-малко вероятен сценарий, „президентът Пригожин“, предвижда примирието да се разпадне – но тук руските въоръжени сили се топят като масло, докато Вагнер подновява настъплението си и щурмува Кремъл.
Това не е невъзможно; на откритата магистрала от Ростов до Воронеж Пригожин практически не среща съпротива. Той също така, по време на вече спряното си шествие, изглежда промени целите си (или поне публично се приближи до личните си): в отговор на обръщение на Путин, настояващо той да се оттегли, Пригожин каза, че онези, които са срещу Вагнер, „днес са тези които се събраха около мръсниците".
Тъй като е малко вероятно Пригожин да е отишъл с колата до Москва за строг разговор и ръкостискане, при този сценарий той превзема Кремъл и поставя себе си или политически представителен избран съюзник за нов президент на Русия.
Ако успее да направи това гладко – без сериозна съпротива от страна на въоръжените сили или разузнавателните служби, което е малко вероятно – това би било доста лошо за Украйна. От известно време Пригожин критикува Министерството на отбраната за воденето на войната – от отказа да се премине към военна икономика до нежеланието, според Пригожин, наистина да се бие агресивно.
Вагнеровецът също е значително по-идеологизиран от Путин; докато Путин даваше предимно криволичещи обръщения за това колко зловещ е Западът, Пригожин вероятно щеше да изложи „позитивна“ визия за Русия.
Един Пригожин начело, пряко или косвено, вероятно веднага ще постави страната на сериозна военна основа, вместо да приеме стратегията на Путин да държи войната възможно най-далече от населението.
Най-лошият сценарий
Но какво ще стане, ако Пригожин стигне до Москва, но не успее да си осигури властта? Може би Путин бяга в Санкт Петербург и се заклева да се бие, или може би вагнеровците и руските въоръжени сили започват да се бият сериозно в покрайнините на града?
Това развитие, четвъртият сценарий, може да се опише само като „Втора руска гражданска война“. Вероятно, подобно на Първата руска гражданска война, воюващите няма да останат ограничени до двустранен конфликт на правителството срещу бунтовниците.
Рамзан Кадиров, лидерът на руска Чечня, който досега беше верен на Путин, може да усети възможност наистина да създаде кралство за себе си. Някои елементи в Тартарстан или другаде, които са жадували за собствените си етнически конструирани държави, може да работят за независимост.
Китай, който е хвърлил око на сибирската вода от години, може - в името на сигурността на границата си - да се придвижи да поеме контрола върху някои стратегически части на Сибир.
Западът от своя страна ще трябва да обмисли как да продължи. Разпадането на Русия на гражданска война би било катастрофално, поради което мислители реалисти като Хенри Кисинджър призоваха Запада да избягва това.
Разделянето на единадесетте часови зони на Русия би отворило нова шахматна дъска на зараждащата се Студена война между Съединените щати и Китай, изостряйки напрежението и в крайна сметка вероятно вкарвайки Вашингтон в конфликти там.
Съединените щати също вероятно ще трябва да се навият на НАТО и европейските съюзници. Ще трябва да се отговори на въпроси, пред които Вашингтон никога не е трябвало да се изправя. В случай на гражданска война в Русия Украйна вероятно ще си върне цялата територия.
Но какво ще стане, ако иска да отиде по-далеч: трябва ли Вашингтон да спре ядосана Украйна да извърши собствена „специална военна операция“ в пробитите руски граници? Какво ще стане, ако Полша, виждайки рухването на руската власт, започне да гледа жадно към териториите източно от линията Кързън, които е загубила при Йосиф Сталин?
Освен това възниква въпросът за ядрените запаси на Русия. Русия, в края на краищата, притежава повече ядрени оръжия от всяка друга страна: какво ще стане, ако те попаднат в ръцете на някой от татарските националисти, вагнеровци, ислямски екстремисти или други военачалници, които биха могли да излязат от конфликта?
Предпазливостта е желателна
Към момента на писане събитията изглеждат по подразбиране към първия сценарий и най-малко дестабилизиращия сценарий. И все пак ситуацията на място е променлива – обявеното в момента изгнание на Пригожин в Беларус, сред всички други обещани отстъпки, зависи в голяма степен от това дали Путин ще удържи на думата си. Дали това е достатъчно за Пригожин, предстои да се разбере.
В крайна сметка, когато започнат преврати, мъглата на войната се засилва и е трудно да се види какво ще се случи. В случай на „Почистване“, сценарият, който иначе е най-благоприятен за Путин, неговият авторитет все още може да бъде толкова отслабен, че някой друг да опита нов преврат през идните месеци.
„Президентът Пригожин“ може да види Пригожин да контролира за кратко Русия, само за да бъде предизвикан от някой друг. А пълномащабната „Втора руска гражданска война“ създава въпроси, които са задавани само в кошмарите на западните стратегически плановици.
В края на краищата последната гражданска война в Русия създаде Съветския съюз. Няма причина да вярваме, че тази ще произведе нещо по-добро.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?