/Поглед.инфо/ Изминаха 31 години от знаменитите събития от 18-21 август, когато членовете на ГКЧП се опитаха да предотвратят подписването на Съюзния договор, който сложи край на историята на СССР като цялостно образувание. Писателят Александър Проханов разказа в интервю за дълбоките проблеми на ГКЧП, причините за краха на СССР, а също за съвременните реалности – перспективите пред Специалната военна операция в Украйна в контекста на Руската мечта.

Навършват се 31 години от ГКПЧ, чийто провал доведе до разпада на СССР. Може ли да се каже, че СССР връща обратно центростремителните процеси?

До разпадането на СССР доведе не провалът на ГКЧП, а специалната операция „Перестройка“. ГКЧП беше последният акорд от тази специална операция – затова и последва разпадът на Съветския съюз. А съвсем отделна, огромна интересна и важна тема е що е ГКЧП и как се формира, какви са тайните му, вътрешни пружини.

Що се отнася до СВО, то я наричам „руската контраатака“. Тя започна почти веднага след великото руско поражение от 1991 година, когато врагът не просто влезе в Източна Германия и я изяде, не просто погълна страните от Варшавския договор, не просто разгроми СССР и отчупи от него огромни територии. Тази специална операция започна, когато руските парашутисти в Югославия се завтекоха към Прищина и превзеха летището. Това показа, че Русия започва контраатака и продължава да контраатакува. След това беше победата по време на Втората Чеченска война, операцията по умиряването на побеснялата Грузия, освобождаването на Абхазия и Южна Осетия, мощната операция по възстановяване на разбития народно-промишлен комплекс на Русия. Разбира се, това е Крим, божественият и дивен Крим, това е въстанието в Донбас през 2014 година, което беше спряно за 8 години и чието продължение очаквахме. Разбира се, това е нашето скорошно „нахлуване“ в Украйна – също продължение на руската контраатака.

Тя може да се забави, да се спре, но тя е неуклонна, защото цели възстановяването на дълбоката, истинска същност на Руската империя на всичките и пространства и вертикални божествени висини.

Какви мотиви ръководи ГКЧП? Опит да се запази социалистическата идеология, голямата страна-империя, собствените позиции в системата?

Членовете на ГКЧП разбират (наистина – твърде късно), че „Перестройката“ е цял проект, насочен към разрушаването на всичките основи на съветската държава – и идеологическите, разрушавайки всички константи, които държат и движат държавата: герои, смисли, подвизи, форми на историята, а също икономически ред (със създаването на чудовищни икономически закони, които разрушават предприятията, законите за „свободна икономическа дейност“ за търговия със Запада).

В ГКЧП осъзнават, че става дума за планомерно разрушаване на държавата и с огромно закъснение решават да спрат това разрушаване. Макар и да не знаят, че списъците на ГКЧП са формирани от Горбачов и той внася там редица нови лица. Те не разбират, че вътре в ГКЧП е заложен механизмът на предателството. ГКЧП трябваше да арестува Елцин, да спре елцинизма и да се опита да стабилизира разпада. Вместо това ГКЧП не арестува Елцин – основната задача не беше решена.

За двата дни, докато Горбачов не беше в Москва, у ГКЧП се оказа пълната власт, възникна конституционен вакуум. По време на този вакуум пълномощията на Горбачов бяха предадени на Елцин и връщайки се в Москва, Горбачов не иска връщането на тези пълномощия. Елцин извършва своя държавен преврат. ГКЧП се ръководи от благи пожелания – стабилизация на разпадащата се огромна държава – но всъщност няма нужните инструменти, това действия по начало е обречено.

Тоест ГКЧП изобщо няма шанс за победа?

Ако ГКЧП беше удържало властта, нямаше да е сигурно, че щеше да спаси СССР. Защото в СССР няма тенденцията, която е в Китай – няма лидер-философ, метафизик като Дън Сяопин, способен, без да разбие системата, да ѝ даде нов живот и ново развитие. В СССР няма такъв човек. В ГКЧП мислят със стабилни категории, но те все пак са елементи на рушаща се, залязваща империя. Ветровете на историята не опъват платната им. Сред членовете на ГКЧП няма нито един човек, който дори и малко да прилича на Дън Сяопин, нито във военно, нито в икономическо отношение. Затова, дори победило, ГКЧП едва ли щеше да успее да сдържи парада на суверенитета и да спре верижната реакция на разложението на всички съветски структури.

Какво чувствахте в момента, когато по радиото и телевизията зачетоха официалния текст „Заявление на съветското ръководство“ и по-късно, когато се разбра, че ГКЧП губи?

Почти всичките му членове ми бяха познати, с много бях приятел – например с Олег Бакланов. Усещах, че в недрата на тази група хора, с които общувах, с които заедно пътувахме, обикаляхме в чужбина, имахме и важна и интересна обиколка на Нова Земя – че сред тези хора назрява такъв заговор, съюз на ГКЧП. Затова знаех, че това трябва да се случи. Случи се – изпитах огромно удовлетворение, ликуване, че най-накрая се сбъдват мечтите ми, че се получават всичките ми усилия, които бяха насочени към спирането на този разпад. Ликувах. Това бяха първите усещания от тяхното заявление.

Смъртта на бившия председател на КГБ Бакатин, на Шушкевич, на Бурбулис, заявленията на Горбачов, че Путин руши наследството му. Има ли някакъв символизъм във физическото заминаване на символите на „Перестройката“, на Беловежските споразумения?

Мисля, че в това няма символизъм, защото си отиват не просто хора, а цяла епоха. Практически всички, които се съпротивляват, си заминават – членовете на ГКЧП, моите приятели и познати, колеги по борба, много от тях в 90-те проклети години. Отиде си епоха. Към разрушителите на СССР, разбира се, нямам никакво съчувствие, но е символично друго: че Горбачов и до днес е жив. Това е странно. Той изживява времето си, своите съратници, надживява ни. Имам усещането, че е вечен, този същият „вечен евреин“, дарен с безсмъртие, за да види гърчещото се човечество и сам да се мъчи и гърчи. Горбачов продължава да съществува с печата си на чело и той е за нас не заплаха, а някакво противно напомняне, че живеем във времена, когато господстват сатанински сили.

Какъв ще бъде резултатът от СВО - нов СССР, империя, руската национална държава?

Не знам, историята ще покаже. Струва ми се, че в резултат на приключването на спецоперацията (или може би тя изобщо няма завърши) трябва да възникне ново пространство, в което да се появи нов елит. В недрата на новия елит трябва да има нова имперска идеология – идеологията на „Руската мечта“. В дълбините на тази нова дръзка идеология трябва да се създадат нови структури за управление на страната – нова икономика, нови форми на организация на производството, нова външна политика. По същество тази държава има неизбежно бъдеще, продължавайки руската контраатака. Тази контраатака е предназначена да се изправи срещу много повече сили, както вътрешни, така и външни.

Затова е безсмислено да се говори как ще се казва държавата. Ясно е, че това няма да е СССР, няма да е империята на Романови или Московското княжество. Струва ми се, че това ще бъде държава, в която ще има мощен проектен компонент, който беше силата на Съветския съюз, в държавата ще има поле за свободна дейност, както икономическа, така и философска. В този държава ще има структура, която нормализира и двете, така че да не се унищожават или поглъщат взаимно. И всичко това ще бъде пропито с руски значения, които аз наричам „Кодовете на руската мечта“.

В статията си „Трагедията на централизма“ от 1990 година вие предлагате алтернатива както на вграждането в световното общество, така и на сталинския скок в бъдещето с напрягане на общи усилия: „Бъдещата идея за развитие, бъдещата формула на нашето битие се крие в бъдещето, в още непорасналата гора на нашата изтребена култура. Само връщайки тази растителност на нашите идеи, давайки ѝ да се съедини в жив, трептящ свод, ние ще успеем чуем истинското слово на нашия живот. А преди това всичко ще бъде грешка. Конвулсия на парализиран от катастрофата ум“. Възможна ли е още тази алтернатива? Бихте ли нарекли именно това мечта?

Наричам го „Руска мечта“. Руската мечта е способността на руския народ, с цялата му хилядолетна история, с неговите различни формации (езичество, християнство, империя на Романови, болшевизъм и прочее), да възпроизвежда стремежите за добро, вечно, безсмъртно съществуване . Тоест Царството Небесно, проявленията на дълбокия руски народ, Вечната Русия: това е цялата същност на руската мечта. Именно тази мечта ни позволяваше всеки път след голямо руско историческо поражение да станем и да продължим пътя си, похода към Идеалната държава.

За мен днешната и утрешната Русия е възпроизвеждането на тази мечта на ново ниво, когато излизаме от поредната чудовищна черна дупка на историята, както през 1991 г. Руският възход ще бъде в такива форми на държавност, каквито все още не можем да си представим. Важно е тази държава да има идеологията на руската мечта. А това означава идеологията на руската победа.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com