/Поглед.инфо/ "Дойче веле" (Deutsche Welle, DW), федерална правителствена агенция на Германия, започва да излъчва в СССР през 1962 г. В съветско време късовълновият радиосигнал ту беше заглушаван, ту – не. След това, вече в руската ера, технически остарялото излъчване приключи, заменено от интернет и сателит. Днес, почти по съвпадение с 60-годишнината на федералната институция, ръководителят на московското бюро на Дойче веле Юрий Решето получи официално заповед от руското външно министерство да закрие бюрото до 09:00 часа в петък и да върне акредитацията на служителите.

Изглежда, че решимостта на акредитиращата страна беше пълна изненада за немските (предимно всъщност руските) служители на DW. „Руските власти няма да посмеят да ни затворят. Въпреки че на 2 февруари, сряда, руското външно министерство публикува съобщения за медиите, които сякаш не оставят място за илюзии. Там се казва, че в отговор на забраната в Германия на телевизионния канал RT DE, руската страна обяви:

а) закриване на офиса на DW;

б) прекратяване на акредитацията на всички служители на бюрото DW;

в) прекратяване на сателитно и друго излъчване на DW на територията на Русия ;

г) иницииране на разглеждане на въпроса за признаване на DW за чуждестранна медия, действаща като чужд агент;

д) стартиране на процеса на формиране на списък, непредназначен за публикуване, на представители на държавни и обществени структури на ФРГ, участващи в ограничаването на излъчването на RT DE, на които ще бъде забранено да влизат на територията на Русия.

Това не може да се нарече коварна атака. На 18 януари тази година, по време на посещението на министъра на външните работи на Федерална република Германия Аналена Бербок в Москва , на площад „Смоленская“ й беше съобщено, че нещата вървят към огледални мерки - щом вие - RT DE, и ние - DW. Бяха дадени две седмици за отказ от действията срещу RT, след което обещанието беше изпълнено.

Възможно е фрау Бербок да е сметнала предупреждението на Сергей Викторович Лавров за поредното 257-то китайско последно предупреждение. „Москва изразява загриженост и дори недоволство от закриването на RT DE – нищо, тя така изразява загриженост по различни поводи, но няма да отиде по-далеч от празните думи, няма за какво да й се придава значение“.

Но вчера се оказа, че речите не са празни. Най-общо казано, изкуството на дипломата е да оцени сериозността на изразената от партньора загриженост и неговата готовност за решителни действия. Защото едно е да проявяваш непоклатима, но съзнателна решимост на фона на ясни предупреждения, а съвсем друго - да прецениш погрешно степента на загриженост на събеседника. Чиято позиция е ясна „Тук на вас да не ви е там“. В последния случай вече може да се говори за наличие на непълно служебно съответствие.

И тук въпросът не е дали партньорите харесват това затягане на руската политика или не. Може би са изключително нещастни. Но поне от година се случва това затягане. Миналия януари и Алексей Анатолиевич Навални също вярваше, че „те няма да се осмелят“ и затова, заедно със своите поддръжници той беше изключително разочарован, когато „се осмелиха“ да спазват нормите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Може да предположим, че сега става дума не за писаните норми, а за нормите „на основата на реципрочността“. Реципрочността в международните отношения (понякога се нарича и законът на талиона, „око за око, зъб за зъб“) е много старо правило. И ако нямате сили, да нараните както ви се иска партньора си (например като му затворите устата), винаги трябва да помните, че у партньора също може да се намерят запушалки.

Разбира се, има и класическо простодушие от типа на това от анекдота: "А нас пък защо?" Когато главният изпълнителен директор на DW хер Лимбур смята, че „мерките, предприети от руските власти по никакъв начин не са разбираеми и представляват прекомерна реакция“ (въпреки че дори реакцията да е прекомерна, тя не може да е неразбираема, най-малкото защото е ре-акция, контрадействие).

Германският съюз на журналистите (DJV) призовава германското правителство да „изрази силен протест срещу този акт на цензура“ (а къде ви е силния протест срещу акта на цензура срещу RT DE?), то тези гръмки изявления показват пълно незнание как действат дипломатическите служби в случай на огледални мерки.

Дипломатическите обичаи не са измислени от глупаци и ако днешните журналисти и политици дори не са чували за тези обичаи, то би било добре да следват завета на вожда на световния пролетариат „Да се учим, да се учим и пак да се учим“.

Превод: ЕС