/Поглед.инфо/ Срещнахме се с Даша Дугина преди около три седмици. Говорихме много. Обсъждахме бъдещето и изобщо не говореха за война. Тогава си помислих, че Даша е човек от Новото време, който със собствения си живот опипва очертанията на бъдещето, опирайки се на гените, а и по съдба на волята на яростния си баща.
Случва се един народ да бъде обсебен от смъртта. Като инките с техните масови човешки жертвоприношения и кървави войни в името на пленници, за да ги пожертват, като германците преди три четвърти век с техните лагери на смъртта и машини за масова война, като финикийците с тяхното убийство на собствените им деца. Украинците пеят: „Още не е умряла“, но са обсебени от смъртта. Тъй като са буквално ние, те не могат да умрат без нас, те искат ние да умрем. Всички умряха. Те убиват жени, защото бъдещето, съсредоточено в неродените деца, умира с жената.
Когато бях в Донецк за първи път през 2016 г., бях шокиран от контраста: в центъра се вихреше парти, момичета с къси поли, шампанско в чаши с тънко столче, ди-джей, лека музика, а на няколко спирки - леден вятър в руините на летището, посиняло желязо и ръжда, цигари в пръсти, смачкани от работа. Този контраст изглеждаше невъзможен, непоносим, грешен. И когато се върнах в Москва, разбрах, че хората са устроени по този начин. Така настроен - да не забелязваш ужаса, да живееш както преди. Не можех да се отърва от чувството, че артилерия удря Московския държавен университет, където учех, че има минохвъргачна батарея до фонтана близо до театър “Наталия Сац” и че снайперист действа от единадесетия етаж на Първи хуманитарен център, че библиотеката гори... и в същото време хората бяха при патриарха и молеха бармана да усили музиката, за да заглуши канонадата, хората пиеха кафе, обсъждаха правата на малцинствата и предаванията по телевизията. Невъзможно ли е? Но аз вече съм го виждал. Танкове караха по Ленински проспект. Белият дом беше в пламъци. Трупове се валяха в Останкино.
В центъра на Русия убиха рускиня, защото е рускиня. За това, че беше умна, фина, талантлива, за това, че успя да роди и отгледа красиви и умни руски деца.
Какво друго ви трябва. Линията вече стана ли червена, или все още е розова?
Сега не можем да имаме мир с Украйна, както не може да има помирение на човек с неговата гангрена. Всеки, който сега говори за помирение с Украйна, е враг. Времето за говорене отмина (имахме 30 години и говорихме достатъчно), дойде време да излекуваме болестта с ръцете на воините. Трябват ни Писаро, Жуков, Сципион.
Всички пацифисти и трансукраинци отсега нататък трябва да се считат за съучастници в това убийство и всички други убийства на руснаци.
Присмиващите се над лъката на бащата, видял гибелта на собствената си дъщеря, с този си присмех доброволно се отказват от статута си на човешки същества.
Човешките и божествените закони повече не се отнасят до тези, които горят хората живи, взривяват жени, разпръскват мини-”венчелистчета”, удрят с “Град” спящите жилищни комплекси.
Нямаме избор: или ще ударим с “Искандер” по “Банкова” в Киев, или ще ударят с ХИМАРС по “Тверска” в Москва.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com