/Поглед.инфо/ С огромни усилия Европейският съюз все пак издърпа шестия пакет от санкции срещу Русия, който предполага забрана за износ на петрол. Но в крайна сметка различните членове на ЕС договориха толкова много отстъпки за себе си, че шестият пакет прилича на сито и вреди на самия ЕС повече, отколкото на Русия. За какви отстъпки говорим и кои са „щастливците“?

52 дни. Точно толкова време измина от въвеждането на петия пакет от санкции срещу Русия и приемането на решение за шестия. 52 дни скандали, гръмки изявления и почти директно изнудване на Европейския съюз – но не от Украйна и дори не от Русия.

Скандали се разиграха в най-благородното семейство на Европейския съюз, което не можа да се споразумее за условията на санкциите. Редица държави бяха или против редица мерки, или за, но с големи резерви.

Най-накрая до вечерта на 30 май скандалите сякаш приключиха и ЕС най-накрая успя да се споразумее относно съдържанието на шестия пакет.

Руският става унгарски

„Мога да потвърдя, че законовият текст вече се редактира, това е въпрос на часове“, каза ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Списъкът с ограничения включва прекъсване на връзката на три руски банки от СУИФТ, включително „Сбербанк“, забрана за излъчване на три руски телевизионни канала в ЕС, както и попълване на списъка с лица, срещу които са наложени лични санкции (според Френският президент Еманюел Макрон, там са се появили още 80 бизнесмени).

Перлата на шестия пакет трябваше да бъде петролното ембарго. „Споразумение за забрана на износа на руски петрол за ЕС. Той покрива повече от две трети от вноса на петрол в Русия, прекъсвайки огромен източник на финансиране за нейната военна машина. Това е максимален натиск върху Русия да сложи край на войната“, очакваше Мишел. На изхода обаче перлата се оказала със сериозен унгарско-чешки недостатък. А заглавието в „Уолстрийт Джърнъл“ е „По-скоро лай, отколкото ухапване“.

Факт е, че санкциите бяха приети с изключения. Най-шумен от тях беше случаят с Унгария, за която ще продължат доставките по тръбопровода "Дружба". „Унгария беше изключена от петролното ембарго. Унгарските семейства могат да спят спокойно“, написа премиерът Виктор Орбан.

Унгарската икономика зависи до голяма степен от руския внос на енергия, благосъстоянието на населението зависи от икономиката, а силата на премиера Орбан (който има много трудни отношения с Европейския съюз) зависи от благосъстоянието на населението. Следователно, противно на всички обвинения, в противопоставянето си на ембаргото Орбан не защитава Русия, а себе си. Затова и принуди Европейския съюз да се откаже от ембаргото.

Изглежда, че едно изключение не променя нищо - единственият проблем е, че има повече от едно изключение. Явно и семейства от Словакия, Чехия и България могат да „спят добре“. Всички тези страни, също като Унгария, зависят от руския петрол. И от гледна точка на логистиката на доставките, и от гледна точка на спецификата на петролните рафинерии на техните територии.

Според българския премиер Кирил Петков държавната рафинерия работи с руски петрол „Урал“ и просто не може веднага да премине към други видове. Изключението "ще ни даде възможност да се справим с нашата рафинерия и да избегнем покачването на цените поради промяна в класа на петрола", каза премиерът.

Отново изглежда, че нищо критично не се е случило. Унгария, Словакия и Чешката република без излаз на море получават петрола си през тръбопровода "Дружба" и представляват само 10% от вноса на петрол, временно освободен от ембаргото.

Проблемът обаче е, че и други страни получават петрол по този тръбопровод. „Петролът премина през Чехия и Словакия до Германия и Австрия. През Унгария – към страните от бивша Югославия”, обяснява Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет.

Като цяло тръбопроводът представлява около една трета от целия износ на руски петрол за ЕС. И е възможно след влизането в сила на ембаргото износът да продължи – само че този петрол вече няма да е номинално руски, а унгарски или словашки. С всички произтичащи от това последици за националния бюджет на тези държави.

Отгризване по ъглите

Изключенията не приключват с петрола - други страни успяха да договорят за себе си облекчения по други точки на санкциите.

Така например гръцките собственици на кораби успяха отменят включването в санкциите на клауза, забраняваща на кораби под флага на държави-членки на ЕС да транспортират руски петрол до трети страни.

„Няма, подчертавам това, санкции, свързани с гръцкото корабоплаване по отношение на транспортирането на петрол от Русия до трети страни“, каза гръцкият премиер Кирякос Мицотакис. „Сега всеки може да реши сам и може би ще трябва да се съгласи със съвестта си относно готовността в този момент да участва в този вид превоз на стоки от Русия“, допълни той.

Дори Кипър успя да каже своята тежка дума. По искане на властите на острова забраната за руснаци да купуват имоти в страни-членки на ЕС беше премахната от пакета от санкции. Очевидно същото искане е било изразено от България и редица други държави, където представители на руската средна класа предпочитат да купуват недвижими имоти, от които, разбира се, зависи местната икономика.

Всъщност Европа получи повече проблеми, отколкото ползи от приемането на шестия пакет от санкции. От една страна беше нанесен сериозен имиджов удар на концепцията за европейско единство. Оказа се, че редица държави-членки на ЕС (дори тези, които не харесват много Русия, като Чехия) няма да хвърлят икономиките си на олтара на подкрепата на Украйна. Освен това желанието на ЕС да направи отстъпки на Унгария, Чехия, Гърция, Кипър и др. насърчава други, по-малко решителни държави да поемат по пътя на съпротивата.

От друга страна става все по-ясно, че санкциите (за които ЕС прави такива жертви) не постигат целта си. Владимир Путин не е принуден да „сключи мир с Украйна при справедливи условия и да изтегли войските“, както германският канцлер Олаф Шолц описа тази цел.

„За съжаление, санкциите не работят. Нито рублата е паднала, нито Русия го е усетила финансово“, казва хърватският президент Зоран Миланович. „Европейските граждани ще платят цената за това, а Владимир Путин само ще се усмихне със задоволство.

Ето защо редица европейски политици вече се противопоставят на повторението на срама – тоест да се започне обсъждането на седмия пакет от санкции.

„Мисля, че шестият пакет е голяма стъпка напред и мисля, че трябва да спрем сега. Необходимо е този пакет да се приведе в действие и да се разгледат последствията от него“, казва белгийският премиер Александър де Кро.

И дори най-суровите критици на Русия казват, че не си струва да се очаква газово ембарго, следващата стъпка в ескалацията на санкциите. „Мисля, че газът трябва да бъде в седмия пакет, но аз съм реалист, не мисля, че ще бъде там“, каза естонският премиер Кая Калас.

Тогава какво ще има там? Нови лични санкции? Нови ограничения за руските банки? Очевидно това е всичко, за което европейските държави ще могат да се споразумеят през следващите 52 дни.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо, ПогледТВ и Telegram, споделяйте интересните статии с приятели и в групитe, за да преодолеем ограниченията, които Фейсбук ни налага заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?