/Поглед.инфо/ Не трябва да завиждаме на руското външно министерство и руският дипломатически корпус. Сега им е изключително трудно и те правят всичко възможно, за да защитят интересите на страната в този сложен момент. Изглежда обаче, че понякога външнополитическият отдел може да действа по-остро и по-решително.

Наскоро пет държави едновременно дадоха основание да се каже, че възможностите за спокоен разговор между Русия и тях, който е присъщ на дипломатите, са изчерпани. И този списък се отваря от Литва, първата в ЕС и НАТО, която реши да понижи нивото на дипломатическите отношения с Русия от посланик до временно поверен. Освен това литовците направиха това не за един ден, а месец шумно обявиха действието си. И в навечерието на тази стъпка местният Сейм прие резолюция, обявяваща Русия за „терористична държава“.

Всъщност би отнело много време да се изброят грубите антируски изцепки на Литва. Тук и борбата с паметниците от съветската епоха, и действителното спиране на транзита на товари между Калининградска област и останалата част на Русия, и въоръжаването на Украйна, и постоянните срещи на руската несистемна опозиция във Вилнюс. Всъщност Русия отдавна няма отношения с Литва и посланикът просто няма какво да прави там. Русия вече няколко пъти имаше причини да понижи нивото на дипломатическите отношения. И е малко жалко, че балтийците бяха първите, които направиха тази стъпка.

Втората в този списък е Латвия. Най-новата причина е решението на Сейма, което дава зелена светлина за събарянето на паметника на войниците-освободители в Рига и унищожаването на всички останали подобни паметници. Строго погледнато, процесът на демонтаж беше стартиран преди решението на латвийските депутати. И тук руският жител (и политолог също) има логичен въпрос. Наистина ли е възможно да се ограничим само с гневни излияния срещу властите на страната, извършила такова оскверняване на паметта на загиналите?

Всъщност, Латвия, подобно на южната ѝ съседка, също даде безброй причини за понижаване на нивото на дипломатическите отношения до временно поверен. Това може да стане за 16 март, когато в Рига се провежда традиционният марш на ветераните от латвийските СС дивизии и техните млади последователи. Разбира се, прессекретарят на МВнР съвсем основателно нарече латвийските власти „върколаци“. Въпросът е да се отговори на такива „върколаци“ не само с груби думи, но и с решителни дела.

Най-голямата страна, която даде повод за ответен шамар, е Полша. Наскоро руският посланик във Варшава Сергей Андреев се превърна в истински герой, достоен за държавна награда, а поведението му по време на атаката срещу него на 9 май изглеждаше просто образцово. Самото това действие напълно надхвърли всички граници на дипломатическото благоприличие. Както и че през април поляците изгониха 45 руски дипломати, а също и, в нарушение на всички възможни дипломатически правила, отнеха сграда, принадлежаща на руското посолство.

Само през последния месец Полша даде повод да се говори за нея поне два пъти седмично. Ту местните военни ще призоват за атака срещу Калининград. Те не само ще изпратят оръжие в Украйна, но и ще организират демонстративни военни учения по източната си граница. След това на живо ще организират излъчване на събарянето на паметници на съветските войници, освободили страната. А не може да се преброи колко пъти полските лидери са наричали Русия „враг” и „екзистенциална заплаха”.

Като цяло няма междудържавни отношения между Русия и Полша от 2014 г. Или най-много от 2016 г., когато полските власти спряха опростения граничен трафик с Калининградска област. Следователно възниква легитимен въпрос: достойна ли е Полша за дипломат от това ниво, работещ на нейна територия? Може би трябвада изпратим Андреев в Бразилия? Изглежда, че там е по-нужен, а освен това говори много добре португалски. А за поляците е достатъчен временно поверен.

Още през 2021 г. подобен проблем възникна с Чехия. След миналогодишния скандал руската дипломатическа мисия в Прага беше почти празна – също като чешката в Москва. Руско-чешките междудържавни отношения всъщност престанаха да съществуват миналата пролет. А след като сегашното правителство дойде на власт, шансовете за тяхното възстановяване изчезнаха напълно. Не само това – сега президентът Милош Земан се съгласи да изпрати над 100 чешки войници за участие във военните действия в Украйна.

Въпреки че средно чешкото общество не е толкова враждебно към Русия, колкото балтийското или полското, това не се отразява в отношенията напоследък. Чехите направиха достатъчно, за да намалят нивото на руското представителство. И ако погледнете от чисто техническа гледна точка, със седем дипломатипосланикът в Прага просто не може да извършва дейност. А дори е възможно руският посланик в Словакия да работи и на непълно работно време като представител в Чехия.

Петата страна, която даде основание за преразглеждане на отношенията с нея, е Хърватия. Едно от последните се оказа „десантът“ на местни наемници в Украйна. На всичкото отгоре през април хърватите извършиха масово експулсиране на руски дипломати. В резултат на това в Загреб останаха само посланикът и обслужващият персонал. Просто не остана друг дипломат в балканската държава. Може ли един посланик да работи в такива условия? Има ли нужда изобщо от него? Изглежда, че достатъчно временно поверен.

И петте държави са пример за това, че „голямата” дипломация в петте бивши социалистически страни вече е безсилна. Никой не иска да слуша тихия и спокоен глас на руските посланици там и това се хвърля силно в очите на руската общественост. И въпреки че драстичните стъпки и действия на Министерството на външните работи не са присъщи по природа, в случая с Литва, Латвия, Полша, Чехия и Хърватия те ще бъдат най-оправдани. А за текущите дела ще са достатъчни временно поверен на делата и трима до десет помощници (в зависимост от размера на страната).

Само решителни, демонстративни стъпки ще дадат да се разбере, че е невъзможно да се говори с нашата страна с такъв тон, какъвто си позволяват поляци, чехи или литовци.

Превод: В. Сергеев