/Поглед.инфо/ Истинската цивилизация идва тук през 18 век с Русия

Новоросия... Земя с богата история и трудна съдба. Изобилно надарена с природни ресурси, плодородни почви, красиви пейзажи. Измивана от две морета. Регион не толкова отдавна разполагащ с огромен индустриален потенциал. Обитаван от трудолюбиви и свободолюбиви хора...

Дълго време тази територия се нарича Великата степ. В Русия векове наред го наричали Дивото поле. Това беше тя. Тази земя е виждала много племена и народи през дългия период на своето съществуване. Някои само минаха през обширната територия, без да оставят никакви или почти никакви следи. Други, разположили лагерите си тук, се заселват за дълго време. Някои народи се опитаха да се закрепят в този регион още по-здраво, построиха (по правило на морския бряг) градове и крепости и се занимаваха със земеделие.

Така направиха например древногръцките колонисти, древните римски заселници. Руските князе също издигат своите укрепени точки на тези места (от онази древна Рус, наречена по-късно от историците Киевска). По-късно князете от Великото херцогство Литва направиха същото.

И все пак, рано или късно Великата степ надделя. Градовете и крепостите паднаха, рухнаха. Населението им е изтребено или прогонено. И само номадите, сменящи се един друг, изглежда остават вечни собственици на тези земи.

Истинската цивилизация идва тук през XVIII век заедно с Русия. Дойде по някакъв начин принудително. Просто не можеше да не дойде. Номадите (по това време татари) представляваха постоянна заплаха за руските земи. Те редовно нахлуваха в руските граници, плячкосваха и опустошаваха градове и села, пленяваха жителите в неволя, след което ги продаваха на пазарите за роби.

Докато Рус (Русия) беше слаба, тя трябваше да се примири с това. Руската държава обаче постепенно се разраства и засилва. От управлението на Петър I и неговите непосредствени наследници започва системна офанзива срещу татарите. Не винаги (особено в началния етап) това настъпление се развива успешно, но до края на 18 -ти век земите на бъдещата Новоросия са основно част от Руската империя.

Всъщност тогава те станаха Новоросия. Завладени от руски оръжия, тези нови руски владения бяха енергично населени от руски хора. Понякога царските велможи, получили имения тук, прехвърляли тук своите крепостни селяни от именията си от "старата" Русия. И по-често районът е бил обитаван от свободни заселници или избягали крепостни селяни, които овладяват свободните територии.

Руските власти основават много градове тук - Екатеринослав (сега Днепропетровск), Елисаветград (в Украинската ССР - Кировоград, а сега - Кропивницки), Херсон, Николаев, Одеса ...

В последния от тези градове, който за сравнително кратко време се превръща в едно от най-големите селища на Руската империя (по-голямо дори от древната руска столица Киев!), през 1865 г. е основан първият университет в Новоросия. Той беше наречен Новоросийски. И той запази това име до революцията от 1917 г., което, между другото, заблуждава някои не особено грамотни съвременни руски автори, които смятат, че тъй като университетът се е наричал Новоросийски, той е съществувал в Новоросийск.

Междувременно това висше учебно заведение е кръстено не на града, а на името на региона, където се намира университетът. И когато през 2014 г. украинската пропаганда започна да твърди, че „Новоросия е измислена от Путин“, може просто да се припомни старото име на Одеския университет като опровержение на това твърдение (въпреки че, разбира се, това не убеждава украинските пропагандисти - тях фактите не ги интересуват).

С една дума, Новоросия процъфтява.

Що се отнася до етническия му състав, тук преобладава руското население. Потокът от имигранти идва от по-близката Малоросия и от по-далечната Великоросия. В количествено отношение имаше повече малороси, но това нямаше значение за етническата картина на региона. Защото и малорусите, и великорусите бяха руснаци, един народ и вероятно дори в кошмарите си не можеха да си представят, че може да бъде някак различно. Освен тях по тези места се заселват германци, гърци, сърби, българи, арменци, евреи...

Според административното деление на имперска Русия тук са разположени провинциите Херсон, Таврида, Екатеринослав, които формират основата на Новоросия. По краищата - Бесарабската провинция и Област Донска армия (по едно време в региона беше включена и провинция Ставропол). Те също понякога се считат за Новоросия. Малоросите преобладават в Херсонска губерния (с изключение на Одеса, където живеят много великороси и евреи, както и в източните области на провинцията, където според тогавашните справочници също има повече великороси). А в провинция Екатеринослав доста значително мнозинство от населението е било малороско, с изключение на самия Екатеринослав, едноименния окръг и окръзите Бахмут, Мариупол и Луганск - места на компактно пребиваване на великорусите. В провинция Таврида на места надделяват великоросите, на други – малоросите, а има и много татари.

Въпреки това, както вече споменахме, нищо от това нямаше голямо значение. Малорусите и великорусите бяха руснаци по националност, съответно Новоросия (както, между другото, Малоросия) беше руска земя.

Като се има предвид последните събития, си струва да се обърне внимание на това. Както и факта, че още в средата на 19 век тогавашното украинофилско движение дори не е предявявало претенции за Новоросия. Пантелеймон Кулиш, безспорният лидер на това движение, в края на 1850-те и 1860-те години в своите писания изобщо не смята тази територия за украинска и отбелязва, че Украйна няма излаз на море.

Тази „неукраинскост“ е напълно потвърдена след Февруарската революция от 1917 г. Централната Рада, съсдадена със своеволно решение на Временното правителство като регионална власт в Малоруските губернии - Киев, Волин, Подолск, Полтава и Чернигов (без четирите северни окръга на последния), желае да разшири правомощията си и на Новоросийските провинции. Дори министрите на Керенски, които всъщност малко се интересуваха от интересите на руския народ, бяха изненадани от такава наглост. И в отговор те обещаха да дадат на Централната Рада всички територии, чиито органи на местното самоуправление, избрани от жителите на вече новите, следреволюционни свободни, общи и равни избори, изразят съгласието си с това.

Ръководителите на Радата веднага укротиха апетитите си. Те добре знаеха, че ако започнат да се интересуват от истинската воля на населението, ще останат не само без Новоросия, но и без Малоросия.

Вярно е, че след свалянето на Временното правителство от болшевиките, Централната Рада все пак обяви, че е включила в новосъздадената Украинска народна република (УНР) и територията на Новоросия, но не може да установи контрол над нея. Новоросия става част от украинската държава малко по-късно, през 1918 г., при хетман Павло Скоропадски. Заслугата в това обаче не е на хетмана, а на австро-германските войски, които окупираха цялата територия на хетманската „държава”.

И интересното е, че австрийските окупационни власти (повечето от земите на Новоросийск бяха част от австрийската окупационна зона) признаха, че никаква Украйна тук няма, населението в по-голямата си част не се смята за украинци и не призна украинския език като техен майчин език.

С напускането на нашествениците в края на същата 1918 г. украинските власти също се разпадат тук. И колкото и да се опитваха петлюровците, които свалиха хетман Скоропадски, да превземат Новоросия, не успяха.

Но болшевиките се справиха с тази задача. Те включиха Новоросия в Украинската ССР, без да питат мнението на нейните жители. Тук извършихме насилствена украинизация. Честно казано, трябва да се отбележи, че мерките за украинизация тук бяха малко по-меки, отколкото например в бившата Малоросия. Живеейки в Новоросийска област (сега обявена за Югоизточна Украйна), потомците на малкоросите в крайна сметка приеха името „украинци“ в паспортите си. Но в по-голямата си част те не са престанали да бъдат руски по същество. И като правило остават рускоезични.

Малко се е променило в това онтошение през постсъветския период. Украинизацията тук беше бавна, с голямо скърцане. Жителите, независимо от етническия си произход, възприемат руската култура като свой роден език, а руския език като свой роден език. Те симпатизираха на Русия и едва ли мислеха, че войната с нея е възможна.

В това вярване те са живели до 24 февруари 2022 г.

Това, което се случи след това, е тема за друга дискусия. Разговорът не е лесен, като и съдбата на този регион. Далеч не всички в Новоросия и извън нея са готови за този разговор. Явно времето още не е дошло.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?