/Поглед.инфо/ Въпреки религиозните и календарни различия - православието в Русия, католицизма на Запад и още повече протестантството - Коледа на запад се празнува по григорианския календар, в Русия по юлианския - има повече прилики, отколкото разлики в празничния бит.
На Запад обществено-политическият живот - поне така беше преди - замира на 24 декември, на Бъдни вечер, а празниците продължиха до Богоявление, до 6 януари. Дори в днешния новговор Коледа се нарича „периода на почивката“. Прогресивизмът си е прогресивизъм, но ваканцията е по график. Въпреки че, ако сега Коледа не е Коледа, а неясно какво точно, не е ли по-добре да работят, тъй като след временни отстъпки на старата идеология, това беше направено в СССР.
Освен това религиозният компонент на празника (от който сега толкова се страхуват в Европейската комисия и други подобни институции), тоест Младенецът Христос, Дева Мария, влъхвите, не винаги е преобладавал дори в старите времена .
В книгата “Посмъртните записки на клуб “Пикуик”, приятелят на г-н Пикуик, благородникът от стария свят г-н Уърдъл, който въплъщава стара весела Англия, празнува Коледа с децата и семейството си, пее песен, в която Коледа изглежда по-скоро като природен дух, по линията на Дядо Коледа:
“Да разтровим двери, да приемем Рождеството
Дядото напълно да го оглушим,
Докато има вино, да го черпим
И приятелите да се сбогуват с него.
Отново пия, и песента е звънка,
Нека се тресат и дом, и земя,
Тази нощ славя аз старика,
Крал на четирите годишни времена!”
Явно мракобесието и обидното тук е ясно само на новите хора, които сами са странен продукт на днешното време.
Склонността към забавление и безделие също намира място в в Русия, а във връзка с календарното изоставане периодът на отдих се оказва дори още по-дълъг - от Григорианския Бъдни вечер до Юлианското Богоявление.
Но през 2022 г. нещата изобщо не са толкова безгрижни. Украинската кампания и световната криза поставят всички пред въпрос: ще бъде ли Коледа също толкова забавна и изобщо ще има ли коледни забавления? По време на предишните световни кризи имаше толкова много кръв, пот и сълзи, че забавлението беше много малко и във всеки случай беше много краткотрайно. Освен това това се отнасяше и за войниците на фронта, където като цяло има малко забавление, и за фронтоваците, и за висшите политици. Една беда и една съдба.
Това, което изглежда със сигурност няма да се случи, е новогодишното примирие. Времената на Първата световна война, когато войниците на воюващите сили се побратимяват и дори играят футбол на фронтовата линия, едва ли ще се повторят сега в наши дни. Не става дума само, че Киев предварително обяви (въпреки че никой не го е предлагал), че няма да има празнично примирие, но и че отношението към врага днес е по-лошо, отколкото на фронтовете на Първата и дори на Втората световна война. Празничното побратимяване (или поне мълчаливото примирие) предполага някакво минимално ниво на доверие в другата страна. Тъй като украинската тактика се състои в пълно нарушаване на явните и негласни обичаи на войната, нивото на доверие към врага е не само нулево, но и отрицателно. Следователно организирането на празнично примирие е принципно невъзможно.
Но какво ще стане с политиците, които навремето бяха изключително нетърпеливи за коледните и новогодишни празници? На 24 декември и те, и ние станахме свидетели на масово изселване на елита към планините и моретата. Политическите журналисти помнят това много добре - нямаше за какво да пишат, а и те бяха изпратени в отпуск. На запад се връщаха към до 6 януари, при нас оставаха почивка до старата Нова година.
Тази година прелетните ни птици най-вероятно ще бъдат принудени да си стоят вкъщи и дори да ходят на работа. Военно време, празници не се допускат. Но какво да кажем за техните западни колеги?
Най-общо казано, ефективността на тяхната дейност е такава, че няма особена необходимост от официалното им присъствие. Въпреки че така и не се върнаха от почивка. Да речем, че точно на 26 декември ще започнат да съставят 10-ия пакет от санкции срещу Русия, върховният представител Борел ще каже още някоя глупост, Макрон пак ще иска да говори с Путин по телефона, балтийските шпроти пак ще показват готовността си да завладеят Русия. Интересно ли изобщо това на някого? Руснаците вият ли от болка? Разбира се, би било по-добре всички тези защитници на реда, основан на правила, да си починат, гледайки лилавото слънце да потъва в лазурното море. Защото няма никаква рационалност в действията им. Единствено ИБД - имитация на бурна дейност.
Но, от друга страна, как без ИБД? Членовете на ЕС, както и служителите на Държавния департамент, сега са принудени да се показват 365 дни в годината и 25 часа на ден. "Няма да ни бъде - и всичко ще се разпадне, тоталитаризмът ще победи."
Затова няма весела Коледа, а вечна битка, мечти единствено. Връщане назад няма.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com