/Поглед.инфо/ Русия показа своята уязвимост – както пред целия свят, така и пред себе си

Русия бързо се приближи до самия ръб на пропастта и не по-малко бързо се отдалечи от нея. Благодарим, много благодарим, Александър Лукашенко! Благодарение на неговото посредничество беше избегнат най-ужасният сценарий на развитието на събитията - с въоръжен вътрешен конфликт, пълно разцепление на силовите структури и боеве по улиците на градовете, включително в Москва.

Но "горчивата утайка" от тези два дни през юни (или по-скоро един с опашка от няколко часа) все още остана - и то каква! Русия и нейната политическа система показаха своята уязвимост – за радост на враговете и за учудване на приятели и цяла група неутрални страни.

Вероятно има много причини за случилото се, както винаги се получава. Но ето най-важното и най-очевидното от тях. Висшата власт в страната забрави за принципната несъвместимост на буквите "Ч" и "В", понятията "частно" и "военно". Монополът е почти винаги лоша работа. Но има един добър, дори необходим монопол – монополът на държавата върху легализираното използваме на сила, на насилие.

И ако няма такъв монопол, тогава, както всички току-що видяхме, самото съществуване на държавата е застрашено. Макс Вебер – великият немски социолог автор на тази концепция – отново доказа правотата си! Всичко, което се случи в Русия през юни 2023 г., доказва абсолютната справедливост и универсалност на това, което той формулира преди повече от век.

Владимир Путин започна управлението си в Русия с въвеждането на концепцията за вертикала на властта в живота ни. С това се обяснява феноменалния политически успех на ВВП и способността му да доминира в руския обществен живот повече от двадесет години.

А как се обяснява пучът на Пригожин? Проблемът е, че до голямия единен вертикал на властта реално се допусна изграждането на друг - мъничък и с несравнимо по-скромни размери. Но размерът в този случай наистина няма значение. Важни са пасионарността, вътрешната сплотеност, ефективността. И в това отношение малкият вертикал на властта на Пригожин успя в значителна степен „да разкаже играта“ на цялия голям общоруски властови вертикал.

Доколкото този урок може да бъде научен, той трябва да бъде научен. Джон Рийд веднъж написа книга за друг пуч в Русия (той беше успешен и затова се помни като революцията от октомври 1917 г.) „Десет дни, които разтърсиха света“. В този случай светът - или поне Русия - беше разтърсен само от един ден и малко.

Разбира се, негативната енергия започна да се натрупва много преди вечерта на 23 юни 2023 г. Дейността на Евгений Пригожин от много години поражда доста и все озадачаващи въпроси. И през последните месеци и седмици започнаха да гърмят тези въпроси: защо човек с не много ясен статут най-публично и безнаказано, може да се нахвърли, не само с критика, но включително с ненормативна лексика срещу министъра на отбраната и началника на Генералния щаб? Нямаше ясни отговори. Това създаде атмосфера на страх и несигурност и потъпка репутацията на властта.

И това "в последния момент" има и ще има своите последствия още дълго време. „Жаждата е всичко, имиджът е нищо“ – така остана в паметта ми старият рекламен слоган. В политиката обаче имиджът е много повече от просто имидж.

„Слабите ги бият“, правилно отбеляза тогава Владимир Путин. Но как биещите избират онези, които от тяхна гледна точка могат да бъдат бити? Ами по тяхния имидж. През дългите, болезнени, почти непоносими часове на преврата на Пригожин, Русия излъчи пред целия свят ако не своята слабост, то със сигурност своята уязвимост (съзнателно повтарям това понятие).

Фактът, че в развитите страни няма опити за преврат, е мит. Във Франция последният успешен държавен преврат е извършен през 1958 г. А в САЩ моментът на голяма уязвимост (щурмът на Капитолия от тълпата, опит на действащия президент да остане на власт, независимо от неутешителните за него резултати от изборите) се случи фактически съвсем неотдавна - през януари 2021 година.

Но фактът, че "те също понякога го правят" е слабо извинение и слаба утеха. Геополитическите спаринг партньори на Кремъл (а имената им вече са легион) много ясно „приеха посланието“. Ето извода, който беше направен във Вашингтон, Киев, Варшава и други подобни столици: трябва да се оказва натиск върху руснаците, това работи!

Евгений Пригожин ще замине за Беларус, но проблемите, създадени от него (честно казано, не само от него) ще останат. И решаването им ще бъде, ох, съвсем, съвсем не проста работа...

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?